Какво се случва с мозъка ни, когато се влюбим

Романтичната любов ни кара да се чувстваме едновременно в безопасност и неспособни да контролираме живота си, сякаш вземаме наркотици.

По време на своята TedTalk презентация The Brain in Love биологичният антрополог Хелън Фишър описва романтичната любов като „обсесия“, „подтик“, „зависимост“. Фишър и колегите й анализират ЯМР снимки на мозъка на хора, които твърдят, че са влюбени. Учените откриват, че определени области в мозъка, особено дясната предна тегментална част и десният нуклеус каудатус, се активират, когато участниците видят снимка на обекта на своите чувства. Тези две области от мозъка са свързани със системата за възнаграждаване и освобождаването на допамин, хормонът на щастието.

Невроученият Луси Браун също оприличава влюбването на „опияние от наркотик“, като отбелязва, че, когато човек е влюбен, се задейства същата система както при употреба на кокаин например.

Химични процеси в мозъка, когато сме влюбени

Когато се влюбим, в мозъка започва ускорено производство на химични вещества, подобни на „любовния хормон“ окситоцин, и това са вазопресин, норепинефрин и опиоиди.

Норепинефринът, който играе важна роля за реакцията „бий се или бягай“, е причина за ускорения сърдечен ритъм, потенето и тревожността, която изпитваме, когато сме влюбени. Вазопресинът и окситоцинът от своя страна са хормони, които помагат да изградим дълбока връзка и ни подтикват да защитаваме партньора или семейството си, ако са в опасност. Тези хормони взаимодействат с допамина, благодарение на който изпитваме романтични чувства към някого.

„Можем да приемем, че романтичната любов наистина е механизъм за оцеляване. Тя е част от основния набор модели на поведение, които, заедно със сексуалния нагон, ни помагат да оцеляваме и да предаваме гените си“, допълва Браун.

Любовта не само предизвиква хормонални промени в мозъка и тялото, но и подтиква човек към действия, които да го сближат с този, когото харесва, сочи проучване. Възможно е да сме по-склонни да променим навиците и рутината си в името на партньора и дори да променим стила си на обличане, маниерите и принципите си.

"Окситоцинът и допаминът действат синергично и придават на любимия ни човек онова специално значение. Карат мозъка ни да възприема всяка информация за него като изключително важна“, отбелязва водещият автор на проучването Адам Боуди от Австралийския национален университет.

"Макар че романтичната любов обикновено се свързва със силни чувства, по своята същност тя е катализатор на определен модел на поведение. Бурните мисли и силните чувства просто ни подтикват да се държим по точно определен начин, когато сме с партньора си“, допълва Боуди.

Каква е тайната на дългогодишните романтични връзки

За да останат двама души заедно години наред обаче, е нужно много повече от химичен процес в мозъка. Робърт Левенсън, професор по психология от Калифорнийския университет в Бъркли, проследява близо 150 брачни двойки (за които това е първи брак) в продължение на повече от двадесет години. Той открива, че едно от най-важните условия за запазване на близостта и връзката е способността на партньорите да утешават и да успокояват другия в напрегнати моменти.

Ролята на чувството за хумор в романтичната връзка

Според специалиста доброто чувство за хумор, в подходящия момент, може да направи чудеса. Той смята, че уместната шега в правилния момент има силата да успокои нервната система. „Когато са изправени пред трудност или помежду им възникне конфликт, партньорите трябва да умеят да се разсмиват и да си предават положителни емоции, за да се отпуснат“, отбелязва психологът.

Луси Браун не отрича, че умението за разрешаване на конфликти е важно, но подчертава, че запазването на романтиката в дългосрочните връзки изисква активиране на системата за възнаграждаване в мозъка. Това може да се постигне като си организираме интимни срещи или отделяме време за прегръдки и гушкане с партньора.

За някои хора романтичната любов е по-скоро духовно преживяване, което невронауката не може да обясни. Браун обаче вярва, че разгадаването на механизма, по който тя се случва, не отнема удоволствието от нея.