Историята на Ангъс Барбиери - рекордьорът, гладувал 382 дни

Акценти

Обикновено хората, които искат и имат нужда да намалят своето тегло, прибягват до тренировки, ходене на фитнес и правене на упражнения, както и промяна на начина на хранене - наблягане на здравословните храни. Но един човек изумява всички, когато отслабва не благодарение на традиционните похвати, а като спира да се храни. Обаче отказът му от храна не е за ден, два, седмица, а за цели 382 дни.

› Човек с неутолим апетит

› Решението за подлагане на гладуване

› Достигане на целта

› Рекордьор на "Гинес"

Човекът с неутолим апетит

Ангъс Барбиери се появява на бял свят през 1939 г. в Шотландия. За неговото детство и възпитание не се знае почти нищо. Баща му имал магазин за риба и пържени картофи и когато момчето пораства достатъчно, започва работа там. Това още повече усложнило положението му, тъй като Ангъс бил хронично преяждащ и прекомерната консумация на храна бързо довела до хранителна зависимост.

Когато той е на 27 години, килограмите му са рекордно високи. Тежи 206 кг и това започва да се отразява на здравето му. Притеснен за състоянието си, Ангъс се свързва с лекари, които да му помогнат да потуши ненаситния си апетит. Възможностите, които има пред себе си, не са толкова много, с колкото хората днес разполагат. По това време хирургичната опция е йеюно-илеален байпас, популярен метод за отслабване през 70-те и 80-те години. При него се намалява размерът на тънките черва - около 45 см от нормалното абсорбиращо тънко черво се задържа в абсорбиращия поток, в сравнение с нормалната дължина от близо 7 м. Операцията носи рискове, заради които тя спира да се практикува след 70-те години на миналия век. Усложненията след процедурата повишават смъртността след нея, която била много висока.

Решението за подлагане на гладуване

Стига се до решението Ангъс да се подложи на глад, за да отслабне, но понеже, ако остане вкъщи, няма да успее да го постигне сам и затова през юни 1965 г. постъпва в Кралската болница в Дънди. Там остава за известен период, през който е наблюдаван, докато се подлага на глад. Лекарите и сестрите му помагат да избягва всякаква храна за кратко време.

Медицинските специалисти препоръчват на младия мъж да повтаря процедурата с гладуването през определени периоди. Неговият режим тогава е много подобен на това, което днес познаваме като периодично гладуване, макар и на по-екстремно ниво.

Заради досегашния голям апетит и любовта му към храната лекарите не са много обнадеждени, че Ангъс ще спазва предписанията - настаняване в болница за максимум 40 дни, без да се храни. Но той успява да изненада всички.

Оказва се, че за младия мъж не е толкова затормозяващо да не яде. Учудващо лесно изтърпява тези 40 дни, без да докосне и троха. За да компенсира липсата на хранителни вещества, приема само предписаните му витамини, таблетки мая и електролити. Позволено му е да пие газирана вода, черно кафе и чай. Те са ниско калорични и затова са включени в режима му. Понякога Ангъс слага малка лъжичка захар в чая или кафето.

След като изминава първият 40-дневен период, лекарите възнамеряват да изпишат Ангъс да си отиде у дома и да му позволят да се храни, но той отказва последното за изненада на всички. Гладуването му се струва изключително лесно и иска да продължи, още повече, че вижда вече резултати и не намира причина да спира. Целта му е да достигне тегло от 82 кг, а все още е твърде далеч от постигането й.

Младият мъж се прибира у дома, напуска работата си в магазина на баща си, за да не се изкушава, и продължава с гладуването. Регулярно ходи на прегледи в болницата, за да проверят сърцето и кръвната му картина. Успява да спазва новия си режим - нещо, което било невъзможно преди месеци, предвид годините, които е прекарал в непрекъснато ядене. Тъй като не консумира никаква храна, тоалетните му навици също претърпяват промяна. Ходенето по голяма нужда се състои от един път на 40 дни, което означава 9-10 пъти в годината.

Режимът, който Ангъс Барбиери спазва, свежда калориите под базовите нужди на човек за оцеляване. И тогава, и сега това не се счита за безопасен и здравословен начин на отслабване, но мъжът твърдо е решен да избягва храната, докато не достигне желаното тегло.

В продължение на месеци лекарите не могат да повярват колко килограма губи Ангъс и че той няма лоши последици от гладуването. Отслабва с около половин килограм на ден и с всяко посещение в болницата кантарът показва по-малко число. Подхранван от усещането, че теглото му бързо намалява, желанието на младия мъж да яде сякаш се е изпарило. След 382 дни гладуване той е на път да достигне бленуваните 82 кг.

Достигане на целта

Едногодишното въздържание от храна на Ангъс променя социалния му живот и всичко останало, но като цяло той не се бори и не изпитва трудности. На 11 юли 1966 г. кантарът показва точно 82 кг. След като е бил с наднормено тегло през по-голямата част от съзнателния си живот, това е невероятен етап за него. Предстои му да въведе отново храната в живота си.

Голяма грешка е да се нахвърли върху обилни ястия и най-различни продукти. Ангъс избира хляб с масло и варено яйце отгоре, за да не натовари изведнъж храносмилателната си система. Това рязко контрастира с калоричните менюта, които преди това е поглъщал. Пресата присъства и отразява всяка една негова хапка. Той обявява, че много се е насладил и заситил от хляба с масло и яйце.

Видът на мъжа е неузнаваем - лицето и тялото му са много по-слаби, предишните му дрехи могат да поберат сега двама като него. Позира пред фотографите, облечен в чифт панталони голям размер, за да покаже колко килограма е свалил.

Рекордьор на "Гинес"

Добре документираният режим на гладуване на Ангъс Барбиери у мнозина предизвиква скептицизъм. Някои хора отказват да повярват, че човек може да оцелее без храна 382 дни. Други смятат, че дългосрочните негативни последици от гладуването му ще надделеят над положителните - загубата на килограми. В това число попадат и лекари. Поради тези причини медицински специалисти от университета в Дънди изследват Ангъс след едногодишното му гладуване. За изненада на всички те откриват, че няма никакви нежелани резултати, за които да се докладва.

Днес, почти 60 години след невероятното предизвикателство на Барбиери, въздържанието му от храна за 382 дни остава най-дългият период досега. Постижението му е включено в Книгата на рекордите на Гинес през 1971 г.

През 1973 г. мъж на име Денис Галер Гудуин започва гладна стачка, която продължава 385 дни. Но през това време той е хранен насилствено и затова е вписан в Книгата като човека, провел най-дългата гладна стачка, а не за най-дълго гладуване в света. От Книгата на рекордите на Гинес обявяват, че макар да включват тези постижения, не насърчават хората да опитват да подобрят постиженията.

След като отново започва да се храни, Ангъс успява да задържи теглото си в здравословните норми. В началото на 70-те години то достига 89 кг. Въпреки че качва известно количество килограми, той никога не се връща към навика си да преяжда и не надминава здравословното тегло. Умира на 51-годишна възраст през 1990 г. Мнозина предполагат, че едногодишното му гладуване е причинило преждевременната му смърт, но тази теория никога не е доказана.