Истински истории: Да се влюбиш на средна възраст

Влюбих се за пръв път, когато бях на 22 години. Още помня чувството. Бях развълнувана. Превърнах се в съвсем нов човек. Но бях и леко уплашена. Влюбих се в него, защото беше сладък, умен, забавен и имаше хубава професия. Освен всичко това, не живееше с родителите си и вече си беше купил кола.

Година след това разбрах, че той не е човекът за мен. Тогава се почувствах разочарована, защото разбрах, че не е това, за което съм го мислила. Той осъждаше свободолюбивия ми характер и не обмисляше каквото и да е съвместно бъдеще с мен. Най-лошото бе, че той не беше съзрял толкова, колкото бях аз.

Ходих по доста срещи, докато още бях на 20+, но след 30-я си юбилей нещата се промениха. Вече имах нужда от самостоятелен и утвърден в кариерата си мъж, който да е с по-зряло мислене. Разочарованията обаче не намаляха. Почти всичките ми връзки завършваха, заради изневери. Донякъде сама си бях виновна. В случаи, че дадена връзка не вървеше още от самото начало, аз оставях тя да продължи с надеждата, че вероятно нещата ще се променят.

През 30-те си години правих повече компромиси, отколкото човек трябва да прави през целия си живот. Постулатът, който гласи, че връзката се развива с малки стъпки и от двете страни, не важеше за мен. Умните и успели мъже донякъде се комплексираха от интелекта ми, затова с тях не стигах далеч. Така за мен останаха по-ниско интелигентните момченца, пред които дори понякога трябваше да прикривам знанията и компетенциите си. Нещо, което никоя жена не трябва дори да си помисля да прави. Но аз го правех и то дълго време.

Единственото, което ме спираше да престъпя към най-грандиозната крачка с децата бе, че не исках да имам дете от човек, който не може да отдаде 110% от себе си на семейството. С напредването на годините обаче биологическия часовник на жената започва да тиктака и правилата и ценностите се тушират все повече и повече, оставяйки място на други приоритети.

Годините си летяха. Омъжих се за пръв и последен път на 40 години, но бързо се разведохме, без дори да направим опити за дете. Егоизмът и коравосърдечността му ме накараха да избягам от тази връзка, преди да съм решила да имам бебе. В този етап от живота си осъзнах още, че от съсредоточаване в срещи и връзки не ми е останало време да бъда сама, да пътувам, да опознавам света и самата себе си.

Когато вече бях на 51 години, правилата вече наистина се промениха. Вече бях жена на средна възраст, която би се радвала да се влюби в мъж, който има деца. Тъй като не успях да стана млада майка, щях да се радвам да стана зряла и добра мащеха. Другите правила, които си бях поставила на 20г., не промених. Все още исках мъжът да има кариера и да е амбициозен. Все още исках да е зрял и най-вече да бъде добър баща.

Е, сега съм на 52 и съм влюбена в разведен мъж на същата възраст, който има две пораснали дъщери. Пътят ми дотук не бе лек, но си заслужаваше. Чак сега съм щастлива. И двамата имаме добри професионални постижения, както и сходни възгледи за живота и семейството. Разбираме, че връзката се гради на взаимно доверие, компромиси и разговори. И двамата пестим парите си така, че да ни остават и за забавление.

Щастливият ни живот се основава най-вече на непрестанно и качествено общуване. Едва след като навърших 50 осъзнах, че мога да се влюбя, но и да поддържам зряла връзка със зрял мъж.

Редактор: Милена Минчева

Източник: scarymommy.com

Снимки: freepik.com