За и против отглеждането на влечуго като домашен любимец

Отглеждането на влечуги в домашни условия не е новост, но определено се превърна в мода през последните години. Дали ще опитомите костенурка, гущер или змия, трябва да имате предвид, че предишният ви опит с по-конвенционален домашен любимец, като куче, коте, заек, хамстер или рибки, няма да ви бъде от особена полза, тъй като влечугите имат съвсем различни потребности и съответно отговорностите ви, като техни стопани, ще са напълно нови за вас.

Ако вече сте се интересували от темата, вероятно сте се сблъскали с много скептицизъм и сте получили не един и два доброжелателни съвета изобщо да не се захващате, тъй като прилагането на теорията за отглеждането на влечуго у дома в практиката ще се окаже много по-голямо предизвикателство, отколкото сте очаквали, разходите около тях – безкрайни, а рискът "експериментът" да завърши трагично /за животното/ е необосновано голям. В случай, че вече твърдо сте решили, че искате да споделите дома си с представител на този клас гръбначни животни, би било добре да заложите на издръжлив и /относително/ непретенциозен вид със спокоен нрав.

Ще споменем по няколко от различните групи, които се считат за подходящи за начинаещи тераристи - водна или брадата агама и леопардов гекон – за любителите на гущерите; царска или царевична змия, амурски смок и кралски питон – на змиите, червенокрака, леопардова или средноазиатска костенурка, ноктести и дървесни жаби и жаби джуджета.

Осигурете достатъчно голяма площ

А ако вече сте си наумили да вземете по-големичък терариум и да създадете своеобразна мини екосистема в него, ще побързаме да охладим ентусиазма ви.

Първо, за да гледате няколко вида влечуги в един терариум, той трябва да е толкова голям, че да му отделите цяла стая, и второ, което е и най-важното – всяко животно, дори такива, които в природата се срещат на едни и същи места, се нуждае от специфични условия и заобикаляща го среда, каквито много, много трудно бихте могли да му осигурите.

В допълнение към това, почти сигурно по-големите животни ще проявят "нездрав" интерес към по-малките, възприемайки ги като плячка, а някои биха могли да пострадат от токсините, отделяни от някои жаби или саламандри, например, при все че същите не са опасни за хората, или от паразитите, вирусите или бактериите, които дадено влечуго пренася, имайки изграден имунитет.

Рискът от салмонелоза

Още в началото е добре да изтъкнем един от големите недостатъци в отглеждането на влечуго и най-вече на червени костенурки или на зелена игуана. Това е опасната инфекциозна болест салмонелоза, на която влечугите са основен преносител, без да е необходимо да са болни, за да ви заразят. Това може да стане както при директен контакт с животното, така и при почистване на клетката /терариума му. Затова е задължително да поддържате изрядна хигиена и да съблюдавате за спазването на такава от страна на децата ви, ако имате такива. Особено голям е рискът от заразяване при отглеждане на игуана, тъй като едно от всеки три животни, а според някои източници, всяко второ животно е преносител на инфекцията. Също така, щамовете, изолирани при влечугите, са много по-опасни от тези при птиците и бозайниците.

Правила за поддържане на добра хигиена при влечугите

И докато сме на тема хигиена, нека споменем някои от основните правила, които трябва да спазвате, ако решите да се занимавате с тераристика.

Костенурките и игуаните могат да са много забавни за наблюдаване, когато се разхождат из дома ви, но пускането им извън терариума не е много добра идея, най-вече именно заради риска от разпространението на неприятни инфекциозни болести /а и поради склонността на костенурките да се скрият "вдън земя"/. В никакъв случай не бива да ги пускате в кухнята и около местата, на които се храните, нито пък да миете оборудването им или да ги къпете в мивката, в която миете съдовете. Ако все пак се случи да го направите, след това дезинфекцирайте старателно мивката и/или банята. Измиването на ръцете със сапун след контакт с животното, терариума и оборудването му е задължително, а отглеждането на влечуго в къща, където се чака бебе, е крайно непрепоръчително.

Самите животни също се нуждаят от добра хигиена на средата, в която живеят, а особено взискателни са жабите и всички земноводни видове, чиито контейнери трябва да са разделени на суха и водна зона. Що се отнася до терариумите, освен че са доста скъпи, те се почистват доста по-трудно от клетката на заека или на морските свинчета, да речем.

Влечуги, лесни за отглеждане

И все пак, за да не останете разочаровани от всичко, казано дотук, а и защото освен "против", в заглавието сме посочили и опцията "за", ще споменем още някои видове влечуги, като допълнение към изброените в началото на тази статия, с които имате най-голям шанс да се "сработите" добре.

Тритон и обикновена змия

Това са тритоните, като например гребенест /наричан още обикновен тритон/ или мраморен тритон /първият от които е широко разпространен в България/, а също така обикновената и калифорнийската кралска змия /отглеждани само по една в един терариум, тъй като проявяват канибализъм/, с уговорката, че ще трябва да им осигурявате цели животни за храна - най-вече плъхове, макар и не ежедневно /за повечето видове змии е достатъчно да се хранят веднъж седмично/.

Не се заблуждавайте, че поради по-малкия им размер костенурките и жабите се гледат лесно. Те са много взискателни към средата, в която живеят, и е твърде вероятно да решите след време да пуснете довчерашния си домашен любимец на свобода в дивата природа, или иначе казано в покрайнините на града, с което да нарушите биологичното равновесие.

Ако сте се доказали като отговорни и способни стопани на домашни любимци, убедени сте, че искате да имате терариум у дома и направите подходящ избор на животно, не би трябвало да се провалите и да съжалите за решението си. Премислете добре идеята, посъветвайте се със специалисти /компетентни приятели, собственици на зоомагазини, ветеринари/ и се "гмурнете" в тези непознати, но много вълнуващи води. Удовлетворението от общуването с животното, за което сте мечтали, не може да се сравни с нищо и действа вдъхновяващо в случаите, когато се сблъскате с първите препятствия. Това е най-голямото "за" идеята за отглеждане на влечуго като домашен любимец, което бихме могли да изтъкнем.