Защо холандските родители пускат децата си сами в гората

Малко след 10:00 ч. през нощта кола спира по средата на гората. Вратата се отваря и от нея излизат три деца: момчета на 12 и 15 години и 12-годишно момиче. Оставени сами те са като мънички фигури в подножието на гората на километри от летния лагер, на който присъстват, само с примитивен GPS, който да ги насочва в правилната посока. Тъмно е, а те са сами. Чува се само ехо и въпроси от рода: "Дали това е правилният път"?

"Възможно е", казва Томас, 12-годишният лидер на екипа. И тогава, тъй като няма какво друго да направят, те тръгват към непознатата гора в опит да намерят изход.

Това не е сюжет от филм, а история от реалния живот, която се случва в Холандия.

Скаутска традиция с редица ползи

Това е скаутска традиция, при която групи деца, обикновено, преди да навлязат в тийнейджърския период, са оставени сами през нощта в гора като се очаква от тях да намерят своя път обратно към лагера.

Освен че често са следвани от възрастен, те носят светлоотразителни жилетки, а ръководителят на екипа е оборудван с мобилен телефон в случай на спешен случай. Децата носят в себе си карти или компаси, които да им покажат обратно пътя към лагера.

Приключението обикновено отнема няколко часа, а целта е децата да станат самостоятелни.

В някои варианти на предизвикателството, грубо базирано на военни учения, възрастните проследяват групите с деца, но отказват да ги напътстват (въпреки че понякога оставят криптирани бележки като улики). За да е по-трудно, организаторите могат дори да завържат очите на малките, за да провокират в тях чувството им за посока.

Има случаи, при които някой възрастен се крие в храсталака и издава шумове (по подобиe на дива свиня), за да помогне на децата да преодолеят страховете си.

Ако всичко това ви звучи малко (или много) налудничаво, това е защото не сте холандци.

Независимост на децата

Холандските родители гледат на родителството по различен начин. Децата трябва да се научат бързо да не са зависими от родителите си, а родителите насърчават децата си сами да решават собствените си проблеми.

Стийн, 11-годишно момче твърди, че е научило английски от видеоигрите Minecraft и „Hawaii Five-O.“ У дома той прекарва голяма част от свободното си време, стоейки пред своя PlayStation. Това е една от причините родителите му да го изпратят на лагер. Никога досега не се е губил в гората.

Майка му Тамара споделя, че е настъпил моментът нейният син да поеме по-голяма отговорност и че този метод е една голяма стъпка в тази посока. "Стийн е на 11", казва тя. „Времевият прозорец, в който можем да го възпитаваме, се затваря. Той преминава в тийнейджърския период и тогава ще взема сам решения.”

Опасно приключение или безобидна игра

Ако внимателно разгледате холандските вестници, ще откриете доказателства за съществуването на скаутската традиция. През 2012 г. германските медии съобщават, че пет холандски момчета в Германия са се обадили на местната полиция, за да ги извадят от тясното пространство, в което са заседнали.
„Опасно приключение“, заключват германците.

В друг доклад през 2017 г., пише следното: когато лидерите на скаутите в Белгия пускат 25 деца в гората, след това изпиват редица бири и заспиват, оставяйки децата да се скитат в гората след определеното им време за ориентация.

"Родителите", отбелязва изданието, "не бяха доволни от инцидента."

Но Пиа де Йонг, писател, отгледала децата си в Ню Джърси, заявява, че това отразява нещо особено в холандската философия на родителството.

"Просто пускате децата си в света", заявява Йонг пред The New York Times. "Разбира се, вие сте сигурни, че те не умират, но освен това, те трябва да намерят свой собствен път. Тази дейност звучи като нещо създадено от въображението на Стивън Кинг", шегува се тя.

„Times“ пише: „Ако това ви звучи малко налудничаво, това е така, защото не сте холандци“. В същото издание младо момиче на име Лара описва опита си като скаут в края на 80-те:

"Родителите ни завързаха очите и след това ни зарязаха на групи от 3 или 4, на няколко мили от къщата ни. Може би имахме някаква карта - определено нямаше GPS. Ние минавахме по земеделска земя, селски пътища и някои гористи местности на случаен принцип, докато накрая нещата започнаха да изглеждат малко познати и някак си намерихме пътя към дома. Всяка група се върна в рамките на няколко часа. Това беше наистина забавно приключение, приятно малко групово състезание и опит за създаване на екипи. По това време това беше приятна творческа игра, която по-късно се превърна в обичана холандска традиция.

"Може би не е толкова страшно"

Множество коментари от цял свят в мрежата Reddit коментират холандската практика.

Други посочват, че изпитанията, на които са били подложени децата им, не са били толкова зловещи и страшни, колкото изглеждат. И обратно, че повече никога не биха причинили това на децата си.

"Много е важно да се уточни, че нашите гори са предимно просто големи паркове. Много е трудно да се ходи повече от километър, без да не се види човек", посочва потребител с профил Redditor vaarsuv1us. Обикновено това е малък поход в тъмна част от гората, просто едно вълнуващо приключение”.