Защо толкова много шведи живеят сами

Напускането на семейното гнездо е ритуал, за който си мечтаят много тийнейджъри, но е и лукс, за който много от поколението на хилядолетието и поколението Z трябва да чакат търпеливо.

В САЩ в момента повече млади хора живеят при родителите си от когато и да било в последните 80 години, сочат анализите на Центъра "Pew Research", по данни от последното преброяване. Проучване от 2019 г. на британския мозъчен тръст "Civitas" установява, че броят 23-годишни, живеещи с родителите си в Обединеното кралство, се е увеличил от 37% през 1998 г. до близо 50% десетилетие по-късно.

В Швеция обаче нещата стоят по съвсем различен начин. Най-често срещаната възраст при напусналите семейното ложе е между 18 и 19 години, сравнено с типичната за Европа 26, според статистики на Евростат. И значително количество от току-що установилите самостоятелност шведи не живее в тесни и споделени с други младежи къщи или в студентски общежития. Живеят сами.

"Винаги съм искала да се изнеса от вкъщи и винаги съм се чувствала готова за това", споделя Ида Щаберг, която от две години живее в апартамент в северозападно предградие на Стокхолм, който е наела сама, когато е била на 19. Жилището й е доста постно декорирано само с няколко снимки и пеперуда от кабели, окачени на стените, с размер от около 30 кв. м. Ида има сключен дългосрочен договор за наем, а жилището й струва около 850 долара (8000 крони) месечно. Плаща го от заплатата си от охранителната фирма, в която работи. Родителите й и двете им по-малки деца живеят на около час от нея, в другия край на града.

За основни предимства на самостоятелния живот тя посочва фактът, че се грижи сама за себе си и има власт над собствения си живот, без да е насочвана и подкрепяна от семейството си или ограничавана от графика на брат и сестра си.

Повече от половината от шведските домакинства включват само един човек, превръщайки ги в нацията с най-висока пропорция на самостоятелно живеещи граждани в Европейския съюз според Евростат. Официалните данни, предоставени от шведската правителствена агенция "Statistics Sweden", сочат, че един на всеки пет 18 до 25-годишни живее самостоятелно, макар изследователите да твърдят, че броят е по-висок, тъй като много от младежите живеят отделно, но остават регистрирани на адреса на родителите си.

Нормата за напускане на семейното гнездо още от ранна възраст остава постоянна дори по време на значителни трусове на пазара на недвижимите имоти. Несъмнено дългите опашки за апартаменти с регулирани цени и като цяло високите цени на имотите прави доста по-трудно намирането на финансово поносими имоти в големите градове. Което от своя страна налага забавяне при някои младежи в плановете им за изнасяне. И все пак пропорцията на самостоятелно живеещите млади почти не се е променила от 2011 г. според шведската национална статистическа организация.

"Особена е за Швеция и за Скандинавия малката вариация във възрастта на напускане на семейството, сравнено с останалите страни", обяснява Гунар Андерсон, професор по демография в Стокхолмския университет. "В другите части на Европа това да зависиш от родителите си не се възприема негативно, дори в Южна Европа може да се каже, че е нещо като цел - да не зависиш от родителите си може да се сметне за отхвърляне на семейството", споделя още професорът. "В Швеция целта е да се създават независими личности... възприемаме като грешно детето да остане в дома си."

Андерсон разказва, че шведската "култура на индивидуализма" датира от преди векове, когато тийнейджърите в селските райони обикновено са напускали дома си, за да работят в чужди ферми. В последните години нормата на младежите, напускащи родните си домове, се поддържа в реалистични стойности, благодарение на силните държавни политики, които осигуряват достъп до жилища, здравеопазване и образование на достъпни цени, така че младежите да не разчитат на близките или партньорите си за подкрепа. В допълнение, професорът споделя, че жилищният фонд в градовете в Швеция помага за запазване на добрата статистика, тъй като масово се състои от компактни апартаменти. За сравнение, градските центрове като Лондон, Париж и Ню Йорк разполагат с много преустроени жилищни къщи, в които има смисъл младежите да споделят настаняването си.

Свободни или самотни?

Въпреки че много млади шведи се радват на финансовата и социалната си свобода, което може да звучи като мечта за много техни връстници по света, има доста притеснения по въпроса дали напускането на семейното гнездо толкова рано има и негативните си страни.

Карин Шулц, главен секретар на шведската организация за психично здраве Mind твърди, че е "чудесно младите да могат да бъдат независими", но усилията на Швеция да насочи младите към изнасяне веднага след завършване на гимназия може да има и ощетяващ ефект при тези, които все още не са психически готови да живеят сами. "Някои наистина не са готова за тази крачка... има много неща, за които да мислиш, много решения за вземане и това се оказва трудност за мнозина", обяснява Шулц.

Ида Щатберг, на 21, е преминала през много трудности, свързани с бюджетирането и административните въпроси в началото, когато се е преместила в собствения си апартамент. "Бързо осъзнах, че има много неща, за които да мисля. В началото дори не знаех как се плащат сметките, а и ми беше трудно сама да изкарвам парите си. Но от друга страна са и нещата от сорта на... свършва ти верото и не можеш да измиеш чиниите, тоалетната хартия също не се купува сама."

Според Шулц "емоционалната самота" е друго предизвикателство, пред което се изправят младежите. Докато повечето тийнейджъри водят активен социален живот и имат обширни контакти в социалните мрежи, за някои е трудност да се изнесат когато нямат приятел или близък, с когото "да говорят за живота и емоциите си."

Въпреки глобалната слава на Швеция в приоритизирането на семейния живот, когато децата са малки, Шулц смята, че родителите са по-насочени към даването на практическа, вместо емоционална подкрепа когато децата им напускат дома. Проучване на "Statistics Sweden" от 2017 г. сочи, че над 55% от младежите на възраст от 16 до 24 години не се социализират с никой от близките им.

"Чуваме за много млади хора, които нямат достатъчно смели възрастни около себе си, отворени към истински разговор или поемане на инициативата просто да ги попитат как се чувстват." Шулц твърди, че не е възможно да се посочат конкретни връзки между самотата и дадени психични диагнози. Но броят зрели млади хора, ползващи лечение за психиатрични състояния в Швеция се е увеличил с близо 70% в последното десетилетие, съдейки по данните от Националната комисия по здравеопазване и социални грижи в Швеция през 2018 г.

Кристофър Сандстрьом, 26, живеещ самостоятелно от 21-годишна възраст, разказва свободно за трудностите, през които е преминал при преместването си в апартамент под наем в Стокхолм от родния му Съндсвал, 380 км северно от столицата.

"Преместването със сигурност увреди менталното ми състояние в някаква степен, и се чувствах много по-изолиран от когато и да било в живота ми", споделя той. "Загубих енергия, чувствах се много по-тъжен и генерално по-малко жизнерадостен, когато ставах сутрин. Просто исках времето да минава по-бързо и да свърши денят."

По време на пътешествията си в Австралия, Кристофър споделя къща с приятелите си и намира този тип живеене далеч по-малко предизвикателен. "Има много натиск върху младите в Швеция да бъдем зрели и да се държим като пораснали. Но определено е по-трудно да живееш сам, отколкото с приятели или семейството си." Младежът споделя, че се чувства по-добре откакто се включва в по-широки приятелски кръгове и участва в спортни дейности. "Все още се чувствам самотен понякога, но поне е доста по-малко."

Ентусиазмът от самостоятелния живот бързо се изчерпва и при Ида Щатберг и психологическите проблеми, пред които се е изправяла като тийнейджър, започват да изплуват отново. "Чувствах се сама и нямах никого до себе си. Чувството беше на празнота... много лесно се впусках в отрицателни мисли за самата себе си."

От 2013 г. насам не е провеждано национално проучване за нивата на самотност, но според наличното почти 17% от 16 до 24-годишните посочват, че са се чувствали самотни през последните две седмици. По-високи нива на самотност проучването установява единствено в групата на над 75-годишните, със стойност от 17,4%.

Д-р Филип Форс Конъли, социолог в Университета Umeо в Северна Швеция и ко-автор на изданието "Шведската самота", твърди, че самостоятелното живеене определено е фактор в достигнатите нива на емоционална самота измежду младите шведи. Но все пак предупреждава, че голямата картинка е по-сложна от сухата статистика. Младите, например, са склонни да посочват, че се чувстват по-самотни от по-зрелите самостоятелно живеещи шведи, защото са по-несигурни в себе си на тази възраст.

В допълнение, младите шведи тенденциозно говорят повече за притесненията и самотата си, защото се чувстват по-комфортно да споделят нуждите и чувствата си от предишните поколения. Според д-р Конъли от тук следва да заключим, че "не е наистина ясно дали настоящите поколения се чувстват по-самотно, сравнени с предходните."

В същото време друго проучване сочи, че тенденцията за самостоятелното живеене в Швеция не прави нацията по-самотна от европейските й съседки. Всъщност, от последното социално проучване в европейски мащаби от 2014 г. става ясно, че едва 5% от шведите изпитват постоянна самота, което е малко по-ниска стойност от средната за европейците - 7%.

Нов вид споделено съжителство?

Въпреки липсата на данни по въпроса, самотата като потенциален социален и здравословен проблем за младите шведи провокира набиращи скорост дискусии. Неотдавна шведският ежедневник "Dagens Nyheter" представи заглавието "Дали самотата при младите е новата епидемия?", а Червеният кръст тактично увеличава ресурсите за справяне със самотата в различните възрастови групи.

Един младежки стартъп - "No Isolation", дори провежда кампании, искайки правителството да назначи министър по самотата. Съвсем сериозно. Проблемът също оказва влияние и върху дискусиите за интеграцията - Швеция често се оказва в дъното на глобалните класации що се отнася до умението за завързване на контакти и създаването на приятелства.

През 2011 г. една от старите жилищни сгради в Стокхолм стана първият недвижим имот на Скандинавия, официално именуван като пространство за съвместно съжителство. Проектът е стартиран от предприемача Лиза Ренандър, която също се е чувствала самотна, когато се е върнала в Швеция от Силиконовата долина. Сградата разполага с 12 места за младежи, търсещи споделено съжителство. Сходна на нея сграда отваря врати 5 години по-късно - от неизползваем хотел се превръща в дом за 50 младежи, някои от които адвокати, консултанти, учители, бармани и професионални танцьори.

"Съвместното живеене е социална арена за много самотни младежи", споделя Катарина Байер, основател на едно от жилищата. Тя твърди, че адресирането на самотата е основна цел на компанията, както и дава решение на проблема с дългите опашки за апартаменти с достъпни цени в Стокхолм, както и за зимите. "В Швеция е много тъмно вечерите, особено през зимата, и никак не се чувстваме ентусиазирани да излизаме през седмицата, което кара някои хора да се чувстват изолирани. Но ако вече живееш с други хора, имаш компания за вечеря под същия покрив. Ако не искаш да се социализираш, просто си затваряш вратата."

"В посоката на развитието на живота се оказва много радващо и приятно да си обграден с хора, особено ако споделяте сходни възгледи", съгласява се 25-годишната Катрин Бимъл, специалист по виртуална реалност и живуща в комплекса. Тя също споделя, че се е чувствала много добре когато е живеела сама в ранния период на 20-те си, и въпреки това изпитва огромен контраст в настроението си когато започва да съжителства с други младежи. "Имаше страхотна промяна... животът у дома стана далеч по-цветен."

Въпреки това професорът по демография Гунар Андерсон не смята, че съвместното съжителство ще се превърне в тенденция в близкото бъдеще именно заради дълбоко вкоренената в съзнанието на шведите култура на индивидуализма. Предишни поколения също са пробвали идеята, но не са стигнали далеч.

"Изглежда всеки е съгласен, че тази концепция за живеене е нещо прекрасно, поне на теория. В реалността обаче почти нищо не се случва... вероятно защото това устройство преди всичко не пасва на шведската логика и начин на мислене." В същото време много от младите шведи ясно казват, че в хипотетична ситуация не биха заменили опита от самостоятелното живеене.

"В Швеция се чувстваме като отделни личности. Намираме това за нещо хубаво, тъй като не сме зависими както много други", споделя Джона Лундин, преместила се в едностаен апартамент в Стокхолм на 19, за да учи в университет. "За мен това е начин да се опозная по-добре, да разбера какво искам, какво харесвам и какво не харесвам." Неотдавна и приятелят й се нанася при нея, но тя твърди, че много рядко се е чувствала отегчена или самотна, когато е живяла соло, и не си представя да се върне при родителите си или да съжителства с други в комплекс, ако връзката й не проработи.

Връщаме се при Ида Щаберг, която също заявява, че дори след премеждията и самотата си, не би променила това, през което е преминала. "Дори да е трудно понякога и да се чувстваш самотен, този начин на живеене ти преподава много неща и те развива. Затова смятам, че е нещо положително."

Думите й ни припомнят старата шведска поговорка: “Еnsam аr stark” - "самотата е сила".