Защо пандемията от COVID-19 засили интереса към пластичните операции

Джейн е на 40 години и работи като специалист по психично здраве. Тя никога не се е притеснявала от начина, по който изглежда. Докато не преминава изцяло на дистанционен режим на работа. В един момент жената усеща, че все повече се страхува от виртуалните срещи в „Microsoft Teams“. Лицето й е някак по-закръглено, носът – сякаш по-голям, а горната устна – по-тънка, отколкото й се е струвало преди.
„Винаги съм мислела, че съм привлекателна. Чувала съм много комплименти. Но никой не го прави по време на видео разговор“, споделя Джейн.

През месец юни тази година тя решава да внесе промяна и се подлага на козметична процедура за инжектиране на филър в устните. Толкова е доволна от резултата, че възнамерява да я повтаря всяка година.

Новият феномен „Zoom дисморфично разстройство“

Пандемията през 2020 г. наложи повечето от нас да работят от дома и да общуват с колегите и приятелите си чрез видео чат. Точно тогава учените забелязват нов феномен, който наричат „Zoom дисморфично разстройство“. Месеците на виртуални срещи, които неминуемо принудиха всички да се гледат по-често в  екрана на компютъра, промениха представата за външния ни вид. Физическите ни несъвършенства изведнъж станаха още по-очевидни и нетърпими.

Шади Курош, дерматолог от Масачузетс, е тази, която дава име на феномена. Миналото лято, когато нейната клиника отново отваря врати за консултации на живо, тя забелязва засилен интерес към козметичните процедури като инжектиране на ботокс или филъри, лазерно подмладяване и химичен пилинг. Специалистът провежда изследване, свързано с тенденцията, което бе публикувано в края на 2020 г.

„Изненадана бях, че хората се притесняват не само от коронавируса, но и от начина, по който изглеждат“, признава Курош.
Още по-изненадана е, когато вижда, че въпреки възобновяването на физическото общуване, консултациите, свързани с разкрасителни процедури, не намаляват.

Във второ проучване, което е публикувано в „International Journal of Women’s Dermatology“, дерматологът и нейният екип изчисляват, че 71% от участниците не са сигурни дали биха се справили със срещи и разговори лице в лице, а трима от десет души планират да променят външния си вид, преди това да се случи.

Разбира се, феноменът не се дължи единствено на платформата „Zoom“, но наложилата се като основна онлайн комуникация отвори кутията на Пандора.

Ефектът на кривото огледало

Множество психологически изследвания доказват, че прекарването на твърде много време пред огледалото е признак за несигурност. Според Курош отражението в камерата по време на видео разговор не е реално, а по-скоро наподобява това в криво огледало.
Камерите, които ни заснемат фронтално, в комбинация с твърде приближения фокус, изкривяват чертите ни. Очите изглеждат по-малки, а носът – по-голям. Също така хората не обичат да се виждат отстрани как гледат другите.

Още в самото начало на пандемията експертите забелязват, че се увеличава броят на хората, които губят реална представа за това как изглеждат. „Сякаш всички започнаха да виждат фините бръчици около очите си, които най-вероятно са резултат от взирането в екрана“,
допълва Курош.

Пластичните хирурзи отдавна са запознати с разстройството телесно дисморфично разстройство, което се среща все по-често заради филтрите в социалните медии и обработените снимки на известни личности, разпространявани в интернет. За щастие, все пак голяма част от хората осъзнават, че филтърът в „Snapchat“ например не отразява истинския живот. Психологът намира „Zoom дисморфично разстройство“ за по-опасна, тъй като те не знаят, че и видео разговорите могат да ги накарат да вярват, че изглеждат зле.

Дългосрочните негативни последици от дистанционния режим на работа

Негативният ефект от дългия престой пред камерата у дома може да бъде много сериозен и дълготраен. Джейн е консултант по маркетинг от Лос Анджелис в разцвета на силите си. Преди избухването на пандемията от коронавирус тя няма навика да се суети дълго пред огледалото. Когато започва да прекарва 40 часа седмично в „Zoom“, работейки от вкъщи, жената изведнъж забелязва несъвършенства, които по-рано не са й правили впечатление, като например недостатъчно гладката й кожа. Тъй като няма възможност да се подложи на козметични процедури, Джейн опитва всичко друго – ринг лампа, каквато използват фотографите, филтри в „Zoom“ и по-сериозни грижи за лицето. Донякъде успява да реши проблема, като използва „blur“ ефекта за прикриване на малки несъвършенства, докато провежда служебните си разговори. След като те приключат обаче, мисълта, че кожата й не изглежда добре, не я напуска. С тъга признава: „Когато 8 часа си гледал отражението си, обработено с филтри в „Zoom“, представата ти за красиво и грозно наистина се изкривява. Усещаш, че дори малкото разширени пори вече са ужасни.“

Не всички имат късмета на Джейн да променят визията си с помощта на опциите в платформите. Беки Шварц е на 27 години, от Вашингтон. Тя заема ръководна позиция в компания за кариерно консултиране. В началото на пандемията е диагностицирана с автоимунното заболяване лупус. То води до тежък косопад, а според Беки лечението със стероиди подува лицето й и така то изглежда по-закръглено. Не след дълго изпада в депресия, заради която спира да поддържа добра хигиена и да се грижи за себе си.
Жената споделя, че „всеки нов проблем, свързан с външността й, я кара все по-дълго да се взира в камерата по време на виртуални срещи.“

За да не й се налага да вижда своя образ на екрана, Беки измисля различни извинения като например, че камерата й не работи, или се включва от телефона си. В случаите, когато няма друг начин, тя създава специален декор зад себе си, така че да отвлича вниманието на колегите от лицето си. Понякога дори приглушава светлината в стаята. Шварц признава, че продължава да избягва видео срещите, макар че това я кара да се чувства много самотна. „Не зная как да изляза от тази ситуация“, допълва тя.

След като отново подновява социалния си живот, Беки споделя, че се чувства много тревожна и никак не харесва външността си. „Не мога да понеса мисълта, че трябва да излизам и да се срещам с хората, без да мога да контролирам какво ще видят те в мен.“

Удовлетворението никога не е достатъчно

За някои хора телесното дисморфично разстройство не е нещо ново. 28-годишният Сам, анализатор на данни от Торонто, години наред страда от психичното разстройство. Използването на „Zoom“ още повече задълбочава проблема и го кара да се фиксира върху недостатъци по лицето, които виждам само той. Мъжът разказва: „Започнах да се спирам пред всяко огледало или отразяваща повърхност, за да се уверя, че конкретната черта на лицето ми изглежда точно така, както аз очаквам.“

Смяната на ъгъла на камерата не му помага да се чувства по-добре. Сам се подлага на терапия за лечение на дисморфичното разстройство, но накрая все пак решава, че ще се подложи на козметична процедура за корекция на носа. За съжаление, удовлетворението му не трае дълго: „Първите месеци бях доволен от резултата, но след това отново започнах да не харесвам външния си вид. Открих поредното несъвършенство на лицето си. Сега ми предстоят консултации с терапевт, който се занимава с хора с телесно дисморфично разстройство.“

„Рискувах живота си в стремежа да имам съвършеното тяло“

Чад Тейксейра е на 25 години и работи като предприемач в Лондон. Разочарован от начина, по който изглежда в камерата по време на онлайн работни срещи, през март той си запазва час за пластична операция в Турция. Тя продължава 10 часа и включва липосукция и абдоминопластика за прибиране на корема. За съжаление, освен загубените килограми, Чад губи и много кръв, което налага да му се направят кръвни вливания.

Сега мъжът се чувства добре, когато общува с колеги и клиенти, но също така признава, че би подходил различно, ако е имал избор. Според него твърде честото взиране в собственото изражение в камерата е причината да предприеме толкова сериозна крачка. „Рискувах живота си, за да изглеждам добре в „Zoom“, казва той.

Макар че днес Чад е по-спокоен и уверен в себе си, той не се е отказал от козметичните процедури. За в бъдеще планира да се подложи на още една липосукция и на операция, която да оформи коремните му мускули.

Джейн, която до този момент е разчитала само на филтрите в интернет, обмисля ринопластика. Тя обаче изпитва страх, че, търсейки спасение в пластичната хирургия, за да се справи със своята тревожност, ще започне да се чувства още по-несигурна в себе си.