Защо е необходимо да говорим за изневярата

Майк Пенс отказва да вечеря сам с жени, различни от съпругата му. За вицепрезидента на САЩ това е знак за уважение към съпругата му Карен и правило, ръководено от силните му религиозни убеждения. Някои критици го приветстват като решение на мъж, който не може да контролира себе си, други наричат това поведение „сексистко” и „оскърбително”. Но това не е съвсем рядко срещано отношение. В едно проучване около 5,7% от анкетираните са на мнение, че закупуването на храна за някой от противоположния пол се квалифицира като акт на изневяра.

Каквото и да мислите за решението на Пенс, едно е ясно: той и съпругата му Карен имат ясни граници за това какво е правилно (според тях) да се прави с хората от противоположния пол - което е повече от това, което може да се каже за много хетеросексуални двойки.

Повечето хора рядко дефинират правилно какво означава да бъдеш „неверен” и силно подценяват колко малко вероятно е да се случи някакъв вид предателство (въпреки че самите те са неверни). Те също са малко запознати как биха се справили при евентуална изневяра от страна на партньора.

Широко разпространено е, че липсата на комуникация и разбиране подтиква към изневяра. Много психолози съветват да имаме много по-открити разговори с партньора на тази чувствителна тема.
Да работиш с толкова много неверни хора е предизвикателство за учените тъй като те разчитат на честни изповеди на прелюбодейците.

В резултат на това оценките за изневярата могат да са неочаквани и често да варират според начина на събиране на данните. В най-високия край на оценките 75% от мъжете и 68% от жените са допуснали измяна по някакъв начин, в някакъв момент във връзката си (въпреки че по-актуалните изследвания от 2017 г. предполагат, че мъжете и жените сега изневеряват при сходни темпове). Една от най-ниските публикувани стойности на изневяра е 14% - все още значителна част.

И все пак, само 5% от хората смятат, че техният партньор им е изневерявал или че ги мами по някакъв начин, което означава, че дори най-консервативните оценки предполагат, че това се случва много по-често от очакваното. Може би сме твърде доверчиви към нашите партньори.

Тук на преден план излиза следният въпрос: изневярата се дефинира различно при различните двойки.
Изследователите могат предварително да обяснят какво представлява изневярата за тях, но всеки има различно тълкуване, което невинаги съответства на мнението на експертите. Двойките не си говорят по този въпрос, въпреки че често виждат подобни неща във филмите, песните. Според експертите това е така заради „неправомерното приемане на това, което се счита за правилно или не”. Те са на мнение, че единият или двамата партньори не допускат, че на тях ще им се случи. Около 70% от хората не са обсъждали с партньора си какво смятат за изневяра.

Например изтеглянето на приложение за запознанства счита ли се за акт на изневяра? Между 18% и 25% от потребителите на Tinder са във връзка, докато използват приложението за запознанства. Предполага се, че се срещаме с хора, които виждаме в Tinder. Не е изненадващо, че потребителите в Тиндър, които са обвързани, са по-склонни да имат случаен секс.

Хората, които отговарят на въпроса дали мислят, че техният партньор някога е бил неверен, са свободни да интерпретират изневярата по какъвто и да е начин. Може би това прави 5% от статистиката още по-изненадваща. За някои хора измамата може да включва само секс, но за други може да се брои флирт с някой.

Определянето на „емоционална невярност” е особено трудно. Потенциално място, където могат да възникнат емоционални прегрешения, е работната среда, където припокриващите се професионални и лични интереси водят до сближаване. Вероятно това би дало възможност да се премине от безвредни приятелства към нещо по-интимно.

В едно проучване учените са интервюирали жените за отношенията им на работното място. Тези жени, всички в 30-те и 40-те години и в брачни отношения, са попитани за времето, когато чувстват, че линиите между подходящи и неподходящи отношения на работното място стават неясни и са прекрачени.

"Не мога да лъжа, очаквам с нетърпение да го видя на работа", казва една от интервюираните, "чувствам се като глупаво момиче в училище, знаеш ли, като когато се влюбваш в някого и го виждаш, си като "оооо". И се вълнуваш! Емоцията е неописуема!"

Интервюираните заключават, че физическата интимност не е необходима, за да предизвика чувство на емоционална изневяра. Прикриване на информация, доверие към трети човек, дори мисълта за друг, ако това ви пречи да мислите за партньора си, е достатъчно, за да е налице изневяра. Това са неща, които могат да се случат, като се има предвид времето, което прекарваме на работа, и естеството на формирането на близки отношения с колегите.

Интервюираните говорят за „защита на отношенията“; предварително определяне на основните правила за това какво е редно и какво не. Те също така заявяват, че изборът да се доверят на партньорите си е важен за поддържането на здравoсловни взаимоотношения.

Ние се обграждаме с подобни прелюбодейци

Поведението на приятелите и техните партньори може да бъде просветляващо по отношение на собствените им нагласи за изневяра. Колкото по-голям е делът на вашите приятели, които смятате, че са били нечестни в отношенията си, толкова по-вероятно е да сте излъгали в миналото, и по-вероятно е да кажете, че в бъдеще ще искате отново да мамите. Склонни сме да се обграждаме с подобни прелюбодейци.

Ясно е, че повечето хора в моногамни отношения приемат, че измамата е морално погрешен акт. Но ако някой е излъгал, най-добрият начин е да се признае вината, нали? Когато този въпрос е зададен от изследователите, хората са били по-склонни да казват „да“. Всъщност повече от 90% от анкетираните казват, че биха искали да знаят дали техният партньор ги е излъгал.

Изследване заключва, че значението на лоялността и чистотата в отношенията е основна причина хората да правят тези морални преценки. Всъщност поддържането на лоялност е по-важно от защитата на нечии чувства. Ако най-важното нещо не беше да причини вреда, тогава хората биха казали, че запазването на тайната на аферата е по-етично от изповед. Дали в действителност това е най-добрият начин на действие е друг въпрос. Приемането на измама очевидно ще навреди на чувствата на партньора ви - но има много вариации в начина, по който те реагират.

Прошката е най-вероятна, когато измамата е единичен инцидент, когато се признае и човек се извини. Въпреки това, Торториело и Бун повтарят, че хората реагират по много различен начин в хипотетични ситуации и в действителност. „Единодушно хората казват, че ще скъсат с някого заради измама, но в действителност това не е начинът, по който хората действат. Понякога това е краят на брака, но невинаги “, казва Бун.

Едно нещо, което трябва да се има предвид, е, че въпреки разпространението на изневярата доживотно е високо - то вероятно ще се случи на много хора в някакъв момент - коефициентите за всяка конкретна година вероятно са доста ниски. Но да не сипваме повече сол в раната.