Защо в някои страни ръстът на смъртност по време на пандемия е по-висок

Предходната 2020 г. определено бе различна от всички останали. Коронавирусът ограничи пътуванията, остави много хора без работа и наруши нормалния ритъм на живота ни. Някои страни бяха принудени да наложат локдаун. Милиони бяха заразени, като част от тях не успяха да преборят болестта. Броят на починалите през 2020 г. бе безпрецедентен.

Често чувахме, че смъртността е прекалено висока, като трябва да подчертаем, че тук влизат всички смъртни случаи, не само тези, които са резултат от коронавирусна инфекция. Под „прекалено висока“ се има предвид ръст, който обикновено не се наблюдава при други обстоятелства.

За сравнение, само за 2020 г. хората, загубили живота си в общо 79 страни с ниски, средни и високи доходи, са с 13% повече (3,7 милиона) отколкото средният им брой за периода 2015-2019 г.

Статистиката отчита не само официално регистрираните случаи на пациенти, починали от COVID-19, но и онези, които са вследствие на коронавируса, без причината да е обявена официално. Данните включват и смъртните случаи, които биха могли да бъдат избегнати, ако не беше избухнала пандемията – хора с рак или инсулт, лишени от лекарска грижа заради претоварването на здравната система, или такива, които не успяват да се справят с последиците от локдауните и нарастващата бедност.

По-интересното обаче е, че те на се разпределени особено равномерно по света. В различните страни броят на починалите варира значително. Така например, през 2020 г. в Мексико и Никарагуа отчетоха 50% скок в смъртността в сравнение с нейния дял за периода 2014-2019 г., докато в Монголия и Австралия ръстът бе едва забележим. Николаос Капицинис и негови колеги от университета в Кардиф изтъкват няколко фактора, които смятат, че играят роля за нивото на смъртност (не само от COVID-19) в световен мащаб.

Натоварване на здравната система

Предпоставка за ефективното овладяване на COVID кризата беше добрата подготовка на страните. Там, където здравната система бе в окаяно състояние още преди избухването й и ресурсите бяха твърде ограничени, очаквано ситуацията беше най-тежка. Болниците бяха препълнени, персонал не достигаше, а броят на починалите пациенти растеше.

От обхванатите в проучването държави Азербайджан отделя най-малко средства от БВП за здравеопазване и е петата с най-голям ръст в смъртността – 32%.

Южна Африка е известна с дефицита на лекари – само 90 на 100 000 души, което разбираемо води и до скок от близо 14% в броя на починалите.

Повишената с 12% смъртност в Парагвай също има своето логично обяснение – болничните легла там са едва 83 на 100 000 души.

Накратко, направените по-рано инвестиции в здравеопазването определят хода на пандемията и колко смъртоносен ще е коронавирусът.

Доброто и ефективно здравно обслужване в много от страните позволява стриктното проследяване на заболелите, които проявяват леки симптоми, и така не се налага те да бъдат хоспитализирани на по-късен етап. Когато броят на пациентите с COVID-19 в болниците се контролира, неговото разпространение също е под контрол, а здравните работници успяват да се фокусират изцяло върху тежко болните – от коронавирус или друго заболяване.

Равният достъп до здравно обслужване също играе ключова роля. Там, където по-бедните граждани не могат да си позволят консултация с лекар, държавата няма средства и ресурси, покритието на здравните застраховки е слабо, а приватизираните здравни заведения са повече от държавните, неминуемо е голям и броят на починалите.

В Египет и Азербайджан например по-голямата част от здравната система е приватизирана, а отчетената смъртност е висока. В Еквадор и Ел Салвадор по-малко от четвърт от хората имат здравни застраховки. Там ръстът на починалите е съответно 49% и 21%.

Правителствена политика

Оказа се, че държавите, които наложиха дълъг локдаун и някои от най-строгите мерки, всъщност отчетоха и най-значителен скок в броя на починалите. И това си има обяснение. Техните политици подцениха коронавируса и дадоха приоритет на икономиката пред здравето на гражданите. Затова затварянето на бизнеса не успя да ограничи пораженията.

Чили, Ел Салвадор и Перу преживяха най-строгия локдаун в света, но смъртността беше 20% над средната за страните.
Обратно, локдаунът в Норвегия, Исландия и Финландия бе по-умерен, а смъртните случаи с не повече от 3% над обичайния им брой.

Според експертите ефективната система за тестване, проследяване и изолация е била една от предпоставките за ограничаване броя на починалите. В Тайван например смъртността скача с едва 1,6%, или 0,03 починали от COVID-19 граждани на 100 000 през 2020 г. Именно там е създадена и въведена една от най-добрите мрежи за регистрация и проследяване на заразени с коронавирус.

Локация, локация и пак локация

Островни държави, които разбираемо са изолирани от останалия свят, като Нова Зеландия и Исландия, също успяха по-лесно да ограничат негативните последици от пандемията. За тях бе по-лесно да осъществят строг контрол по границите, като проверяваха и изолираха всички пристигащи, дали положителен резултат от тест.

Някои азиатски страни (като Китай, Япония и Тайван) заложиха на съвременни и иновативни технологии за тестване и проследяване, което се оказа печеливша стратегия и в повечето случаи доведе до незначителен ръст в смъртността.

За разлика от тях, други страни в Централна и Южна Америка не успяха да осигурят надеждно тестване и проследяване на населението. 4 от петте най-силно засегнати държави се намират в Латинска Америка – Мексико, Никарагуа, Еквадор и Боливия. Повечето забрани за излизане от дома също бяха наложени в страни от Централна и Южна Америка.

Колкото повече са случаите на починали от COVID-19, толкова по-висок е ръстът на общата смъртност. Звучи логично. Все пак, общо във всички 79 страни, включени в проучването на експертите от Кардиф, броят на починалите през 2020 г. е почти двоен в сравнение с официално регистрираните смъртни случаи, резултат от коронавирусна инфекция (съответно 3,7 милиона и 1,5 милиона).

Учените са на мнение, че през предходната година голяма част от тях не са регистрирани официално. В Полша например загубилите живота си заради коронавируса, които са отчетени в системата на страната, са 28 550. Това обаче е едва 34% от общото увеличение в броя им, които за 2020 г. са 83 530 души. В САЩ регистрираните фатални случаи на COVID-19 за същата година са 351 000, но общият брой, надвишаващ обичайния за страната при други условия, е 625 000.

Можем ли да бъдем по-добре подготвени?

През първата година на пандемията повечето правителства въведоха строги наказателни мерки с цел ограничаване разпространението на вируса, сред които продължителен локдаун и рестрикции за отделния човек.

Истината е, че управляващите биха могли да се справят много по-добре, ако реагират навреме, още преди броят на заразените да e нараснал необратимо.

Прилагането на добра система за проследяване и тестване също допринася за по-ефективното справяне с подобни кризисни ситуации. И, не на последно място, държавите трябва да отделят достатъчно средства за здравеопазване, така че всички граждани да имат равноправен достъп до здравни грижи.

Ваксините не са единственото решение по време на пандемия. За да няма сериозно увеличение в броя на починалите, е нужен по-комплексен подход – масово тестване, строго проследяване, изолация на заразените, контрол и добре оборудвани болници, които разполагат с достатъчно специалисти.