Защо в някои държави болните служители се връщат на работа, преди да са се възстановили напълно

Всяка държава в света има различно законодателство и подход спрямо служителите, отсъстващи от работа поради здравословни проблеми. В повечето страни се изплаща обезщетение за отпуск по болест, а в други, в т. ч. и някои европейски държави, основен приоритет е човек да се върне на работа възможно най-скоро. Защо обаче е важно болните служители се върнат на работа, преди да са се възстановили напълно?

Намалена работоспособност срещу временна неработоспособност

Служителите в Италия, които отсъстват от работа поради здравословен проблем, подлежат на обезщетение, наричано още „компенсация за болест“. Ако тези лица работят в Испания, състоянието им ще бъде определено като „временна неработоспособност“. По съвсем друг начин обаче стоят нещата в Швеция и Обединеното кралство. В първата страна служителите, отсъстващи от работа по болест, са определяни като „лица с намалена работоспособност“, а във втората като „лица, които вероятно са годни за работа“.

Означава ли това, че законодателите в Швеция и Обединеното кралство са по-оптимистично настроени, тъй като говорят за „дееспособност“ и „годност“ вместо за „недееспособност“ и „болест“? Дали в Италия и Испания виждат чашата наполовина празна, а другите наполовина пълна?

Истината е, че разликите в правния език илюстрират съвместното съществуване на две много различни гледни точки по един и същи въпрос: Дали е по-добре болните служители да си останат вкъщи по време на възстановяването, или да работят? Отговорът определя конфигурацията на социалната защита, която ще бъде предоставена.

Увеличаване на разходите за отпуск по болест

Всички служите в Европейския съюз имат право на отпуск по болест, когато здравословното им състояние пречи на служебните им ангажименти. Това е допълнено с правото на получаване на обезщетение за болест, което компенсира липсата на заплата при отсъствието от работа. И двете права имат значителни икономически последици за компаниите и системите за социална защита. Поради това се наблюдава загриженост сред работодателите и правителствата относно разходите за отсъствие от работа поради болест.

>>> Не изглеждате болни: Как „невидимите“ болести могат да повлияят на динамиката на работното място

Въпреки че са узаконени в цяла Европа, нито отпускът по болест, нито обезщетението са уеднаквени в Европейския съюз, така че националните разпоредби се различават значително по отношение на покритието, продължителността и нивото на защита. Сред тези разлики, начините, по които системите за социална защита подхождат към връщането на работа на служители, използвали отпуск по болест, заслужават по-внимателно разглеждане.

Всъщност това е фокусът на някои дълбоки реформи на схемите за отпуск по болест, които бяха проведени през последните две десетилетия. Целите на тези реформи са две – да спрат увеличението на разходите за публични субсидии за болест и увреждания и да защитят здравето и работоспособността на служителите.

Пълно възстановяване или насърчено възобновяване на работата?

Някои държави, като Испания, поддържат традиционна концепция за отпуск по болест – служителите не трябва да се връщат на работа, докато не се възстановят напълно. По тази причина отпускът продължава, докато лекарят не удостовери, че служителят е работоспособен. Това означава да възобнови всички свои служебни отговорности в същата степен и със същата интензивност, както преди отсъствието си.

Този модел е заменен в страни като Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство, където програмите за обезщетения изместиха акцента от нещата, които служителите не могат да правят, към тези, които могат, докато са болни. Въз основа на научните доказателства, според които заболяванията, намаляващи напълно работоспособността за дълго време, са по-редки, служителите се насърчават да се върнат на работа възможно най-скоро.

Съответно работодателите са длъжни да осигурят необходимото съдействие за възобновяване на работа по време на възстановяването от болестта. Такава помощ може да включва ограничаване на ангажиментите или адаптиране на работното място към здравословното състояние. Това също смекчава някои от неблагоприятните последици, които отсъствието може да има за служителите, като възможности за повишение или обучение.

Практическите последици от двата модела могат да бъдат разбрани по-добре с пример. Нека си представим складов оператор, който внезапно получава болки в гърба. В Испания този служител вероятно ще отсъства от работа, докато не отмине напълно болката. От съображения за безопасност адаптирането на работата му ще бъде обмислено само ако предишните му задачи предполагат нови опасности, когато се върне на работа.

От друга страна, във втората група държави служителят най-вероятно ще се върне на работа след облекчаване на най-силната болка. Това се дължи на медицинското заключение, че бездействието е пагубно за много мускулно-скелетни заболявания и че поддържането на умерено ниво на работа може да бъде от полза, дори когато някои симптоми продължават. Например той може временно да изпълнява задачи в офиса, които не изискват вдигане на тежки товари или да работи с намалено работно време, за да избегне прекомерното натоварване.

Плюсове от ранното връщане на работа

Улесняването на връщането на работа на служителите в отпуск по болест има всички предимства. Най-важното от тях е, че чрез намаляване на продължителността на неактивността до строго необходимото, се намаляват шансовете служителят в крайна сметка да напусне работа и да стане зависим от обезщетения за неработоспособност или инвалидност. Всъщност е доказано, че колкото повече време служителите отсъстват, толкова по-вероятно е те да не се върнат на работа.

В контекста на застаряването на населението изглежда ясно, че политиките за връщане на работа трябва да бъдат широко приети, за да подкрепят хората да останат работоспособни през целия трудов живот.

Друг плюс е, че за разлика от мерките, специално предназначени за служители с увреждания или свързани с работата заболявания, мерките за връщане на работа могат да бъдат от полза за всеки служител, който отсъства поради здравословен проблем. Това е особено важно за хората с хронични заболявания – уязвима група, която се увеличава в Европа.