Зад стените на Харема: Как живеят арабските съпруги – митове и истини - част 1

Полигамия и хареми, липса на образование и права, скъпи диаманти и хиджаб - животът на арабските съпруги е изтъкан от толкова стереотипи в очите на чужденците, че е трудно да се разграничи истината от поредния мит. Но ние ще го направим.

Предлагаме ви да разберете какво се крие зад стените на Харема. Убедени сме, че ще ви изненадаме!

Уреден брак

• Половината от браковете в арабските държави са уредени според волята на родителите. Хората си мислят, че никой не се интересува от мнението на момичето, но грешат. Ако бъдещата булка не хареса младоженеца, тя може да откаже да сключи брак с него.
• Подписването на брачен договор е задължително условие в арабските страни.
• Арабските жени рядко се женят за мъже от други религии, защото те могат да бъдат депортирани от тяхната страна. Могат да възникнат следните проблеми: момичето няма да получи гражданство и децата ще останат при бащата, ако се стигне до развод. Мъжете са по облагодетелствани в тази ситуация и могат да се оженят и за християнски и еврейски момичета.
• В повечето арабски държави има минимална възраст, на която момичето може да сключи брак – 18 години. Например, гражданите на Тунис могат да се женят на 18 години според закона, но средната възраст на булките е 25 години, а при младоженеца е 30. В някои развиващи се страни ранните бракове са все още популярни. В Саудитска Арабия и Йемен например повечето от момичетата сключват брак, преди да навършат 18 години.

Сватбени церемонии

Традициите се различават в отделните страни, но едно е сигурно: булката и младоженецът празнуват своята сватба отделно.

• Сватбата при мъжа: Тя може да се състои в различен ден от сватбата на булката. Церемонията преминава по традиционен ред: чай, кафе, вечеря и разговори с продължителност не повече от 4 часа.
• Сватбата при жената: Тя се празнува в огромна зала. Докато събитието тече, бъдещата съпруга се появява триумфално – обсипана с диаманти, дизайнерски обувки и скъпа рокля. Това е така, защото цялата тази красота е скрита зад хиджаб или воали. Затова и само жени присъстват на тържеството. Достъпът на мъже е строго забранен, а персоналът е само от жени, включително певци, фотографи и диджеи. 
• Посещението на съпруга се обявява предварително, за да могат всички жени да се покрият. Ако съпругът й пристигне със своите братя или бащи, булката се покрива с бяла абая, защото дори роднините на съпруга й не трябва да видят нейната красота.

• Забранено е да се подаряват неща, свързани с алкохола в арабската култура, включително вино и шампанско. Хората обикновено подаряват различни ръчно изработени произведения на изкуството, които могат да се използват за обзавеждане на бъдещия дом на двойката. Също така е забранено да се даряват златни бижута.

Полигамия (многоженство)

• Повечето бракове са полигамни. Не всеки арабин може да си позволи да има няколко съпруги. Ислямът им позволява те да са до 4, но всяка от тях трябва да получи къща и да й се дадат равни количества подаръци, внимание, бижута и т.н. Да имаш няколко жени е привилегия на шейховете и богаташите.
• Първият брак е най-важният, независимо колко жени има един мъж след това. Ако съпругът си намери друга жена, останалите съпруги трябва да я приемат и да следват инструкциите на мъжа си, както и да не показват емoции. Всички съпруги на един арабин живеят в различни къщи и рядко се засичат.
• Ако някой желае да се разведе със съпругата си, той трябва да повтори изречението "развеждаме се" 3 пъти. След това жената остава в къщата за известно време, за да се увери, че не е бременна. През този период, нейният съпруг може да реши да си я върне с думите: "Вземам те обратно."( отново 3 пъти) .
• Една жена може да подаде молба за развод, ако съпругът й не се грижи достатъчно добре за нея. В арабския свят мъжете изразяват своята любов не с цветя, а със злато и бижута. Например, когато двойката отива на ресторант, мъжът трябва да подари на избраницата си скъпи подаръци и дизайнерски дрехи (независимо колко жени има).

Вижте втората част ТУК

Източник: brightside.me

По статията работи: Илияна Стоянова