Загубих най-добрата си приятелка – как да продължа без нея

Меган Харис разказва личната си история от загубата на най-добрата си приятелка пред thealternativedaily.com. Публикуваме я без съкращения.

На 6 юли 2015 г. се събудих от непрестанното звънене на телефона ми. Непзонат човек ми съобщи, че най-добрата ми приятелка (от 17 години) е мъртва.

Детайлите бяха петна: преди  36 часа в езерото в Северна Каролина е имало инцидент с лодка. Джена е загинала заедно с чичо си. Нейният братовчед и приятел, също са били на лодката, но те са живи и откарани в болницата.

Докато се опитвах да разбера какво се е случило, почувствах, че душата ми излиза извън тялото. През цялото време бях включила на режим неверие, очите ми се взираха към текстово съобщение, което тя ми беше изпратила по-малко от четири часа преди инцидента. Моят мозък отказваше да повярва, че някой, с когото говорих преди няколко часа вече го няма. Отново и отново я набирах, надявайки се, че ще отговори и ще обясни, че всичко е просто сложно недоразумение; но всеки път, когато гласовата поща се пуснеше, автоматичният отговор ме предупреждаваше, че пощенската кутия е пълна.

Следващите часове бяха ужасяващи - планиране  на погребение, успокояване на скърбящото семейство и приятели - всички ужасни странични ефекти на трагедията се усложняваха от факта, че след четири месеца щяхме да отпразнуваме нейния 30-ти рожден ден.

И точно в онзи съкрушителен момент настъпи нов етап за мен – живот след смъртта. В главата ми се въртеше само един въпрос – как ще продължа без нея – без да чуя гласа й, смеха й, усмивката.

Ето какво научих.

Всяко клише, което някога сте чували, е вярно

Внезапната загуба е индикатор затова за това колко скъпоценен дар е животът.

Животът е ценен. Всеки ден е подарък. Живей всеки ден като за последно. Преди да загубя приятелката ми, не забелязвах подобни фрази – освен по публикации в социалните мрежи, придружени със снимка на жена, която гледа към залеза.  

Загубата на някого, особено внезапната, е отрезвяващо напомняне, че времето, което имаме на тази планета, наистина е толкова ограничено. В ежедневието си ние сме толкова изнервени – попаднали сме в задръстване, ядосани сме, че няма какво да облечем, спорим с партньора си, че той трябва да зареди миялната машина. Но след подобен шок осъзнавате, че подобни  неща са безсмислени дреболии. Знаейки, че днес може да бъде последният ви ден, наистина ли искате да го прекарате ядосани?

Сега избрах да живея по ново правило: Животът е кратък, поръчайте си десерт.

По-силен си отколкото мислиш

Прекарах толкова много време в мислене какво бих направил, ако преживея  загуба. Аз бях обсебена от това как ще се почувствам, ако загубя любим човек. И ето, че ми се случи. Утеших скърбящите си приятели с похвала, обявявайки ги за толкова силни, толкова устойчиви - през цялото време. Разбира се, аз бях жив труп. Смятах, че вероятно никога няма да спра да плача или да се усмихвам отново.

Тогава, един ден внезапно осъзнах – аз все още съм тук, дишам, живея и се движа. Друго клише се сбъдна.

Животът е низ от възходи и падения

Ако смъртта ни учи на нещо то това е, че животът е константа от възходи и падения. С всяко едно трагично събитие има и невероятни върхове: рождени дни, годишнини, първа любов, раздяла.

В някои дни ще си на дъното, дори самото ставане от леглото ще ви се стори невъзможно. В други дни има проблясъци на щастие, открити в спомените или първия път, когато сте се забавлявали. Времето, което прекарваме в тази въртележка е различно за всеки индивид – някои никога не излизат от нея дълго време, а остават заклещени вътре.

Вашата болка може да послужи за оказване на помощ

Винаги съм била изумена от хора, които могат да превърнат личната трагедия в триумф. Ние  ставаме свидетели на лични истории на велики личности, холивудски знаменитости, които са били на ръба, но стават по-силни, вярвайки, че тяхната божествена цел е да използват своето страдание, за да помогнат на другите. Аз не съм от тези хора. Не създадох благотворителна организация и не станах  мотивационен говорител.

Дълго време всичко, което правех, беше да плача и  да вървя като зомби по улиците. Тогава, един ден, мой познат, публикува във Фейсбук, за нелеп инцидент, при който негов близък приятел е загинал. Веднага почувствах необходимост, за да изкажа съболезнования и да споделя знания (книги, местен терапевт). Надявах се, че мога да му осигуря някакъв комфорт, макар и минимален. Този акт ме накара да се почувствам добре.

Никога няма да бъдеш същият - но ще бъдеш добре

Вие никога няма да превъзмогнете изцяло болката от загубата, но с времето ще се научите как да живеете с нея. Вашето тяло се научава да се приспособява и възстановява. С течение на времето тъканта покрива мястото на белега, където е настъпило нараняването.

Научаваш се да живееш с това „ново нормално“. Гигантски, грозен белег, който ти напомня за красивия човек, когото  си изгубил внезапно. Понякога боли, адски много, но знаеш, че ТЯ е винаги до теб. Животът продължава след трагедията. Той не е като преди, но се движи. Продължаваш да се движиш напред - и това е добре.