Журналистът Джени Клийман: ДНК тестът може да каже кои са роднините ти, но не и къде принадлежиш наистина

Кара Рубинщайн Дейерин купува два ДНК теста за домашна употреба през 2017 г. – един за нея и един за баща й като коледен подарък. Нетрадиционният й избор е продиктуван от желанието да разбере повече за предците си от далечна Африка. По-рано тя успява да проследи родствените си връзки, стигайки до трима братя роби от Тексас, но най-голямата й мечта остава да заведе тримата си синове в Африка, за да се запознаят с корените си.

Кара Дейерин: Когато влязох в синагогата, нещо в мен се преобърна

Кара израства в Сиатъл с баща афроамериканец. Поради тази причина тя често е обект на подигравки и расистки подмятания в училище. Децата са я наричали „Орео“, „зебра“ и какво ли още не. Попълвайки документите в началното училище, майка й я е записвала като чернокожа. „В САЩ има правило, според което, ако имаш дори само жилка африканска кръв, те считат за човек със смесен произход. Но расата и етническата принадлежност не се определят само от цвета на кожата. Не можеш да погледнеш някого и да прецениш от какъв етнос е“, разказва жената.

Резултатите от нейния собствен ДНК тест излизат малко преди 44-тия й рожден ден и я изненадват. Оказва се, че има финландска, германска и английска жилки, а останалите около 50% разкриват, че е потомък на ашкенази (евреите, които са се заселили в Източна и Централна Европа). Така Кара разбира, че човекът, който я е отгледал, не е истинският й баща, както и че тя няма и капка африканска кръв. Истината е, че принадлежи към етническа група, за която не знае абсолютно нищо.

5 години по-късно тя е приела реформисткия юдаизъм, а наскоро се е завърнала от няколкомесечен престой в Израел. Въпреки че биологичният й баща е починал 10 години преди ДНК теста и семейството му не желае да поддържа връзка с Кара, тя все пак е взела името му.

Без ничия помощ, Кара Рубинщайн решава да научи повече за евреите, тяхната култура и религия. След като ги опознава, усеща сякаш винаги е била свързана с тях. „Когато влязох в синагогата, нещо в мен се преобърна“, споделя тя.

Историята на Кристин Якобсен, чийто баща се оказва африканец

Преди цели 50 години Кристин Якобсен чува по свой адрес коментар, който я кара да се замисли какъв е произходът й. Тя е израснала в Куинс, Ню Йорк, и е дъщеря на датски имигранти, заселили се в Щатите през 1947 г. Когато е на 16, тя често чува как тогавашният приятел на майка й коментира, че биологичният й баща е с афроамерикански произход. До този момент Якобсен нито веднъж не се е съмнявала, че е със 100% датски произход. Освен това кожата й е бяла.

Още същата вечер тя се среща със своя датски баща, който обаче я уверява, че прилича твърде много на неговата собствена баба и не вярва на твърдението на мъжа. Семето на съмнението обаче е посято и така в продължение на десетки години до мига, когато решава да си направи ДНК тест. Таблицата показва, че има 25% западноафрикански корени.

Расовата принадлежност не определя човека, а начина, по който светът гледа на него

Истината я подтиква да търси информация за своя род. След проверка в базата данни на компанията 23andMe, се оказва, че нейното ДНК съвпада с това на жена, която би трябвало да й е първа братовчедка. С нейна помощ Кристин разбира, че биологичният й баща е бил танцьор на име Пол Миърс. Освен че прекарва много време в интернет, с надеждата да открие нещо за Пол, жената неусетно променя начина си на живот. Тя сменя стила си на обличане и експериментира, като започва да носи традиционния за Нигерия шал за глава, наречен „геле“. Дори купува на 28-годишния си син шарена риза дашики, която хората в Западна Африка често носят. Той обаче не се чувства комфортно в дрехата и е на мнение, че „човек не може да промени идентичността си изведнъж и да започне да преживява света по различен начин“. „Расата всъщност не определя теб самия, а начина, по който обществото те възприема“, казва още синът й.

Повлияна от думите му, Кристин си задава въпроса дали всъщност прегръща своята нова принадлежност или се опитва да присвои характерното за нея и да го направи свое. Иска да научи толкова много неща, без които душата й не би намерила покой. Започва да чете книги, свързани с историята и културата на африканските народи, особено през 60-те години.

Също като Кара Дейерин, Якобсен е нетърпелива да разбере какви са били и как са живели нейните предци. Какво обаче се случва, когато ДНК тестът разкрие истини, които човекът не е готов да понесе?

>>> Хората със сходни черти на лицето имат и сходна ДНК, въпреки липсата на генетична връзка

Рисковете, които крият ДНК тестовете

Във форум за неонацисти има десетки публикации на хора, които подкрепят идеята за прочистване на бялата раса и са се подложили на ДНК тестове, за да са сигурни, че са с „чиста кръв“. Един от потребителите в него пише: „Оказва се, че съм с 61% европейски произход. Гордея се с това и макар да знам, че част от вас са със 100% европейски корени, вярвам, че имаме една и съща мисия. Бих искал да защитя бялата раса.“

Един от отговорите под публикацията гласи: „Приготвил съм ти напитка – 61% чиста вода и 39% цианкалий. Предполагам няма да имаш нищо против да я изпиеш. Първо обаче ще е добре да я разбъркаш, за да се смесят и да не се разбере, че не е просто вода. Цианидът не е вода, така както ти не си бял.“

ДНК резултатът не ти посочва къде принадлежиш всъщност

Според Арон Панофски, директор на Института по генетика към Калифорнийския университет, и социолога Джоан Донован потребителите в подобни форуми за прочистване на расата реагират по два основни начина, когато някой публикува резултатите от своя ДНК тест: изхвърлят потребителя от форума или отричат самия тест.

Двамата експерти забелязват, че дори привържениците на расистката теория за превъзходство на бялата раса понякога са склонни да ревизират представата си за „чистота на расата“. „Сред тях има хора, чиито възгледи се променят във времето. Те се конфронтират и спорят помежду си в търсене на точната дефиниция за това какво точно означава „чиста кръв“, добавя Панофски.

При Кара Рубинщайн Дейерин няма преминаване от една идентичност в друга. Тя продължава да харесва някои аспекти от афроамериканската култура, въпреки факта, че няма генетична връзка с афроамериканец. Харесва обаче и еврейската култура и религия.“

ДНК резултатите на Кристин Якобсен й дават възможност да пребори предразсъдъци, които не е осъзнавала, че има. Благодарение на направения тест тя вече знае коя е, но и се изправя срещу проблеми, които трябва да реши. „Не ми е приятно да казвам, че съм с африкански произход и не го отбелязвам в документи и бланки, където изискват да отбележим своята принадлежност. Но вътре в себе си знам, че съм наследила нещо и от мъжа, който ме е отгледал. Нося африканското, въпреки че баща ми се оказа евреин.“

ДНК тестовете могат да ни разкрият кои са истинските ни роднини, но не и дали сме носители на гени на бели или цветнокожи деди. Категориите за етническа принадлежност се променят непрекъснато, дори и с намесата на компаниите, които произвеждат ДНК тестове за домашна употреба. Това означава, че резултатите могат да бъдат различни. Да, те могат да променят възгледите ни за света, но не могат да ни кажат къде принадлежим. Чувството за принадлежност зависи от начина, по който светът гледа на нас, и от начина, по който ние самите виждаме себе си.

Недостатъци на домашните ДНК тестове

Журналистът от BBC Джени Клийман се среща с мъже и жени, чийто живот се е преобърнал заради направен ДНК тест. Тя казва, че много от тях са прибегнали до изследването с лека ръка, без да си дадат сметка, че резултатите могат да ги изненадат и дори шокират. Какво се случва, пита тя, когато разбереш, че произходът ти не е такъв, какъвто са ти внушавали, че е? Кое те формира повече като личност – гените или семейната среда и възпитанието? И можеш ли всъщност да се довериш изцяло на резултата от подобен ДНК тест?

Използването на подобни ДНК тестове крие някои рискове, особено когато целта е да се установи етническа принадлежност, твърдят специалисти. Резултатите са базирани на географски региони, които обаче са създадени изуствено от човека, а не на биологичен принцип. Етническите групи пък са формирани въз основа на личната, субективна самооценка на всеки, който вярва, че принадлежи точно към тази група. ДНК тестът може да покаже района, където обикновено живеят хора със сходна ДНК, но използваната база данни за населението там е ограничена.

Какво означават „етнос“ и „етническа принадлежност“

Според Марк Томас, професор по еволюционна генетика от University College London, расовата принадлежност в никакъв случай не се определя единствено от гените. Той е дългогодишен противник на подобни тестове за откриване на биологичните предци. „Не одобрявам политиката на компаниите, които създават съвременните ДНК тестове, защото те използват неправилно термина „етнос“. Етносът не разкрива кои са твоите биологични прадеди, той е социално дефинирана категория. Струва ми се, че масово „етнос“ служи като евфемизъм за „раса“, но и расата е социално понятие“, пояснява експертът.

Надеждност на резултатите

Една от компаниите, която предлага този продукт на пазара, е 23andMe. В нейния сайт са упоменати два фактора, които биха могли да повлияят на надеждността на резултатите:

• хората обикновено имат много и с различен произход предци;
• биомедицинското проучване в повечето случаи е фокусирано върху ДНК на хора с европейски корени, което означава, че базата данни за останалите е сравнително бедна.

Другата компания AncestryDNA също уточнява, че резултатите се получават след сравнение на ДНК с панел от референтни стойности от хора, които сами са ги предоставили и сами са определелили своята етническа принадлежност.

Въпреки липсата на категоричност, и трите производителя подчертават, че резултатите от техните тестове дават информация както за етническата принадлежност, така и за националността на клиента, което всъщност привлича неговото внимание.

В заключение Кара Дейерин казва: „В съвременното общество нашата идентичност има много лица. Имаме право да избираме какви искаме да бъдем.Сложно устроени сме ние, хората, нормално е. Няма значение какво ДНК носим и трябва да внимаваме, защото узнавайки го, можем да загубим повече, отколкото ще спечелим.“