Живот с диабет тип 1: Най-трудната част от борбата е неизвестността преди диагнозата

Дженифър Стоун е диабетик, актриса и медицинска сестра едновременно. Тя е особено активна в социалните медии, където публикува забавни видеоклипове, свързани с периода, когато е диагностицирана с диабет тип 1, и с различните аспекти на живота с това заболяване.

Личната история на Дженифър, която ще ви разкажем по-долу, има една-единствена цел – да вдъхне кураж на други като нея и да им покаже, че не са сами. 

Първите признаци на болестта

Около двадесетата си година младата жена забелязва, че започва да се уморява по-бързо от нормалното. „Уморяваха ме най-простички занимания. Дори ходенето до хранителния магазин изцеждаше всичките ми сили“, споделя тя.

Постепенно се появяват и други симптоми. Зрението й се влошава и все по-трудно различава лицата на хората, дори те да са застанали точно срещу нея.

Липсата на енергия и проблемите със зрението са придружени и от рязко напълняване. В рамките на 3 месеца Дженифър качва 27 кг.

Тя е убедена, че има здравословен проблем и трябва да се консултира със специалист. Диагнозата обаче я хваща неподготвена. Не е очаквала точно това. Изследванията показват, че нивото на кръвната й захар е повишено, което означава, че може би страда от диабет. От друга страна, рязкото покачване на теглото не е характерен симптом на диабет тип 1 и тип 2.

Диабет тип 2 развиват най-често възрастните хора или тези, които страдат от затлъстяване дълго време. При пациенти с диабет тип 1 симптомите се появяват много бързо, като един от тях е загубата, а не покачването на теглото.

When “Wizards of Waverly Place” star @jenniferstone decided to earn a nursing degree, the curtain didn’t come down on her acting career. https://t.co/QXuh5TZZWi

— Mediaplanet USA (@MediaplanetUSA) May 12, 2021

Дългият път към диагнозата

През следващите 4 години Дженифър се среща с много лекари, в търсене на правилната диагноза. Никой обаче не е категоричен. Едните твърдят, че страда от диабет тип 1, а другите – от диабет тип 2. Предписани са й медикаменти за диабет тип 2, които ту приема, ту не. Промяна няма, а лутането продължава.

„Най-трудният за мен период беше, когато нито знаех какъв е проблемът, нито как да го разреша. Липсата на яснота, усещането, че никой не разбира как се чувствам – това беше най-непоносимо“, споделя Стоун.

>>> FDA одобри първата терапия за превенция на диабет тип 1

Завесата се вдига

Диабет тип 1 при децата се отключва, когато имунните клетки унищожат бета клетките на панкреаса, от които зависи производството на инсулин. Без инсулин организмът не може да регулира нивото на кръвна захар. Оказва се, че при възрастните, които развиват същото заболяване, протича сходен, но по-бавен процес.

Пациентите с диабет тип 1 започват да си инжектират инсулин веднага щом чуят диагнозата, защото без него стойностите на кръвната захар ще продължат да се покачват, което крие риск от диабетна кетоацидоза.

Първоначално много от възрастните с диабет тип 1 не приемат инсулин, защото малък брой бета клетки продължават да го произвеждат. За известно време те успяват да поддържат нивото на кръвна захар в норма с помощта на лекарства за диабет тип 2, но тъй като имунната система не спира да атакува бета клетките, постепенно ефективността им намалява. Панкреасът опитва да осигури нужното количество инсулин, но един ден то просто не е достатъчно.

Диагноза диабет тип 1

Стоун пие лекарства, показани за диабет тип 2, за да поддържа състоянието си, но знае, че не това е начинът.

За нейно щастие, Дженифър попада на ендокринолог, който слага край на лутането й. 20-годишната Дженифър Стоун, която никога не е страдала от затлъстяване, не е болна от диабет тип 2, но не е болна и от типичния диабет тип 1. Според учените късният диабет тип 1 се отключва след 30-тата година. Младата жена е далеч от тази възраст, но ходът на заболяването потвърждава мнението на лекаря.

„Ако години наред си чакал да разбереш от какво страдаш, е нормално да мислиш, че диагнозата ще ти донесе облекчение. Когато обаче я чуеш, не се чувстваш по-добре, напротив“, казва тя.

Да живееш с диабет тип 1

Инсулиновата терапия променя изцяло живота на Стоун. „След като разбрах от личен опит колко добре се повлиява болестта ми от инсулина, просто започнах да търся най-подходящия за мен начин да си го доставям“, пояснява жената. Тя експериментира с инсулинова писалка и инсулинова помпа.

Не крие, че понякога хората реагират негативно, когато видят, че си инжектира инсулин. В началото решава да не го прави на публични места и при нужда посещава тоалетната, но не бързо разбира, че няма смисъл да се старае. Както казва Дженифър: „Нямам намерение да прекарвам остатъка от живота си в тоалетната.“ Тя вече е различна и, дори това да не се харесва на околните, няма намерение да се съобразява с тях.

Инсулиновата помпа се оказва твърде сложен за нея метод, тъй като изисква повече сръчност и координация. Затова, когато ендокринологът й предлага инсулинова писалка, тя е сигурна, че е намерила своя начин да си набавя нужния инсулин.

Безусловна подкрепа

Стоун има късмет, защото в лицето на своите приятели и роднини среща сериозна подкрепа. Майка й е неотлъчно до нея, особено в началото, когато всичко й се струва твърде сложно и плашещо. Въпреки че се среща с консултант, който я запознава с различните аспекти на диабет тип 1, Дженифър не се чувства достатъчно уверена. Информацията, която получава, е твърде много и я оставя с усещането, че не е разбрала абсолютно нищо.

Дълго време майка й е опитвала да разбере защо точно нейната дъщеря се разболява от диабет тип 1. Накрая младата жена просто й казва, че животът е такъв, какъвто е, и тя просто трябва да приеме реалността.

Стоун е благодарна и на приятелите си, които вървят с нея по трудния път и не спират да се образоват по въпросите, свързани с диабет тип 1, за да могат да й бъдат полезни. Те проявяват жив интерес към различните негови аспекти, питат я какво трябва да промени в начина си на живота и в хранителните си навици. Въпросите им не я изморяват, а точно обратното. Те й дават увереност, че в случай на спешна нужда, има на кого да разчита.

Добре дошла в клуба

Подкрепата на семейството и приятелите обаче не e достатъчна. Чувството за самота, която Дженифър изпитва, изчезва едва когато се запознава и започва да общува с други диабетици. Младата жена получава съвети, които нито един ендокринолог не би й дал. „Съвсем различно е да ти се налага да разрешаваш сам проблемите си, при това ежедневно. Техните препоръки бяха проверени във времето и знаех, че ще ми помогнат“, споделя тя. Ето защо Стоун горещо препоръчва на всеки, който току-що е научил за диагнозата си, да не губи време и да потърси себеподобни, за да се почувства по-добре.

Ново амплоа – медицинска сестра

Въпреки успехите й в Холивуд, Дженифър винаги е искала да учи в колеж. След като разбира, че е болна от диабет тип 1, тя решава да завърши специалност, свързана със здравните науки. Причината да избере професията на медицинската сестра е, че така ще научи повече за болестта си и за своето тяло, но в същото време ще може да помага на други хора.

„Не се отказвам от актьорската игра, защото тя ми доставя истинско удоволствие. Просто искам да правя и нещо различно, което да е насочено към другите, не към мен самата“, споделя Стоун.

>>> Контрол на кръвната захар при диабет

Актьор, медицинска сестра и диабетик

Днес Дженифър балансира между актьорската професия и 12-часовите смени в спешното отделение на болница в Лос Анджелис. Дългото лутане преди поставянето на диагнозата и животът й с диабет тип 1 й помагат да се справя добре като медицинска сестра. Четири години Стоун се среща с различни здравни експерти и е принудена да преодолява пречките в здравната система. Тя знае през какво преминава пациентът и какво е усещането да не бъде чут или забелязан. Според нея най-ценното й качество е умението да създава специална връзка с други диабетици: „Обичам времето, което прекарвам с пациентите с диабет! Ако нося със себе си инсулиновата писалка, им казвам: „О, ето я моята, розова е. Виждам, че ти си избрал/ а синя, много е хубава!“

Животът на Дженифър е динамичен. Времето й е разпределено между ролите, работата в болницата, социалните медии и грижата за самата себе си. Тя не крие обаче, че има дни, когато ентусиазмът и увереността й се изпаряват. Тогава си задава въпроса: „Какво правя всъщност? За коя се мисля?“

Житейските уроци

Младата жена знае добре колко недостатъци има здравната система. В много случаи единственият, който се бори за нейните права, е самата тя. Тя е експертът. Подобна е съдбата на всеки диабетик, чийто симптоми не съвпадат с най-често срещаните.

„Тези четири години ме научиха да защитавам себе си, да задавам въпроси, да търся най-доброто, вместо да се съгласявам безропотно с всяка дума на лекаря“, разказва Дженифър. Тя съветва хората да следват инстинктите си и да не се съмняват в себе си.

Най-трудно е в началото

Стоун се обръща към всички онези, които наскоро са разбрали, че са болни от диабет, като ги успокоява, че най-трудно е в началото. С всеки изминал ден нещата ще стават по-добре. Нужно е само търпение.

„Никога няма да сте перфектни и това е нормално. Правете най-доброто, което можете, точно в този момент, и след това продължете напред“, казва за финал Дженифър.