Ето какво се случи, когато започнах да се будя всеки ден в 5 сутринта

В момента масово се разпространяват правила за успешна кариера, отвсякъде житейски гурута ви казват как да живеете живота си, а влезете ли в социалните мрежи, от телефона ви започват да бълват реклами на книги и филми, които гарантират материално или духовно добруване.

Една от най-често използваните стратегии за успех от тези източници е ранното събуждане. И не, никой не говори за 7 или дори за 6 часа, което за един работещ и активен човек на средна възраст е донякъде тенденция. Повечето влиятелни личности в социалните мрежи твърдят, че събуждането между 4:30 и 5:30 часа сутринта е един от най-важните ключове за ползотворен и продуктивен ден. А когато всеки ден е такъв, то, разбира се, и животът ви ще започне да се радва на все повече и по-големи успехи.

Е, реших и аз да пробвам да изместя часа си за събуждане с 60 минути по-рано и да видя как ще ми се отрази. Поначало аз винаги съм се причислявала към ранобудните, хиперактивни хора. Винаги съм по-мобилизирана през първата половина от деня, а вечер енергията ми спада значително. Затова и си помислих, че събуждане 1 час по-рано е по-вероятно да не ме афектира изобщо, отколкото да ме изморява повече.

Като всяко начало и това бе трудно. Натисках бутона „отложи“ на алармата поне 5 пъти. Малко по малко започнах да свиквам. След 1 седмица събуждане в 5 часа сутринта, вече настроих организма си. Не усещах да съм по-активна през деня, просто ми се доспиваше по-рано вечерта. Но това беше само след една седмица.

След като продължих експеримента си нещата започнаха да вървят в обратна посока. Явно умората от недоспиването започваше да се трупа. Малко по малко с всеки ден се чувствах по-малко продуктивна, не смогвах със задачите и ангажиментите си, станах небрежна дори и към подготовката на ежедневното си меню, а за спорт дори не можете да става дума.

Всяка вечер се стараех да си лягам по-рано, за да си взема достатъчното количество сън от поне 7 часа. Но това се оказа невъзможно. Просто битовите задачи у дома и срещите с приятели от време на време са неща, без които никой не може. Нямаше как да се лиша и от това. Така изпаднах в ситуацията да не успявам да си легна достатъчно рано, но все пак да ставам след около 5-6 часа.

И ето ме вече след един месец недоспиване. Торбите и тъмните кръгове около очите ми нарастват бавно и славно, работният ден, който прекарвах с лекота и удоволствие, вече ми се струва дълъг като великденски пост, а козметичните и разкрасителни ритуали, които имах преди, вече са лукс, защото имам сили за тях не повече от 2-3 пъти в седмицата. Продуктивността ми намаля рязко. За броя книги, които съумявах да прочета за месец, сега не може и дума да става. Все още съм на първата.

И освен че умората засяга всеки един аспект от живота ми, то тя явно е изписана с големи букви на челото ми, защото твърде често ми се отправя въпроса "Добре ли си?".

От тази седмица започнах да ставам в обичайния си час около 7:00 сутринта и животът отново е красив. Натрупаната умора започна леко да се отърсва от плещите ми и влизам отново в стандартния си ежедневен ритъм, който ме кара да се чувствам добре. Все още срещам заглавия от типа „Ранно събуждане – ключът към добре свършената работа“ или „Колкото по-рано станете, толкова повече работа ще свършите“, но подминавам тези статии и книги със силно пренебрежение и неодобрение.

Това, което осъзнах след едномесечното си самобичуване, бе следното:

Съобразете ежедневието и задачите си изцяло според личния си ритъм. Ако сте нощна птица, то ще учите през тъмната час на денонощието и никой няма право да ви съди. Ако сте ранобудни и се чувствате по-продуктивни, събуждайки се в 5 часа, то изместете режима си в такава посока. А ако сте се нагодили и сте си паснали перфектно на режима, то внимавайте с експерименти като моя, за да не свършите уморени с изпуснати крайни срокове и тотален хаос в ежедневните си задачи.

Автор: Милена Минчева