Дао притча: Милосърдие и справедливост

Тръгнал Конфуций на запад, за да скрие книги в чжоуското хранилище, а Дзилу му казал:

- Чул съм, че сред летописите в Джоу е бил и Лаодзъ. Но той се отказал от длъжността си и се прибрал у дома. Не би ли трябвало да отидете при него, ако желаете да скриете книгите, учителю?

- Чудесна идея – отвърнал Конфуций и отишъл при Лаодзъ. Той обаче отказал да му даде помощ, а Конфуций започнал да го убеждава, излагайки една от 20-те основи.

- Твърде пространно, - прекъснал го Лаодзъ, - кажи само най-важното.

- Най-важното е милосърдието и справедливостта – отговорил Конфуций.

- Нека ви попитам какъв е характерът на милосърдния и справедливия? – продължил Лаодзъ.

- Без милосърдие не би могъл да бъдеш благороден мъж; без справедливост не бива дори да се родиш благороден мъж. Характерът на истинския човек е – милосърдие и справедливост – как иначе?

- Тогава нека ви попитам какво наричате милосърдие и справедливост?

- Да се радваш от сърце на всичко и да обичаш всички безпристрастно – отговорил Конфуций.

- О! Почти същото твърдят вашите последователи в своите речи. А нима любовта към всички не е безсмислица? Безпристрастността не е ли пристрастност? Ако вие, учителят, не желаете Поднебесната да се лиши от своите пастири, то вие сте длъжен да й желаете постоянство като небето и земята. Та нали, разбира се, слънцето и луната ще светят, звездите и планетите ще си имат подредба, ще има животински стада и птичи ята и дърветата ще растат нагоре. Ако вие, учителят, действахте, подражавайки на техните свойства, ако следвахте пътя им, досега щяхте да сте достигнали истината. Защо толкова упорито говорите за справедливост и милосърдие, сякаш търсите своя изгубен син с барани? Вие, учителят, внасяте смут в характера на човека!

Тогава Конфуций попитал Лаодзъ:

- Може ли да бъде наречен мъдър човека, който овладява пътя сякаш подражава на силния, правейки невъзможното възможно, а лъжливото – истинско, или софиста, който твърди, че може да отдели твърдо от бяло е така лесно, както да се различи светилата на небето?

- Това е суетният дребен слуга, който трепери в душата и напразно напряга тялото. Та нали умението на кучетата да подгонят яка и ловкостта на маймуните идват от планините и горите, - отвърнал Лаодзъ. – Ще ти кажа, Цю, това, което не трябва да чуваш, за което не бива да се разказва. Мнозина имат глава и крака, но нямат сърце, нито слух. Но няма такива, които, имайки тяло, да съществуват заедно с нямащите нито тяло, нито форма. Причините за движението и покоя, за смъртта и раждането, унищожението и появяването не са в самите хора, но някои от тях се управляват от хората. Този, който забравя за всичко, забравя и за природата, подобно на този, който забравя себе си. Само забравилият себе си ще назова слял се с природата.