гл. ас. д-р Добрин Георгиев: За да има смисъл съществуването ти, трябва да изградиш нещо на този свят - независимо какво

Решихме да ви срещнем с гл.ас. д-р Добрин Георгиев - един от малкото в България, които са решили да се отдадат на любовта си към науката. Той е преподавател в бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров", а неговата дейност вдъхновява много млади хора да погледнат на живота през една по-различна перспектива - научната!

Фрамар: Как бихте се представили пред една абсолютно непозната аудитория?

Всяка аудитория е едно предизвикателство. Тя диша, гледа, усеща и никога не може да бъде подведена, ако този, който стои пред нея не е сигурен в това, за което е застанал пред нея. Преди всичко е важно, когато излезеш пред аудиторията да изпитваш респект и уважение. Останалото е адреналин, предварителна подготовка и импровизация. А иначе за протокола: по образование съм инженер-химик; защитих доктората си в Българската академия на науките. Към преподавателската дейност не се насочих сам, а съдбата ми го предложи в момент, в който търсех себе си. Започнах с ядрена физика във Военния университет в Търново. Там прекарах 4 години, след което по покана от бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров" започнах да преподавам технически дисциплини в катедрата, в която съм завършил. Обичам това, с което се занимавам, защото комуникацията с млади хора ме зарежда и поддържа тонуса ми. Вярвам, че ако всеки си гледа съвестно работата, без да гледа останалите, ще достигне целта си.

Фрамар: Кое е нещото, което ви запали по науката или човека, който ви е вдъхновил?

Природните науки (физика, химия, биология) са ми страст още от основното образование (тогава мечтаех да стана лекар). Разбира се, това се дължи на учителите, които съм имал честа да срещна. Те са ме запалили, мотивирали и насочвали. Във всеки човек има изконна потребност да узнае как е устроен света и какви са механизмите, по които действа. Това го движи по пътя към познанието. За съжаление, тази потребност не е еднаква във всички хора. В науката има новатори — хора с умението да погледнат нещата от друг (понякога налудничав) ъгъл, да анализират, интерпретират, философстват и фантазират дори. Обикновено ги наричаме гении. Ако не умееш да философстваш над даден проблем, си оставаш само наблюдател. Научната гилдия е консервативен апарат - тя трудно възприема нови идеи. Представете си колко абсурден е изглеждал италианеца Галилео Галилей (1564–1642), когато е твърдял, че земята "все пак се върти" около Слънцето или Леонардо Да Винчи (1452 – 1519) с футуристичните за времето си причудливи машини и изобретения. Разбира се, няма как да не спомена и титаните Исак Нютон (1642–1726) и Алберт Айнщайн (1879–1955), променили напълно представите за света. Като цяло, науката върви към микросвета (може би защото макроспектите са вече анализирани). Търсим отговори все по-навътре — през нано-материалите, дори "пътуваме" с "божествените" елементарни частици. Защо? За да разберем може би как все пак е създаден света. И тук е тънката дилема: трябва ли човекът да се меси там, където не му е работата... Може би отговорът ще унищожи човечеството - времето ще покаже!

Фрамар: Кой според вас е дал най-голям принос за развитието на физиката? Има ли такива, които го правят и днес?

Всяка наука е един безкраен пъзел и всеки, който участва в нареждането на отделните части, има своя уникален и значим принос. Разбира се, някои са сложили повече части, други по-малко, но в никакъв случай нещата не трябва да се степенуват, защото понякога и най-малката подробност или детайл може да са решаващи за цялата картина. Всяка епоха има своите големи имена, някои ги споменах вече. Истината е, че информацията е била и винаги ще бъде около нас. В определени моменти човечеството придобива умения да загребе от нея и да я изложи в "смилаем" за широката маса вид. Това се случва и днес, ще се случва и утре и така докато ни има. Кога ще загребем от знанието за съжаление много зависи от "очите" ни. А очите в науката са средствата, с които измерваме, правим детекция и анализираме видяното. Колкото повече време минава, толкова по-далеч в необятната Вселена (или в малкия атом) можем да "погледнем". Така достигаме до далечни галактики или до неподозирани елементарни частици. Това ни прави щастливи, че се доближаваме до делата на Създателя...

Фрамар: Жива ли е науката в България?

България за съжаление е "трудна територия". Не защото географски тук е нещо по-особено. Трудна я правим ние, които сме България — хората. Много съм мислил с какво сме толкова "опаки", че тук всичко върви така неефективно. Дали генът ни е такъв или наистина има нещо, което не зависи от нас, та ни прави такива алчни и мързеливи. Градивният ни елемент за съжаление бледнее пред този, който иска да разруши. В природата има няколко простички принципа, които ако се научим да спазваме, ще сме в унисон с нея и ще сме щастливи. На първо място: не може да вземеш, без да дадеш - това е законът за запазване на енергията. Ако случайно пък вземеш, без да дадеш — природата винаги намира начин да ти го отнеме. И обратно, ако случайно пък дадеш, без да вземеш - винаги ще ти се върне даденото. Това сме го забравили и се опитваме да минаваме между капките — няма начин обаче! И другото важно нещо: хаосът и подредбата. Ако в една система не се вложи енергия, тя няма как да стои подредена, т.е. ще се разпадне и ще отиде към хаос. Казано по-простичко, за да сполучиш - трябва да работиш, да влагаш енергия чрез усилия и труд, за да съградиш. Ние искаме всичко на готово, без да си мръднем пръста — няма начин, противоречи на физичните закони. Та, по въпроса дали е жива науката в България: толкова е жива, колкото е жив и стремежът ни да даваме и да се трудим - нека всеки сам да си отговори за себе си...

Фрамар: Напоследък стана актуален въпроса с добавянето на секунда към световното време. Оказа се, че много хора не могат да си го представят. Как би ни го обяснил един учен?

Времето е едно абстрактно философско понятие, което ние хората сме си измислили и въвели, за да ни е по-лесно да описваме света. По-интересния въпрос е, дали времето е абсолютен независим фактор сам по себе си и тече еднакво навсякъде (както е в класическата механика) или е възможно времето да тече по различен начин в различните системи (както е в теорията на Айнщайн).
А иначе въпросната секунда към астрономическото време се добавя (през определени интервали), след като влязоха в употреба т.нар. атомни часовници, при които мярката за една секунда не се мени с векове. Преди тях времето се е измервало чрез въртенето на Земята около оста си. И тъй като Земята не е изолирана система, това въртене е с известна неравномерност. Например Луната съществено може да повлияе на времето за завъртане на Земята, в резултат на гравитационните сили между двете тела. Те водят до серия от приливи и отливи например (вкл. и в земните недра), които няма как да не забавят времето, за което Земята ще направи едно пълно завъртане. Атомните часовници не се влияят от това забавяне и се получава малко разминаване между двата стандарта за измерване на времето. И за да се компенсира това, изкуствено през около седем години се "вмъква" по една секунда в стандарта UT1, за да се изравни с атомния стандарт UTC.

Фрамар: Нужен ли е "красив ум", за да бъдем отдадени на науката?

"Красив ум" е нужен за всяка отдаденост. Ако умът ти не е "красив" не можеш да се отдадеш на нищо и ще се рееш безпризорно в битието, и съществуването ти ще е лишено от смисъл. За да има смисъл съществуването ти — трябва да изградиш нещо на този свят - независимо какво. Някои градят семейства, други градят небостъргачи, а трети пясъчни кули. Въпрос на "ум". 

Фрамар: Бихте ли сравнили живота с някое от физичните явления?

Сам по себе си Животът е физично явление и няма нужда да го сравнявам с друго такова. При това едно от най-уникалните явления. Това, което трябва да напомня може би е, че Животът е дар и отговорност. Представете си, че сте били нещо "нисше" и сте молили многократно да ви се даде шанс да покажете, че можете да сте нещо по-висше. И изведнъж, след като получите този шанс, започвате да го прахосвате... какво разочарование за вас и за този, които ви го е дал! Животът трябва да се живее, така че да ви отведе нагоре, да ви изтръгне от "тъмнината" и да ви отведе към светлината. А знаете - светлината е тази, която се движи с най-голяма известна скорост - за това е божествена.

Фрамар: Има ли формула, която определя най-точно живота в наши дни?

Днешният живот, особено в България е подчинен на формулата:

                                 (пълният корем + далавери^{далавери}) = пълно щастие ^{(за съжаление)}

Фрамар: Какво е Вашето послание към младите хора, които имат интерес към науката и искат да се развиват в тази насока?

Науката и удоволствието от нея трябва да вървят ръка за ръка. Ако някои се е устремил по пътя към науката — никой не може да го спре. На такива хора им пожелавам само попътен вятър и много сбъднати мечти.

За Framar.bg: Ива Великова