Учени направиха сензационни разкрития за историята на евреите чрез ДНК анализи

Задълбочено изследване на геномите (наследствената информация) на 128 евреи Aшкенази разкрива потенциал да даде на учените инструменти, чрез които да се опитат да предотвратят и/или лекуват генетичните заболявания, които се срещат най-често сред представителите на тази етно-религиозна група, наброяваща близо 15 000 000 души. Изследването има именно това за цел, но в хода му са изникнали свидетелства за изключителен драстичен генетичен срив, състоял се преди 700 години.

Евреите Ашкенази, които до XIX век са населявали основно централна и Източна Европа, са достигнали численост от близо 16 милиона души преди Холкоста. Сензационното разкритие, направено от учените по повод на въпросното изследване, е че между 25 до 32 поколения назад във времето предците на същите тези Ашкенази са били едва около 350. Докладът е публикуван в Nature Communications (мултидисциплинарно научно списание от издателската група с над 140-годишна история и над 6 милиона онлайн читатели Nature с независима редакторска колегия, в което нерядко биват публикувани научни доклади, които не са намерили място в другите издания на Nature).

Тази смущаваща цифра – 350 души – не означава, че популацията на Ашкенази по това време е била толкова малка, а че никои други етнически еврейски групи от тази ера нямат живи наследници. Малочислената родова популация помага да се намери обяснение, защо определени генетични изменения са толкова често срещани сред евреите Ашкенази, включително такива, които имат катастрофален ефект, когато са предадени и от двамата родители,но известни, макар и все още спорни преимущества, когато бъдат унаследени само от единия родител.

Чрез изследването е установено, че произходът на днешните евреи се корени по равно в някогашните популации в Европа и Близкия изток, което компрометира теорията, че евреите Ашкенази имат предимно хазарски произход – хипотеза, поддържана от немалко авторитетни учени, която обаче често се основава на расистки подбуди.

Itsik Pe’er от Университета в Колумбия, който е един от авторите на доклада за изследването, обяснява, че за целите му е направен сравнителен анализ чрез изследването на контролна група от представители на други етнически групи, различни от еврейската. Изучавайки геномите на Ашкенази, специалистите неминуемо ще се натъкнат на вариации, които не се наблюдават при други популации, но "геномът не е там, за да отличи вариантите, които са там и да ни каже дали те са нормални и дали имаме повод за притеснение".

Информацията, придобита в хода на изследването, вече помага на лекарите да идентифицират вариации, които не са свързани със заболяване, така че да могат да се идентифицират още по-прецизно тези, които са. Според авторите на доклада това е "много по-ефективен метод при отсяването на злокачествените варианти", отколкото сравнителния анализ с европейските популации като цяло.

Генетично изолираните популации осигуряват модел, който може да бъде достатъчно хомогенен, за да бъде изучаван задълбочено, хвърляйки нова светлина върху определени явления, а заключенията, направени на тази база, спомагат за изучаването на човешката популация като цяло.

В допълнение към разкриването на историята на юдаизма през изминалото хилядолетие, изследването предоставя доказателство, че преди 12 до 25 000 години назад във времето предците на Ашкенази от Европа и Близкия изток са се отличавали на генетично ниво.

"Смея да мисля, че това е първото доказателство, основаващо се на човешките геноми като цяло, че най-важната вълна на преселение от Близкия изток най-вероятно се е случила скоро след последния ледников период*… и, при всички положения, преди неолитната революция – въпрос, по който учените, занимаващи се с изследвания на митохондрийната ДНК, спорят в последните години", обяснява Мартин Ричардс от Университета Хъдърсфийлд.

*Според Nature Geoscience последният ледников период (Last Glacial Maximum ) датира от преди около 11500 години.