Гениалният учен космолог Стивън Хокинг почина на 76 години

от 14 март 2018г.

„Гледайте нагоре към звездите, не надолу към краката си."

Един от най-големите умове на нашето време, физикът и автор Стивън Хокинг, почина на 76 години.

„Той бе велик учен и невероятен мъж, чиито работа и наследство ще живеят много години. Смелостта и постоянството му в съчетание с брилянтността и хумора му са вдъхновили много хора по света,“ гласи съобщението, изпратено от семейството му.

Веднъж Хокинг каза:

„Нямаше да е кой знае каква вселена, ако не беше дом на хората, които обичаме.“

Хокинг, чиято брилянтна кариера в областта на теоретичната физика и космология, продължи цели 60 години, остана активен научен консултант до последните си дни. В началото на месеца той и физикът Нийл де Грас Тайсън размишляваха върху времето преди Големия взрив в известното си шоу Star Talk.

През 1963 г., когато Хокинг е на крехката възраст от 21 години и животът с всички свои хубави моменти тепърва предстои, е диагностициран с рядка форма на дегенеративно моторно невронно заболяване. Лекарите му съобщават, че му остават едва няколко месеца живот. Но напук на медицината и всички съжаляващи го погледи Хокинг живее още цели 55 години и се превръща в един от най-успешните учени на века.

„Тихите хора имат най-шумните умове“

Като току-що завършил бакалавър по космология в Кембридж, Хокинг написва дисертация на тема „Свойствата на разширяващата се Вселена“, като демонстрира математически, че теорията за Големия взрив е напълно възможна.

Това е първата стъпка към теоремите за сингулярността, разработени заедно с математика Роджър Пенроуз през 70-те години. Те използват математиката на черните дупки, за да докажат, че вселената, управлявана от общата теория на относителността, трябва да е започнала съществуването си като сингулярност.

През 70-те години Хокинг насочва брилянтния си ум към сферата на квантовата механика, изказвайки предположението, че радиацията всъщност може да избяга от черната дупка, благодарение на законите на квантовата физика.

Неговата теория предизвиква широк дебат в средите на космолозите, тъй като не съответства с тогавашните разбирания за това как времето се движи в нашата Вселена. Но, верен на себе си, Хокинг никога не се отказва от проблема и само 2 години по-късно публикува нова статия, посветена на парадокса на черните дупки.

Но най-известният му труд си остава известната книга по космология „Кратка история на времето“, която е преведена на 35 езика и продадена в милиони копия по света през изминалите 30 години.

В първата й глава Хокинг пише:

„От зората на цивилизацията хората не са се задоволявали да възприемат събитията като несвързани и необясними. Те са копнели за обяснение на съществуващия ред в света. Днес ние все още жадуваме да разберем защо сме тук и откъде сме дошли. Най-дълбокото желание на човечеството е оправдание, достатъчно да продължим нашия поход. А нашата цел не е нищо друго, освен пълно описание на вселената, в която живеем.“

Книгата, която представлява вълнуващо изследване на границите на космологията, предназначена за неспециаилзирана публика, е публикувана за първи път през 1988 г., като уводът е написан от друг известен и обичан учен в областта, напуснал този свят неотдавна – Карл Сейгън. В него Сейгън споменава срещата на новите членове на Британското кралско научно дружество през пролетта на 1974 г.:

„На първия ред млад мъж в инвалидна количка много бавно пишеше името си в книга, на чиито първи страници присъстваше подписа на Исак Нютон,“ пише Сейгън. „Когато той най-сетне приключи, избухнаха развълнувани овации. Стивън беше вече легенда дори тогава.“

Стивън Хокинг