Висящият мост, направен от трева

от 17 сеп 2018г.

От двете страни на високо дефиле в перуанските Анди, един остаряващ въжен мост се прокрадва едва-едва над река Апуримак.

От 5 века насам, всяка пролет местните общности се обединяват в официална церемония по реставрирането на мост Кесвачака. Работейки заедно от двете страни на реката, селяните прокарват през цялата клисура масивно въже от корда, дълго почти 40 м. и дебело колкото човешко бедро. Веднъж направена наново, старата и износената връв се пуска надолу към реката. След 3 дни работа, молитви и празници, нов мост бива изплетен на мястото на стария.

Мостът Кесвачака не е единствената подобна постройка на изчезналия народ. Той е част от многото съществували мостове, изграждащи т.нар. „Велик път на инките“, разпростиращ се на над 40 000 км. Всички тези мостове са свързвали изолирани общности, позволявайки на войници, вестители и обикновени селяни да пътуват. В продължение на стотици години само това са били пътищата между двата края на реката. С времето много от тях са унищожени, а други изчезват, тъй като се строят нови конструкции, които хората използват.

Мостът Кесвачака

Според Хосе Бариеро, помощник-директор в проучванията, свързани със моста, транспортната мрежа е продукт на цялостния светоглед на инките, които са се стремели да организират света, превръщайки хаоса в хармония.

Местни жени седят в горната част на каньона и плетат въжета. По време на церемонията те
нямат право да се спускат до каньона близо до моста, защото се смята за лош късмет.

Впечатляващи са мотивите за реабилитиране моста от селяните. На тях не им се плаща за това, нито очакват някакво друго материално възнаграждение. Единствената причина е, че целият регион ще бъде улеснен в придвижването си. Ритуалът се е провеждал веднъж на три години, но с разрастване на туризма и посетителите се налага реставрирането да започне да се извършва всяка година. А церемониите около построяването му са се превърнали в изключителна културна атракция за туристите.

Местните жители празнуват

Въпреки че в близост е построен друг метален мост, през който да минават и коли, местните все още използват въжения. Това е и основната причина той да се запази през бързеите на времето толкова много години.