Бил Гейтс с план за преодоляване на глада в Африка до 2030 година. Как? Вижте в това видео!

Американският магнат, филантроп и изобретател Бил Гейтс - основател на Microsoft и един от пионерите в революцията на персоналните компютри, започнала в края на 70-те години на XX век – разкрива визията си за това как чрез технологичните и научните достижения на днешния и утрешния ден до 2030 година животът в най-бедните региони на света ще се подобри драстично. Гейтс си сътрудничи с популярната в цял свят интернет медия The Verge, участвайки в създаването на няколко епизода на анимираната поредица Big Future, чрез които обяснява какви са конкретните планове и проекти, върху които са съсредоточени огромните човешки и финансови ресурси на неговата фондация. Търсейки обективност и прозрачност в отразяването на всички негови инициативи, Гейтс публично настоя публикациите на The Verge по всички тези теми да отстояват политиката на медията за независима журналистика. Нещо, с което всяка независима, уважаваща себе си и аудиторията си медия, не би трябвало да прави компромиси.

Гейтс е убеден, че през следващите 15 години Африка може да увеличи своята агрикултурна продуктивност с 1,5 пъти спрямо сега. Като гост редактор на The Verge той излага надълго и нашироко вижданията си за това как чрез комбинация от по-добри семена, по-добро образование и изграждане на критичната инфраструктура, от която Африка се нуждае, бедността и гладът на най-бедния континент могат да бъдат превъзмогнати. Говорейки за първото от тези условия – селското стопанство и повишаването на реколтата, така че на място в Африка да се осигуряват по-голям процент от запасите, необходими за прехраната на населението, Бил Гейтс лобира за генната модификация на зърната и семената като единствен сигурен и доказано ефикасен метод.

Първата американска генно модифицирана култура е доматеният сорт Flavr Savr, разработена от калифорнийската компания Calgene и одобрена от комисията по храните и лекарствата на САЩ през 1994 година. Генно модифицираните домати не омекват така бързо като обикновените домати. Въпреки че Flavr Savr вече не се произвеждат и продават по икономически причини – оказва се, че излиза по-евтино да се развозват зелени домати – генната модификация на храните продължава да се развива и учените постигат по-голям успех с други храни. Повече от 90% от соята и около 80% от царевицата на днешния американски пазар са създадени от агрохимични и агрикултурно-биотехнологични компании като Monsanto, Cargill и Dupont.

ГМО семената обаче често са по-скъпи от конвенционалните сортове – обстоятелство, използвано като аргумент срещу въвеждането на този процес в производството на храни от опонентите на ГМО, включително в Уганда, където преди десет години се разрази епидемия по бананите, унищожила над 50% от реколтата от този плод. Именно Уганда е страната, в която се консумира най-голямо количество банани средно от глава на населението в целия свят.

За да се справят със ситуацията, учените от Националната организация за агрикултурни изследвания на Уганда (NARO), финансирана от фондацията на Гейтс (Gates Foundation), създадоха генно модифициран бананов сорт чрез въвеждането на ген на зелена чушка в този на банана. Както предварително знаят , новият генетичен код отключва процес, който убива инфектираните клетки след заразяване с болестта по угандските банани и така растението бива спасено, давайки годни за консумация плодове.

От NARO искат да предоставят безвъзмездно създадените по този начин лабораторно семена на производителите, но в Уганда все още няма действащ закон относно ГМО и тъй като държавата е сложила подписа си по Картагенския протокол от 2000 година, на ГМО технологията се гледа с предубеждение – по-скоро като на заплаха. Същевременно по процент на обработваемите земи, засети с ГМО култури, на следващите четири места след лидера САЩ се нареждат Бразилия, Аржентина, Канада и Индия, които се намират на различен етап от икономическото и социалното си развитие, а още 23 държави развиват този тип биотехнология.

Поддръжниците на ГМО пропагандират този противоречив метод като решение на проблемите с глада и недохранването. Те твърдят, че чрез разработването на модификации на определени агрикултури в отговор на специфични проблеми като болестта по бананите в Уганда, например, могат да предотвратят огромните загуби на производителите от некачествена, негодна реколта.

"ГМО-създадените семена гарантират много по-висока продуктивност, по-добра приспособимост при засушавания и повишаване съдържанието на соли в почвата и щом бъде доказана тяхната безвредност, африканските държави ще са сред най-облагодетелстваните", заявява Бил Гейтс.

Според Gates Foundation с правилни инвестиции и използването на по-добри торове и по-устойчиви семена като тези, създадени чрез ГМО инженерство, африканските фермери, поне на теория, "биха могли да удвоят добивите си. В момента добивът на акър в Африка представлява около 1/5 от този в САЩ, като средно около 30% от реколтата, която се засажда и обработва, умира. Фондацията на Гейтс до такава степен отстоява тези възгледи и вярва в направените прогнози, че през 2013 година насочи близо една четвърт от своите субсидии в размер на $1,8 милиарда (общо), предназначени за проекти, свързани с глобално развитие, в областта на агрикултурата.

Ръстът в производството обаче не е единственият фактор, когато се търси дългосрочно решение за справяне с недохранването на голяма част от населението на Черния континент, в това число на около 40% от децата под петгодишна възраст, чийто брой надхвърля 25 000 000. 25 000 000 деца, които не просто не приемат нужното количество храна, а в резултат на хроничния глад тяхното нормално развитие е забавено.

Защото в реалността африканските фермери нямат обективни причини да искат да произвеждат повече храна от тази, която може да задоволи собствените им нужди. При отсъствието на основна инфраструктура, в т.ч. търговски обекти, складове и търговски споразумения, на практика се получава така, че те не могат да пласират произведеното. От 54-те териториални единици в рамките Африканския съюз, само около 10 насочват поне 10% от публичните си инвестиции в селскостопанския сектор, което включва напояване, изграждане и поддръжка на инфраструктура, проучвания и развитие. Без магазини, международен пазар, складова база за правилно съхранение на реколтата и напоителни системи, фермерите трудно могат да бъдат окуражени да произвеждат повече, отколкото е необходимо за семейството или общността им.