Биертан - румънското селце, в което има само един развод за 300 години

Ако се разхождате по улиците на Биертан, когато слънцето започва да залязва зад хълмовете, ще забележете няколко местни жители, които седят навън и пият бира. Конете, които са впрегнати в каруците все още са част от ежедневието, а местните жители се събират, за да търгуват стоките си в калдъръменото село. Внушителната църква, с нейните девет крепостни кули, е осветена от ярки светлини, а целта й е очевидна.Тя е седалище на саксонската епархия в Трансилвания и място на безопасност и поклонение. Но и още нещо.

Вътре в една от църковните кули има малка стая. Но за какво служи тя? В продължение на 300 години в нея са затваряни семейни двойки с надежда, че те ще изгладят проблемите си и ще предотвратят развода.
Местният епископ държи под ключ семейни двойки за период от 6 седмици. Те са длъжни да говорят помежду си, преосмислят и да изгладят своите отношения, за да избегнат развода. Може и да ви звучи като кошмар, но историята показва, че "брачният затвор" е доста ефективен. Резултатите са повече от впечатляващи: За период от 3 века в Биертан е имало само един развод.

Какво има вътре в стаята?

Малката стаичка е с нисък таван и дебели стени. Тя е обзаведена с маса, стол, скрин и много малко саксонско легло. Двойките, които се опитват да „ремонтират“ брака си трябва да споделят всичко – от общата възглавница и завивка до единствения стол. Идеята е, че докато са вътре те трябва да правят компромиси един с друг и да делят всичко (както е в брака).

Лутеранството е основната религия в селото. Подобно на другите религии, то се стреми да контролира живота на хората. Разводът е разрешен при определени обстоятелства като изневяра, например.

Все пак обществеността се стреми женените двойки да направят всичко възможно, за да спасят брака си. Ето защо ако се появят двама от тях, които искат да не са заедно ,те доброволно посещават местния епископ. Той ги изпраща в „брачния затвор“, за да прецени накрая дали тези различия, могат да бъдат преодолени или не.

" Този метод бе инструмент за запазване на обществото в стария християнски ред", обяснява Улф Зиглер ( местен епископ към днешна дата). Той отбелязва, че законът защитава жените и децата, които са зависими от мъжа. Ако се стигне до разтрогване на брака, съпругът плаща на бившата си жена половината от приходите си, но ако той се ожени отново и се разведе, втората жена няма право на нищо.

„Причината  накрая да останат заедно вероятно не е любов. Освен, че жените и децата са зависими от мъжа, друга причина е общият труд," разкрива Зиглер. "Ако една двойка е заключена вътре в продължение на шест седмици, е много трудно за тях да имат достатъчно храна през следващата година. Затова съпругът и съпругата са“ притиснати“, защото трябва бързо да излязат, за да продължат да работят", допълва той.

Към днешна дата помещението е превърнато в музей. Зиглер смята, че дори и днес концепцията за „брачен затвор“ има потенциални уроци за всеки съвременен брак. И той не е единственият, който мисли по този начин. Голяма част от жителите вярват, че този метод може да послужи за урок на съвременните двойки.
Получавам много писма от семейства, които искат да влязат в “ затвора“, за да избегнат развода.

"В съвременните семейства има все по-малко време за всеки друг, ние сме по-егоистични от нашите предци. Ние страдаме от самота, затова днес трябва да говорим повече, за да можем да разберем какво е важно за нас и какво ни свързва“, заключва местният епископ.

източник: bbc.com

снимки: yourguideintransylvania.com

по статията работи: Илияна Стоянова