Библейско чудо може да се окаже първото документирано слънчево затъмнение

Загадъчен пасаж от Стария завет (Книга на Исус Навин) може би ще се окаже най-ранното документирано слънчево затъмнение. Тази информация може да помогне на историците да изяснят годините от царуването на египетския фараон Рамзес Велики (1279-1213 г. пр. н. е., утвърдено досега в науката).

Използвайки въпросните редове и древните египетски текстове, учените от Кембриджския университет са датирали с изключителна точност събитието – 20 октомври 1207 г. пр. н. е.

Библейският текст касае победата на Исус Навин над петте царя на аморейците. Докато той преследва враговете си в Ханаан, място, което днес се намира на Западния бряг в Близкия изток, той се моли:

"Тогава Исус се обърна към Господа – в деня, когато Господ предаде аморейците на израилтяните, и каза в присъствието на целия Израил:
Спри, слънце, над Гаваон
и ти, луна, над долината Еалон.
И слънцето застана на място и луната се спря,
докато народът отмъщаваше на неприятелите си." (Исус Навин 10:13; текстът е утвърден превод на Библията)

Според единия от учените, Колин Хъмфрис, ако пасажът описва реални събития, наблюдавани в небето, то става въпрос за голямо астрономическо явление. Но от разстоянието на времето (около 3 000 години) е малко трудно да разгадаем какво точно стои зад думите.

"Съвременните английски преводи, които следват превода на крал Джеймс от 1611 г., обикновено интерпретират текста така сякаш Слънцето и Луната спират да се движат," казва Хъмфрис.

"Но, ако се върнем към оригиналния еврейски текст, разбираме, че алтернативното значение може да е, че Слънцето и Луната просто са спрели да правят онова, което правят обикновено: да светят. Тази интерпретация се подкрепя и от факта, че еврейската дума, която се превежда "застана на място" има същия корен като вавилонската дума, използвана в древните астрономически текстове при описанието на затъмнения."

Египетският текст, който британските учени използват, за да изяснят коя интерпретация на библейския абзац е по-логична, е стелата на Мернептах – гранитна плоча, гравирана през петата година от царуването на фараона Мернептах, син на Рамзес II.

В общи линии тя описва победата на Мернептах над либийците, но последните три реда се отнасят за кампанията в Ханаан и споменават онова, което повечето учени превеждат като "Израел".

Според учените от Кембридж това потвърждава присъствието на израилтяни в Ханаан по време на историческия период, за който става въпрос в библейския откъс.

Изследователите отдавна смятат, че събитията може би описват затъмнение, и използваха двата текста, за да стеснят датировката на събитията, но не можеха да открият нито едно затъмнение в този отрязък от време.

Разковничето се крие във факта, че доскоро те търсеха само пълни слънчеви затъмнения, при които Луната напълно закрива Слънцето.

Учените не взимаха под внимание възможността явлението да е пръстеновидно затъмнение, при което дистанцията между Луната и Земята е по-голямо, поради което Луната изглежда по-малка и не може да закрие целия слънчев диск – наблюдателят вижда пръстен от светлина.

Е, вероятно се досещате, че британските учени откриват подходящо астрономическо събитие, отговарящо на описанието. На 30 октомври 1207 г. пр. н. е. през югоизточната част на днешна Канада, югозападното крайбрежие на Португалия и Испания, северна Африка и Близкия изток преминава пръстеновидно слънчево затъмнение.

Може и да не е най-ранното засвидетелствано слънчево затъмнение, но е близо до това определение.
Паметник в Ирландия, гравиран с петроглифи, споменава слънчево затъмнение, което се е случило през 3340 г. пр. н. е. В китайските исторически извори съществува информация за слънчево затъмнение, случило се през XXII в. пр. н. е., а върху една керамична плочка е описано затъмнение, наблюдавано в Сирия през 1223 г. пр. н. е.

Затъмнението, наблюдавана в Ханаан и описано в Стария завет, може да помогне на историците да изяснят годините от царуването на фараона Рамзес II, което приключва с възкачването на престола на сина му Мернептах.

"Слънчевите затъмнения често се използват като фиксираща точка, спрямо която могат да се датират събития, случили се в древността," обяснява Хъмфрис.

Царуването и на двамата фараони е описано в древните извори, но не и точните години на началото и края му. Чрез изчисления, базирани върху затъмнението, учените датират началото на управлението на Мернептах през 1210/1209 г. пр. н. е. – няколко години по-късно от смятаното досега.

Това установява царуването на Рамзес Велики между 1276 и 1210 г. пр. н. е., като евентуалната грешка може да се сведе до една година.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: sciencealert.com; biblegateway.com

снимки: sciencealert.com; zmescience.com