Наистина ли ябълката е била забраненият плод в Райската градина

Всеки от нас знае, че „забраненият плод“, описан в Библията, който Ева е опитала и споделила с Адам в Райската градина, е ябълка. Дали обаче това е истина?
Никъде в еврейската Библия не се упоменава какъв точно е плодът. Професорът по невронауки в израелския университет „Bar-Ilan“ равин Ари Зивотофски казва: „Не знаем какво са яли Адам и Ева. Няма никакви знаци или подсказки, че става въпрос за ябълка.“

Основната сцена от „Сътворението“ в Стария завет на еврейската Библия се разиграва малко, след като Господ предупреждава Адам да не опитва от „дървото на познанието.“ Змия в Едем обаче подтиква Ева да отхапе от неговия плод.

„И жената видя, че дървото е добро за храна, и че е приятно за очите и пожелателно, защото дава знание; и тя взе плода и яде; и даде и на мъжа си и той яде“ (Сътворение 3:6).

Зивотофски подчертава, че никъде в текста не се конкретизира какъв е плодът, а пише само „плодът на дървото.“ Няма описание, няма думи, които да подскажат какъв е той. Не е ясно дори какво е самото дърво.

„Еврейската дума, използвана в текста, е "peri" - събирателно название за плодове както в библейския смисъл, така и в съвременния език на евреите“, твърди още специалистът. „Съвременната дума за „ябълка“ е "tapuach,", която не се среща на нито едно място в „Сътворението“ или Петокнижието от Стария завет на еврейската Библия“, допълва още Зивотофски.

Думата се използва в други, по-късно създадени библейски текстове. В самото начало "tapuach," е събирателна дума, означаваща всички плодове.

Ако забраненият плод не е бил ябълка, какъв е бил тогава?

Зивотофски признава, че в равинските анализи върху еврейската Библия в Талмуда (сборник от еврейски религиозни учения), завършен около 500 г. сл. Хр., попада на няколко места, в които се споменава вида на самия плод, но, забележете, никъде не се говори за ябълка.

Смокиня

През годините равините предполагат, че забраненият плод е смокиня, тъй като в еврейската Библия Адам и Ева осъзнават, че са голи, след като опитват от плода на дървото на познанието, и се покриват със смокинови листа.

Пшеница

Според други религиозни водачи на еврейските общности става въпрос за пшеница, защото еврейската дума за културата е "chitah," която звучи много сходно на думата за „грях“ ("cheit,").
Грозде или вино е друго предположение на равините. А последната им хипотеза е, че забраненият плод е лимон ("etrog" на еврейски, или лимоноподобен плод, използван по време на есенния празник Сукот, който отбелязва края на земеделския сезон.

Изгубени в превода?

Интересно как тогава, въпреки коренно различните хипотези, ябълката успява да се наложи? Тя не произлиза от Средния изток, а от Казахстан в централна Азия, сочи проучване от 2017 г. в списание „Nature Communications.“

Оказва се, че интерпретацията няма връзка с еврейските вярвания и религия. Зивотофски също е скептичен, че ябълката е била споменавана някога от еврейски равини.

Смята се, че началото на схващането е поставено в Рим през 382 г. сл. Хр. Папа Дамас I кара учения Джером да преведе Библията на латински, се казва в „Encyclopedia Britannica.“ Почетният професор по английска литература от шведския университет „Uppsala“ Робърт Апелбаум разкрива, че Джером превежда еврейската дума "peri" с латинската "malum,". Той допълва още: „Думата "malum" от латински на английски се превежда като „ябълка“, която също се е считала за събирателно название за всички плодове със семки в сърцевината и ядлива част около тях.

Според етимологичния онлайн речник ябълката запазва това свое значение до 17-ти век. Вероятно Джером се спира на думата "malum" със значение „плод“, защото тя може да означава и „зло“, разсъждава Апелбаум.

Накратко, това е игра на думи – думата, обозначаваща първия грях на човека, и думата, която означава нещо лошо, каквото е и самото прегрешение.

Символът на греха в изкуството

В същото време много картини и други произведения на изкуството, пресъздаващи Райската градина, внасят ябълката като елемент и така затвърждават хипотезата, че тя е забраненият плод. В изкуството плодът не може да бъде представен като събирателно название. Както казва Апелбаум „артистът трябва да покаже на публиката своето творение.“

Има случаи, когато плодът на греха не е представян като ябълка, а като лимон ("Ghent Altarpiece" Хуберт и Ян ван Ейк, 1432), кайсия ("Eve Tempted By the Serpent" от Дефенденте Ферари, 1520-25) и нар ("The Fall of Man" от Питър Пол Рубенс, 1628-29).

През 16-ти век ябълката все по-често се отъждествява с първородния грях. Гравюра на немския художник Албрехт Дюрер от 1504 г. и произведение на Лукас Кранах Старши от 1533 г. изобразяват ябълка в своите творби.

От Националното обществено радио (NPR) твърдят, че в своята велика поема „Изгубеният рай“ Джон Милтън два пъти споменава „ябълка“ във връзка с греха на Адам и Ева.

Но дали ябълката от „Изгубеният рай“ е ябълката, която си представяме днес? Или думата по-скоро е имала значение на плод със семки по средата, тоест събирателно съществително? Според Апелбаум имаме основание да изпитваме съмнение. Милтън използва думата „ябълка“, когато описва отхапването на плода от Ева. Поетът прави асоциация с нещо неопределено отвън, но сочно и ароматно отвътре. Апелбаум твърди, че подобно описание би могло да отговаря и на прасковата.

За жалост, по време на сътворението на света не е съществувало дървото, което ражда 40 различни вида плодове (Franken-tree). То би помогнало за бързото разплитане на мистерията какъв е бил плодът, вкусен от Ева и Адам в Райската градина.