Безопасност или задушаване: Как децата възприемат използването на приложения за проследяване

С напредването на технологиите се променят и начините за полагане на грижи за безопасността на децата. През последните години приложенията за проследяване са изключително популярни сред по-притеснителните родители и не само. Но дали чрез тях не се навлиза твърде дълбоко в личното пространство на подрастващите? Дали не действат твърде задушаващо на тийнейджърите? Как децата възприемат използването на приложенията за проследяване – като безопасност или задушаване?

Притесненията на един родител

През 2000 г. Сара Аюб и приятелите й – всички в тийнейджърска възраст – решават да отидат на кино. Когато филмът свършва, младото момиче се присъединява към групата, за да хапнат торта в кафене надолу по улицата, въпреки че има уговорка с майка си да я вземе от киното.

„Майка ми – по начин, който сега разбирам като майка – беше пристигнала да ме вземе при завършването на филма, няколко минути след като вече бяхме тръгнали към кафенето. Когато се върнах 45 минути по-късно, я намерих да плаче на стълбите на киното, заобиколена от тримата ми объркани по-малки братя и сестри и управителя.“, споделя Сара. „Никога няма да забравя колко проблеми имах в този ден. Бях съкрушена от думите на майка си, че съм я оставила да си мисли, че съм изчезнала и че съм се възползвала от свободата, която тя никога не е имала. В срама и неудобството си в дните след тази случка се замислих как можех да избегна всичко, ако комуникацията между нас беше по-лесна. Получих мобилен телефон само дни по-късно.“

Днес почти всеки човек разполага с мобилен телефон, а приложенията за проследяване дават на хората, които ги използват, възможността да наблюдават местонахождението на семейството и приятелите си по различни начини и при множество обстоятелства.

Какво представляват приложенията и как се използват?

Според Джоселин Брюър, психолог и изследовател по киберпсихологията, родителите използват приложения за проследяване „като допълнителна подкрепа“, за да облекчат собствените си тревоги относно местонахождението и безопасността на децата си.

„Приложенията позволяват на родителите да проследяват движенията на децата, в случай че не се появят където и когато се очаква.“, обяснява Брюър.

Някои приложения често дори предлагат функции за чат и известия за проблеми с трафика и закъснения. Според Брюър обаче те трябва да се използват с известно внимание, в зависимост от възрастта на детето и някои лични потребности.

>>> Кое е по-трудно – да си родител на малко дете или родител на тийнейджър

„Някои младежи изпитват безпокойство относно раздялата с родителите си, с което тези приложения се опитват да се справят.“, посочва Брюър. „Но това провокира други проблеми – създаването на допълнителна зависимост. Приложенията също могат да се превърнат в устройство за проследяване и децата да се почувстват прекалено наблюдавани, дори преследвани. Това зависи от възрастта, тъй като често по-големите деца са по-независими и способни да се справят с различни ситуации, което според тях обезсмисля използването на конкретните приложения.“

Как се съчетава приложението за проследяване с доверието на децата?

Брюър коментира, че откритите и честни разговори относно използването на приложения за проследяване трябва да „започнат рано и да се провеждат често“, в зависимост от възрастта на детето и обстоятелствата, при които се използват.

„Искаме младежите да се чувстват подкрепени да изградят умения за независимост, за да взимат решения и да се ориентират в различни ситуации.“, казва Брюър. „Проследяването понякога води до липса на независимост и способност за справяне с различни ситуации.“

Емили, майка на четири деца (на 8, 13, 16 и 18 години), споделя, че тя и съпругът й започват да използват приложение за проследяване по препоръка на приятел след много разговори с децата си. Те откриват, че това е полезен начин да навигират децата си, докато пътуват до града с приятели, разхождат кучето си сами или използват обществен транспорт.

„Те разбират, че нашата работа като родители е да ги защитаваме, но че това приложение ще им помогне да изградят увереност и независимост, като същевременно ни дава спокойствие.“, споделя Емили.

Когато обаче се почувстват следени, тийнейджърите често прибягват към лъжи – например оставят телефона си в дома на приятели.

„Има много начини, с които младежите се стремят да получат уединение и независимост.“, казва Брюър. „Често откривам, че децата, които се захващат с трикове като този, имат влошени отношения с родителите си – доверието е нарушено поради определено поведение на родителите, които не успяват да го възстановят, което кара децата да смятат, че единственият начин да правят това, което искат, е чрез лъжи.“

Емили открива, че да бъде откровена с децата си относно начините, по които тя използва приложението и факта, че то ще се използва все по-малко и по-рядко с напредването на възрастта, е ценно за изграждането на доверие.

„Повтарях много пъти, че не го използвам, за да шпионирам, а за да им помогна, ако изпаднат в беда или се изгубят.“, споделя Емили. „Не го проверявам постоянно, когато са навън, само за да видя дали са пристигнали на местоназначението си. Имам нужда да знаят, че им вярвам и че те също могат да ми се доверят.“