Афантазия – живот без въображение и визуални спомени

Състоянието афантазия е открито едва през 2015 г., но се смята, че близо 2% от населението страда от него. То представлява неспособност да се изградят и съхранят визуални спомени за събития и хора. Макар да не могат да извикат в съзнанието си картини, страдащите от афантазия все пак помнят разположението на дадени предмети, които са видели, както и къде се намира определена сграда, което означава, че пространствената им ориентация остава незасегната.

Самият термин означава липса на умения за визуално представяне. Човек например не може да си спомни как изглежда любимия, ако не го вижда пред себе си в момента. Важно е да се подчертае, че състоянието не се определя като вид нарушение, още повече, че през последните години много проучвания разкриха, че голям брой математици, учени и дори артисти страдат от афантазия.

Личните разкази на хора с афантазия

Някои признават, че състоянието им ги кара да се чувстват "самотни" или "изолирани", тъй като не могат да си представят ситуации или как изглеждат техните приятели. Други споделят, че просто са се научили да живеят по този начин и да виждат живота под различен ъгъл. Така е и с Нийл Кенмър от Ланчестър, Англия.

"Спомням си, че не разбирах какво означава да броя овце, когато не мога да заспя. Реших, че това е само образно казано, но когато пробвах, осъзнах, че не мога. Прекарах години в търсене на повече информация за моето състояние, но тогава не намирах нищо. Щастлив съм, че сега се обръща по-сериозно внимание на състоянието и дори се правят изследвания, свързани с него“, разказва той.
Том Байер от Охайо също страда от афантазия, но го разбира едва, когато става на 21 години. Той не може да си представи предмети, хора или да си спомни определен аромат.

"Всичко това има сериозно емоционално въздействие върху мен. Започнах да се чувствам изолиран. Не мога да правя неща, които са нормални за всеки друг. Нямам способността да си припомням спомени и преживявания, аромата на цветята, звуците, гласа на любимия човек. Най-тежко ми беше, след като осъзнах, че това, което на мен ли липсва, е нормална човешка способност."

Силно развита пространствена памет, за сметка на липсваща визуална

В стремежа си да изясни феномена, екип от учени провежда експеримент с 61 души. Те трябва да решат визуално-пространствен тест със снимка на къща, която да нарисуват след това само по спомени. Същият опит е проведен с контролна група от 52 напълно здрави участници, за да се сравнят резултатите.

Изследването е публикувано в списание „Cortex“ и разкрива, че хората с афантазия успяват да разположат на правилните места всеки предмет от къщата, показана на снимката, но срещат трудности с детайлите. Казано по друг начин, доброволците от контролната група запомнят и използват конкретни цветове, десени и шарки, докато останалите могат единствено да скицират къщата, като всеки предмет или мебел има само контури.

В някои случаи дори, вместо да нарисуват прозорец или легло, те изписват с думи какво точно е разположено на съответното място, което означава, че имат пространствена памет, но не и визуална, за да запомнят подробности и да ги пресъздадат на листа хартия.

Учените забелязват, че хората с афантазия допускат по-малко грешки при разпределението на предметите и мебелите – само 3. Участниците от контролната група правят 14 грешки, като или забравят за някой от предметите, или пък включват в своята рисунка такива, които не присъстват на снимката.

Екипът отдава част от пропуските на смесването на спомени за различни помещения, в които по-рано са влизали.

Във втората фаза от експеримента двете групи са помолени да прерисуват къщата от снимката, докато я гледат. Тогава резултатите са едни и същи, което означава, че трудностите са свързани само с паметта, не с артистичните умения на хората.

Важно е да се уточни също, че доброволците с афантазия помнят с голяма точност снимки, които са видели по-рано, макар да не могат да ги пресъздадат в ума си.

Заключението на експертите е, че пространствената памет остава непокътната, дори при отсъствие на визуална. Според тях е напълно възможно причината да се крие в напълно независимите невронни връзки, на които разчитат двата процеса.