Новородените мишки запомнят майка си още на третия ден

Според учени от Принстън мишките започват да изграждат своята колективна памет на крехката възраст от 3 дни. Изследването им е публикувано на 26.01.2021 г. в списание „Cell Reports.“ Според него бебетата мишки предпочитат своите майки пред чуждите още като новородени и ги помнят в продължение на 100 дни, след като са ги видели за последен път. За сравнение, когато пораснат, те започват да изпитват предпочитания към чуждите майки.

Колективна памет

Водещият автор Блейк Леъм от университета в Принстън споделя: „Заинтригуван съм от начините, по които се създава колективната памет. Това са спомените ни за други хора, включително свързани с тях факти и особености. Тези ранни спомени изграждат дългосрочните ни социални връзки, които пък ни подготвят за социалните взаимодействия с останалите на по-късен етап от живота.“ За да разбере как и кога се оформят първите спомени, Леъм решава да изследва какво помнят малките на мишката.

Тридневните малки мишки са слепи и глухи, без козина и розови на цвят, като кожата им е толкова прозрачна, че човек може да види млякото, което са изпили. Макар бебетата на тази крехка възраст да нямат добре развити моторни умения, те запомнят с лекота онези, които се грижат за тях, като най-вероятно свързват с тях определени миризми. Експертът и колегите му оставят малките мишки на грижите на приемна майка още от самото им раждане, с цел да се избегне разпознаването на биологичната въз основа на генетични фактори.

Когато Леъм среща бебетата едновременно с приемната им майка и друга непозната за тях мишка, също майка, те се насочват към тази, която се грижи за тях. През по-голямата част от времето нослетата им са обърнати към приемната майка, което е знак, че я разпознават и харесват.

Поведенчески обрат след съзряване

Авторите на проучването откриват, че спомените за мишките, които са се грижили за тях, остават след съзряването им. До 100 дни след раздяла, те все още успяват да ги разпознаят. Учените са удивени от друг феномен, свързан с отбиването на малките. След като те вече не са зависими от тях, мишките променят изцяло поведението си и започват да предпочитат другите майки, не онези, които са се грижили за тях. Според Леъм е възможно зрелите вече мишки да проявяват по-засилен интерес към непознатите мишки, за да проверят дали те са заплаха за тях, или биха могли да бъдат техни партньори.

Област в хипокампа на мозъка, свързана с колективната памет

Екипът изследва мозъка на животните, за да добие по-ясна представа за спомените, свързани с приемните им майки. Те се фокусират конкретно върху област, свързвана с колективната памет, наречена CA2, в амоновия рог (хипокампа). Оказва се, че невронната активност на бебетата е по-засилена след срещи с приемните майки, докато невронната активност на зрелите индивиди е по-голяма, когато общуват с непознати до този момент мишки. Специалистите си обясняват поведенческата промяна с ролята на мозъчната област CA2.

Заключението им се потвърждава, когато временно потискат невронната активност в CA2 както при новородените, така и при възрастните мишки, защото тогава те спират да различават приемните от непознатите майки. Предстои учените да изследват съседните мозъчни области и тяхното влияние върху поведението на мишките.

Леъм пояснява: „Животът ни е изграден от спомени. В края на деня обаче всички те, без значение дали са свързани с радостни моменти, или страх, се превръщат само в неврони, които си взаимодействат. Там се крие цялата магия.“