Червените тухли могат да се използват като батерии, твърдят учени от университета в Сейнт Луис

Червените тухли са един от най-евтините познати строителни материали. Оказва се, че те могат да запазват електроенергия, която да се използва в домакинствата, накратко да играят ролята на големи батерии. Твърдението е на учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис.

От хилядолетия тухлите се използват за строежа на стени и цели сгради, но сякаш никой е намирал друго тяхно приложение. Екип от химици откри метод за създаване или модифициране на така наречените „смарт тухли“, които могат да складират енергия до момента, в който човек ще има нужда да я използва.

Тестът за осъществимост на концепцията бе публикуван на 11 август 2020 в списание „Nature Communications“ и нагледно показва как тухла захранва директно LED лампа със зелена светлина. Хулио Д’Арси, асистент по химия, пояснява, че методът им е еднакво ефективен при всякакъв вид тухли – стандартни или рециклирани. Материалът, който екипът използва, е съвсем обикновен, закупен от строителен магазин на нищожна цена.

Тухлите, използвани в строителството, отнемат повече пространство. Ето защо химиците решават да повишат функционалността им и да ги модифицират, за да съхраняват енергия. Макар някои архитекти и дизайнери вече да са запознати със свойството на тухления материал да поглъща и запазва енергията, сега за първи път човек опитва да използва тухлите за нещо повече от изолация.

Тухли с функция на кондензатор

Д’Арси и колегите му от Вашингтонския университет, сред които Хонгмин Уанг, автор на проучването, показват как могат да превърнат червени тухли в своеобразно устройство за съхранение на енергия, наречено суперкондензатор. Химиците създават специално покритие от прозрачен проводим полимер PEDOT, който се състои от нанофибри, проникващи в порестата структура на тухлата. Полимерното покритие остава „заключено“ в самата тухла и служи като йонна гъба, която съхранява и провежда електричество.

Червеният пигмент в тухлите – железен оксид, или ръжда, играе ключова роля при активирането на реакцията полимеризация. Според изчисленията на учените електроенергията, съхранявана в такъв вид тухли, не би била никак малко. Д’Арси дава за пример аварийното осветление, което може да бъде захранвано с подобни тухли с полимерно покритие. Той се надява планът им да се осъществи, след като стане възможно свързването на тухлите със соларни клетки. Ще бъдат необходими около 50 тухли, които биха могли да захранят аварийното осветление в продължение на 5 часа.

Най-смелите им очаквания са някога цяла тухлена стена да служи като суперкондензатор, който може да се презарежда хиляди пъти, за не повече от час. Или няколко тухли да захранят без проблем микроелектронни сензори.