Притча за отдалечеността между хората и мостовете, с които се свързваме

Имало едно време двама братя, живеещи в съседни ферми. След 40 години фермерство и хармонично съжителство се появил и техният първи сериозен конфликт. Преди този момент те си споделяли всички машини, търгували помежду си и разменяли стоки. Затова било изненадващо за всички хора, които ги познавали, че тяхната дружба се разпаднала.

Всичко започнало с малки недоразумения, които прераствали в значителни проблеми, а те – избухнали в огромна караница, размяна на горчиви думи и последвало мълчание.

Една сутрин на вратата на единия брат се почукало. Когато отворил, той видял човек с много дърводелски инструменти:

- Търся си работа за известно време. Може би ще имате нещо за вършене. Мога ли по някакъв начин да Ви бъда полезен?

- Всъщност да, имам работа за теб. – възкликнал големият брат. – Погледни отвъд реката. Там има една ферма, собственост на моя съсед… и по-малък брат, с когото не се разбираме особено добре. Миналата седмица той изкопа по-широк вир за вода, с който създаде доста по-голям поток между нашите ферми. Сигурен съм, че го е направил, за да ме дразни. Сега от теб искам да направиш нещо, което да ни ограничава още повече един от друг. Направи така, че въобще да не се виждаме.

Дърводелецът първоначално се учудил, но решил, че може да свърши нещо за двамата братя:

- Мисля, че разбирам ситуацията. Ще мога да свърша нещо, с което ще ви зарадвам.

Големият брат останал доволен, че ще подразни по-малкия. Оставил дърводелеца да започва да върши работата си, а той заминал към града за допълнителни материали.

Работникът се трудил усилено цял ден. Приключил с работата, чак когато собственикът на фермата се върнал по залез слънце. Виждайки свършеното, големият брат се шокирал. Вместо да построи някаква преграда или стена, дърводелецът направил прекрасен мост с красиви перила.

За още по-голяма изненада малкият му брат минал през моста и приближил с широко отворени ръце, за да го прегърне.

- Ти наистина си добър човек, братко. След всичко, което направих и казах, ти показа, че кръвната ни връзка никога не може да бъде прекъсната. Съжалявам за всичко и ти благодаря за прекрасния мост, с който отново се свързахме. – изрекъл, докато прегръщал големия си брат.

Отърсили се от силните чувства, двамата се обърнали към дърводелеца, за да му благодарят, но видели, че той събрал и вдигнал торбата с инструменти.

- Не, почакайте. Постойте още няколко дни. Наистина имаме нужда от вас. Тук има много дърводелска работа. – казал големия брат.

- Бих бил много щастлив да остана, – казал с доволна усмивка майсторът. – но имам още много мостове за изграждане!

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org

Снимки: freepik.com