Притча за възможностите, които животът ни предлага

Имало едно време малко селце в близост до една река. Всички живели хармонично и редовно посещавали местната църква. В един сезон на мусони обаче нещата се преобърнали. Започнали толкова силни валежи, че цялото село се наводнило. Всеки бягал в опит да се спаси.

Един човек отишъл до църквата, за да уведоми свещеникът, че трябва да бяга, преди цялото село да е потънало под вода. Човекъ съобщил за случващото се на духовното лице, но той останал с характерната си блага усмивка и отвърнал, че няма да напусне църквата си, защото вярва, че Бог ще го спаси.

За твърде кратко време нивото на водата започнало да нараства все повече и повече, стигайки в църквата почти до метър. Лодкар, който помагал да се извозят местните, отишъл в църквата, за да спаси свещеника, но той отново отвърнал по същия начин. Качил се на бюрото си, за да бъде над водата и подел молитвата си.

Водата обаче не спирала. Продължила да се покачва и почти заляла цялото село, стигайки до таваните на къщите. Свещеникът се качил на покрива на църквата и продължил да се моли.

Скоро дошъл хеликоптер, за да го спаси. Хората от хеликоптера спуснали стълба и дълго настоявали духовното лице да се качи, но той отново отхвърлил помощта и казал: "Аз вярвам, че Бог ще ме спаси."

Най-сетне, когато храмът бил почти целият под вода, свещеникът започнал да се оплаква и да хули своя Бог:

- О, Господи, аз ти се кланях през целия си живот и съхраних вярата си в теб дори в най-трудните ми дни. Защо не дойде да ме спасиш?

При тези думи Господ му се явил и с усмивка му отвърнал:

- О, луди човече, дойдох три пъти да те спася. Пратих хора, които ти се молеха да те спасят. Ти сам не поиска да се спасиш и да идеш на безопасно място. Явих ти се и с лодка и хеликоптер дори. Каква е моята вина, че ти не ме позна, че ти проповядваш вяра, а сам не виждаш своя Бог.

ПОУКА: В живота възможностите идват и си отиват без втори шанс. Но ние продължаваме да не ги разпознаваме и се оплакваме, че нямаме успешен живот. Пропускаме възможности ден след ден и не осъзнаваме, че единственият виновник за неосъществените мечти е дела сме самите ние.

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org

Снимки: pixabay.com