Как празнуваме Бъдни вечер и Коледа в България

Акценти

Рождество Христово, наричано още Коледа, е един от най-големите празници в християнския свят. В България той е продължение на Бъдни вечер, наричана в някои райони на страната Малка Коледа, Кадена вечеря, Крачун, Вечерня и Неядка.

Според православната църква в полунощ на 24-и срещу 25-и декември в пещера, близо до Витлеем, се ражда Божият син Исус Христос. Тогава в небето изгряла светлина и се появил ангел, който казал на овчарите в околността добрата вест.

Символиката в бъдника

На 24 декември, преди да бъде наредена празничната трапеза, стопанинът на къщата запалва бъдника - отсечен ствол от дъбово, брястово или крушово дърво. С бъдника разбърква отъня, наричайки: "Колкото искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца и дечица в моя дом!" Домакинът може също така да се обърне с въпроса „Славите ли млада Бога?”, на който жените и момите трябва да отвърнат с думите „Славим, славим, добре си дошъл!”

Дръвчето остава да тлее цяла нощ и да поддържа огъня жив. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират не само раждането на Исус Христос. С тях на Бъдни вечер каним да ни гостуват мъртвите предци и самата Божия майка, за която се нарича и първият къшей при разчупването на празничния обреден хляб.

Някои хора не изхвърлят пепелта от бъдника, а посипват градините си с нея, за да бъде богата реколтата.

» Не подаръците, а жестовете на внимание ни правят истински щастливи по Коледа

Какво да сложим на трапезата за Бъдни вечер

По традиция на празничната трапеза трябва да има 7, 9 или 12 постни ястия. Седем, защото толкова са дните в седмицата, девет, защото толкова време трае бременността, и 12, колкото са месеците в годината. Според църквата храните на трапезата могат да бъдат до 33 – възрастта, в която Исус Христос се жертва, за да спаси човешкия род. Колкото повече са блюдата, толкова по-плодородна ще е годината.

Трапезата трябва да бъде богата и да включва всичко, което отглежда семейството, като варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб или ориз, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи и вино. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех, за да се осветят четирите краища на света.

Според обичая, преди да започне вечерята, домакинът вдига високо над масата обредната питка и я разчупва, като отправя благословия за плодородие и благоденствие. В миналото една част се е оставяла пред домашната икона, друга се е давала на животните, а останалото се е изяждало от семейството.

» Ръководство за перфектна трапеза на Бъдни вечер и Коледа

Обичаят Коледуване

Самата дума произлиза от римската calendae – първи дни на месец януари.

В полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа започва и обичаят Коледуване – зимният обичай за плодородие, здраве и късмет. В него участват млади мъже – скоро оженени, сгодени или ергени. Наричат се коледари, като в различните части на страната думата може да звучи и като коладници, коледаре, коледници.

Те започват подготовката си още на Игнажден - 20 декември, когато се сформират отделните коледарски групи, определя се водачът им, който трябва да е по-възрастен от останалите и женен, учат коледни песни, подготвя се облеклото. Традицията повелява коледуването да продължи от полунощ до изгрев слънце.

Според обичая коледуването започва от дома на чорбаджията, кмета, попа или учителя.

Народът вярва, че именно по това време се появяват свръхестествените същества като караконджули и таласъми, които коледарите прогонват със своите песни.

Коледарите пеят по пътя, пред вратата и в къщата. Обредните песни, които изпълняват, са различни. Те зависят от мястото, където се намира групата, и от човека, за когото пеят. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния до най-малкия. С песните си коледарите пожелават добра реколта и здраве на семейството, като първата най-често започва с думите:

"Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!"

Домакините обикновено даряват коледарите с кравай, пари, вино, а самият обичай завършва с угощение, на което се събират всички коледарски групи. Продуктите, които останат след него, се даряват на бедните, а парите – на читалището, училището и църквата.

След като групата изпее песните, водачът, който държи кравая, отправя пожелания за здраве и берекет към семейството, което е редно да отвърне със същото.

На Коледа, след църковната служба, всички се събират на хоро, което според вярванията, символизира дълголетието. Вечерята на 25 декември е много по-богата от тази на Бъдни вечер, защото вече е позволено да се яде и месо.

И последно, но в никакъв случай на последно място, не забравяйте да си пожелаете нещо в полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа. Според преданията точно тогава небето се разтваря и всяко желание се сбъдва.