История на кринолина – опасната викторианска дреха, която убива хиляди жени

Във Викторианската епоха кринолинът (широка женска пола с обръчи) не е бил знак за социално положение, поради което станал популярна тема на карикатури с камериерки носещи кринолини подобно на дамите, за които се грижат, което предизвиквало неодобрението на по-високата класа.

За разлика от т. нар. фартингейли и кошове, кринолинът бил носен от всички жени от всички социални прослойки. Модата бързо се превръща в основен предмет на разискване в западните медии.

Слугините са едни от жените, които също са носили кринолин. Те обаче са били критикувани от Джордж Рътлидж в ръководството си за етикет, публикувано през 1875 г., където той посочва, че не е етично лондонските домашни прислужници да носят обръчи на работа.

Когато момичетата коленичели, за да бършат пода, обръчите се надигали и оставяли на показ долната част от тялото им, което предизвиквало подигравки. Рътлидж твърдял, че слугите трябвало да носят тези модни приумици през свободното си време и да се обличат по-прилично на работа.

Някои прислужници приели тези съвети като нарушение на личната им свобода и отказвали да работят за семейства, които им налагали дрескод и им забранявали да носят кринолин. Съществували много проблеми, свързани с тези дрехи, като например размерите им и трудностите с обличането и носенето им. Тъй като кринолинът бил носен от жените от всички социални класи, той често бил пародиран и осмиван в сатирични статии и илюстрации.

Александър Максуел резюмира всички шеги за кринолина, които отразяват несигурността и страховете, които изпитвали мъжете, че жените, чиито кринолини заемали толкова място, скоро щели да завладеят цялото човечество.

В Австралия били заснети бедни селски жени, които носели най-хубавите си рокли заедно с кринолини.
Френският социолог и икономист Фредерик льо Пле провел проучване на гардеробите на френските семейства от работническата класа и открил, че две жени притежавали кринолини, като и двете били съпруги на талантливи работници.

Едната от тях, която била съпруга на майстор на ръкавици, притежавала два кринолина и 11 рокли, въпреки че всеки ден носела дървени обувки и шарени престилки.

В Америка през средата на XIX век кринолинът започнал да се свързва предимно със Саутърн Бел, млада жена от Американския юг от по-високата социално-икономическа класа, която притежавала роби.

Въпреки това както в Европа, така и в другите краища на света, кринолинът не се носел само от заможните бели жени.

И черните, и белите жени в Америка от всички социални класи носели поли с обръчи, включително първата дама Мери Тод Линкълн, както и шивачката й от афроамерикански произход, която създала много от екстравагантните й кринолини.

Смята се, че през 50-те и 60-те години на XIX век в Англия около 3 000 жени загинали в пожари, свързани с кринолини.

При един подобен инцидент загинало 14-годишно момиче, прислужница в заможно семейство. Смъртта й дори намерила място в местния вестник.

Нейната рокля с кринолин се подпалила, докато тя протягала до решетката на камината, за да достигне няколко лъжици на рамката на камината и починала вследствие на сериозните изгаряния.

През 1863 г. избухнал пожар в църква в Сантяго, Чили, убил между 2 и 3 хиляди души. Голяма част от смъртните случаи се приписват на лесно възпламенимите кринолинови рокли на жените.

Други рискове, които криел кринолинът, се описвали в настъпването или прищипването му под колелата на каретите или надуването му от вятъра, при което дамата лесно падала на земята.

Кринолинът се носел и от някои работнички във фабриките, което затруднявало работния процес. През 1860 г. една текстилна фирма помолила своите служителки да не идват с обръчи на работа.

През 1864 г. Славейков пише, че през последните 14 години поне 39 927 жени от целия свят са починали при пожари, свързани с кринолиновите им рокли. Въпреки че на пазара имало и материи, устойчиви на огън, те не били толкова популярни.