История на кринолина – опасната викторианска дреха, която убива хиляди жени

Във Викторианската епоха кринолинът /широка женска пола с обръчи/ не бил знак за социално положение, поради което станал популярна тема на карикатури с камериерки носещи кринолини подобно на дамите, за които се грижат, което предизвиквало неодобрението на по-високата класа.

За разлика от т. нар. фартингейли и кошове, кринолинът бил носен от всички жени от всички социални прослойки. Модата бързо се превръща в основен предмет на разискване в западните медии.

Въпросът за слугините, които носят кринолин и свързаните с него притеснения, бил повдигнат от Джордж Рътлидж в ръководството му за етикет, публикувано през 1875 г., в което той критикувал лондонските домашни прислужници, които носели обръчи на работа.

Когато момичетата коленичели, за да бършат пода, обръчите се надигали и оставяли на показ долната част от тялото им, което предизвиквало подигравки.

Рътлидж твърдял, че слугите трябвало да носят тези модни приумици през свободното си време и да се обличат по-прилично на работа.

Някои прислужници приели тези съвети като нарушение на личната им свобода и отказвали да работят за семейства, които им налагали дрескод и им забранявали да носят кринолин.

Съществували много проблеми, свързани с тези дрехи, като например размерите им и трудностите с обличането и носенето им.

Тъй като кринолинът бил носен от жените от всички социални класи, той често бил пародиран и осмиван в сатирични статии и илюстрации.

Александър Максуел резюмира всички шеги за кринолина, които отразяват несигурността и страховете, които изпитвали мъжете, че жените, чиито кринолини заемали толкова място, скоро щели да завладеят цялото човечество.

В Австралия били заснети бедни селски жени, които носели най-хубавите си рокли заедно с кринолини.
Френският социолог и икономист Фредерик льо Пле провел проучване на гардеробите на френските семейства от работническата класа и открил, че две жени притежавали кринолини, като и двете били съпруги на талантливи работници.

Едната от тях, която била съпруга на майстор на ръкавици, притежавала два кринолина и 11 рокли, въпреки че всеки ден носела дървени обувки и шарени престилки.

В Америка през средата на XIX век кринолинът започнал да се свързва предимно със Саутърн Бел, млада жена от Американския юг от по-високата социалноикономическа класа, която притежавала роби.

Въпреки това както в Европа, така и в другите краища на света, кринолинът не се носел само от заможните бели жени.

И черните и белите жени в Америка от всички социални класи носели поли с обръчи, включително първата дама Мери Тод Линкълн, както и шивачката й от афроамерикански произход, която създала много от екстравагантните й кринолини.

Смята се, че през 50-те и 60-те години на XIX век в Англия около 3 000 жени загинали в пожари, свързани с кринолини.

При един подобен инцидент загинало 14-годишно момиче, прислужница в заможно семейство. Смъртта й дори намерила място в местния вестник.

Нейната рокля с кринолин се подпалила, докато тя протягала до решетката на камината, за да достигне няколко лъжици на рамката на камината и починала в следствие на сериозните изгаряния.

През 1863 г. избухнал пожар в църква в Сантяго, Чили, убил между 2 и 3 хиляди души. Голяма част от смъртните случаи се приписват на лесно възпламенимите кринолинови рокли на жените.

Други рискове, които криел кринолинът, били че някой можел да го настъпи или да бъде защипан под колелата на каретите или да бъде надут от вятъра и дамата да бъде отнесена.

Кринолинът се носел и от някои работнички във фабриките, което затруднявало работния процес. През 1860 г. една текстилна фирма помолила своите служителки да не идват с обръчи на работа.

През 1864 г. Славейков пише, че през последните 14 години поне 39 927 жени от целя свят са починали при пожари, свързани с кринолиновите им рокли. Въпреки че на пазара имало и материи, устойчиви на огън, те не били толкова популярни.

източник: thevintagenews.com