История на музиката, смятана някога за неврален патоген

Музиката разполага с мощни въздействия върху ума и има странна връзка с науката и обществото. Тя вече проправи своя път към клиниките като инструмент за лекуване на редица заболявания. Но в същото време, музиката е била използвана като средство за изтезания на пленници във Войната срещу тероризма. Историята сочи, че не толкова отдавна, това изкуство е било тясно свързвано с психично заболяване и мислено за неврален патоген, особено тежък върху уж деликатните нерви на жените.

История на музиката

В действителност медицината в Европа и Съединените щати има дълга история в обвързването самото упражняване на музика с психично заболяване и нестабилност. Въпреки че музиката е високо оценявано изкуство и неразделна част от културата, тя изтърпява подводни течения и никак не благоприятни гледни точки през годините. В продължение на стотици години лекарите пишат за възприетите опасности от музика за здравето. Те предлагат медицински теории - от прекалено стимулиране на нервите до промиването на мозъци - за да обяснят как психичното здраве може да бъде подкопано от прекалено много или грешен вид музика.

Повечето от идеите, спадащи към концепцията за "патологична музика" са глупости - пише историкът Джеймс Кинауей, от Университета в Нюкасъл, Великобритания. "Отново и отново фундаменталните морални възражения срещу музика, отнасящи се до сексуалността, пола, социалния ред и самоконтрола са били ясно под шлифовката на медицинския език." Кинауей излага тази история в обема на своето изследване - Progress in Brain Research 2015. Обезпокоително е да се види колко практикуващи медици са допуснали дълбока грешка. Но историята на патологичната музика дава няколко урока за това как не трябва да се прави наука. Всъщност това "предлага толкова много примери за органите на медицината, които да се използват за допълнителни социални програми, че това трябва да послужи като предупреждение за важността на критично мислене, относно тълкуването на научни доказателства" - твърди Кинауей.

Музиката като патоген

През шестнадесети и седемнадесети век, анатомистите печелят от обучения за структурата на ухото и слуховите нерви. Това прави преход към мисленето за музиката като източник на хармония, здраве и сила, която може да повлияе на нервите. До края на осемнадесети век идеята за музиката като неврологичен стимулант набира скорост. Превишаването на количеството музика се смятало, че предизвика главоболие, страх, припадъци и дори смърт (особено при жените, за които се смятало, че имат слаби нерви).

Деветнадесети век носи вярването, че музиката може да бъде опасна не само за деликатните и чувствителни жени, но и на масите. Американският лекар Джордж Бърд прокарва идеята за т.нар. неврастения или "нервно изтощение. Предполага се, че изучаването на музика заедно с други форми на стресори в образованието, може да събуди у жените истерия и неврастения.

Смятало се още, че музиката да ерозира самоконтрола. Някои гинеколози се опасявали, че "музиката е чувствено удоволствие, което би довело до преждевременна или прекомерна менструация и сексуализация", пише Кинауей. Други смятали, че тя ще има обратен ефект, прецеждайки умовете на жените, докато менструацията им спре и станат неплодородни.

Интересното е, че не изследователите не се опасявали единствено за жените и средата на музика върху тях. Музикалният талант често се свързвал с хомосексуалността и психическата нестабилност, което водело до спекулации за ориентацията на композиторите по онова време. В един пример, датиращ от 1894, италиански психиатър и криминолог Чезаре Ломброзо твърди, че композиторът Рихард Вагнер страда от "садизъм , разсеяност, мегаломания, женствеността и има гигантска глава".

През ХХ век много народи приемат музиката като знак за умствена непълноценност на различните малцинства или отритнати групи. Джаз, рагтайм, музика от еврейските композитори и модернизмът в музика - всички те били поставяни под съмнение. Лекар отправя твърдението в гимназиално девическо училище във Филаделфия, че излагането на джаз музика в действителност може да "разкъса цялата ни социална структура".

По време на Студената война хората се страхуват, че музиката може да се използва за промиване на мозъка и хипноза, засаждане на предложения в уязвимите умове. И през 1980 г., мнозина се боят , че младежта, която продава душата си на хеви метъла ще бъде обречена до живот. Все още не сме изоставили напълно, това, което Кинауей нарича "по същество фалшиво медицинско безпокойство относно музиката." Той посочва, че през 2010 г. Daily Mail и други медийни източници съобщават, че слушането на музика може да бъде под формата на "цифрови наркотици" и може да има същите последици като действителните наркотици.

И дори "Gangnam Style" – песента обичана от масите, която се изкачи до върха на най-гледаните видеоклипове в YouTube с над 2 милиарда гледания и гласове, все още успява да предизвика в някои психиатри, притеснение за психиката на нашето поколение.