„Ако беше убила човек, щеше да се измъкне“: Богатите знания на Агата Кристи за отровите

Известна като „кралицата на криминалния роман“, Агата Кристи е един от най-добре продаваните писатели както приживе, така и след смъртта си. Защо обаче други не по-малко добри писатели като Едгар Уолис например остават в нейната сянка? Защо нейните герои са сред най-обичаните в световната поп култура?

Нека видим от къде Кристи придобива завидните познания за отровите, как се развива талантът й през годините и защо нейните творби се четат и помнят и днес.

Работата в аптеката на г-н П.

Преди да се превърне в един от най-четените автори на всички времена, Агата Кристи работи в аптека в родния си град Торки, Англия. В своите мемоари тя пише, че е била служител на мъж, който нарича г-н П.

Г-н П. винаги носи в джоба си парче кураре – растителен екстракт, който може много бързо да парализира и убие човек. В своята книга „Агата Кристи: Автобиография“ тя разказва, че мъжът не ходел никъде без кураре, защото така се чувствал „по-силен“, и допълва, че въпреки миловидното му изражение,той изглеждал „опасен“ заради странните си навици.

Кристи споделя и друг странен случай, когато г-н П. й показва как да смесва различни лекарства в супозитории и, заради недоглеждане, добавя десет пъти повече от необходимото количество. Осъзнавайки, че той няма да обърне внимание на забележката й, защото е просто „едно малко момиче“, писателката решава да разсипе лекарството на пода и „да го стъпче с краката си“, за да не могат да го предлагат на клиентите.

Точно в тази странна обстановка и на фона на разразилата се Първа световна война пламва искрата за писане на детективски романи. До края на живота си Агата Кристи не спира да обогатява познанията си за видовете отрови и тяхното действие – наследство, което оставя на литературния свят след смъртта си.

Първата книга на Агата Кристи за убийство с отрова

През 1916 г., след като напуска работата в аптеката, Кристи започва да учи фармация в болницата на град Торки. Вдъхновена от учебника The Pharmaceutical Pocket Book — for Practitioners & Students (Настолна книга за фармацията – за студенти и фармацевти”), по който се подготвя за изпитите, тя написва първата си история за убийство с отрова. Книгата се казва “The Mysterious Affair at Styles” и е издадена през 1920 г. В нея се разказва за престъпление, извършено със стрихнин – невротоксин, който, в малки дози, се е използвал като стимулант, но, смесен с други лекарства, е смъртоносен.

Учебникът е един от артефактите, които доказват колко сериозни проучвания е извършвала Агата Кристи при написването на книгите си. Според специалистите тя е била много добре запозната с различните видове лекарства, тяхното действие и странични ефекти, както и с възможните смъртоносни комбинации. В 41 от 66 детективски романа, които е написала, се описват отрови, послужили като оръжие на убийство, които съществуват и днес.

"Когато четеш романите й, особено ако си тийнейджър, не усещаш как научаваш и интересни научни факти. Те са висша форма на предаване на научна информация. Сюжетът, уменията, които трябва да вложиш, за да вплетеш сложни научни факти в историята, без читателят да го усети – ето това е талант“, споделя д-р Катрин Харкъп, химик и автор на книгата A Is for Arsenic: The Poisons of Agatha Christie.

Кристи зад фасадата

Десетилетия след смъртта си, Агата Кристи остава кралицата на криминалните романи. И загадка за хората. Те я възприемат като скромна жена със завидни умения да пише романи, които всеки път се превръщат в бестселъри.

„Дори днес обществото продължава да се страхува от умни и силни жени. Според мен нейното най-добро художествено творение е... Агата Кристи“, казва д-р Джейми Бернтал-Хукър, специалист по креативно писане, който изучава писателката и творчеството й. Д-р Марк Олдридж от британския университет Solent в Саутхемптън допълва: „Тя обичаше новите неща. Ако беше живяла само още няколко години и бе гледала „Междузвездни войни“ през 1977 г., щеше да се вдъхнови от филма и да напише „Убийство в космоса“ например“.

Макар да няма образование, любопитството и съзерцателната й природа й помагат да изгради добра представа за света, в който живее. Освен това тя е надарена с богато въображение, може би донякъде защото родителите й са обичали да пътуват и да й разказват истории.

През 1914 г., преди да започне работа в аптеката и да публикува книги, 24-годишната тогава Агата се записва доброволец в болницата на родния си град и лекува ранени по време на Първата световна война войници. Агата бързо учи и скоро смяната на превръзки вече й е възложена задача да следи състоянието на пациентите. Тя признава, че първия път, когато е присъствала на операция и е видяла кръв, е припаднала, но се е зарекла, че това няма да се случи никога повече. Работата като медицинска сестра й харесва толкова много, че „ако не се беше омъжила, след войната сигурно щеше да се запише да учи в колеж“, както самата тя казва. През 1916 г. Агата Кристи става помощник в аптеката на болницата и се учи как се смесват лекарства. Благодарение на знанията си в тази сфера тя пише гениални за онези времена криминални романи.

Отровната писалка

Писателката бързо разбира, че едно лекарство може да помогне, но, в някои случаи и да навреди, и границата между двете е много тънка. Неправилното претегляне или смесване на веществата може да превърне иначе животоспасяващо лекарство в смъртоносно оръжие.

Като автор на художествени произведения, Кристи не е задължена да бъде прецизна в своите описания, но го прави, без да украсява излишно своите истории. Ревюто на първата й книга, което е публикувано в престижно фармацевтично списание, я прави много щастлива, тъй като признава богатите й познания в областта на фармацията. В него се казва „Г-жа Агата Кристи знае много добре за какво пише.“

През Втората световна война вече известната писателка започва работа в аптеката на University College London, където главният фармацевт й предлага да използва талий като отрова в някой от следващите си романи. Така се ражда книгата „Сивия кон“, базирана на наблюденията й върху г-н П. от първата аптека, в която работи. Тя разказва за сблъсъка между науката и суеверието. Първоначално всички вярват, че жертвата в „Сивия кон“ е била прокълната от вещици, докато всъщност тя е била отровена с непозната тогава отрова – талий. „Затворническата отрова“, както я наричат, няма мирис и вкус. Тя действа бавно и може да се обърка с калия в тялото, което затруднява нейното навременно откриване. В своя роман Агата Кристи описва много точно един от признаците на натравяне с талий – косопада.

Някои специалисти твърдят, че благодарение на достоверното описание е спасен животът на двама души, които са се оказали натровени именно с талий. Единият случай е свързан с 19-месечно бебе, чиито симптоми според медицинската сестра Марша Мейтланд съвпадат напълно с описаните в книгата. Семейството е използвало препарат с талий за обезпаразитяване на дома си и невръстното дете го е погълнало по случайност. То се възстановява напълно след 4-месечно лечение.

Тихият гений

След Втората световна война Агата Кристи вече не работи в аптеката, но продължава да следи нововъведенията в света на медицината. Тя чете научни статии и обсъжда различни медицински въпроси с лекари и сестри. В историите, които пише през 60-те години, се споменават дори лекарства за релаксация и добро настроение.

Д-р Марк Олдридж отбелязва: „Тя определено знаеше какво прави и как се пише. Ако беше убило някого, със сигурност щеше да намери начин да се измъкне.“

За разлика от книгите за Шерлок Холмс, които изобилстват от подсказки, тези на британската писателка представят всички факти, необходими за разрешаването на случая. Д-р Катрин Харкъп казва: „Тя винаги е честна със своите читатели, но на друго ниво. Човек би трябвало да може да разгадае мистерията, но всъщност рядко успява.“

Престъпленията в криминалните романи на Кристи са лишени от нелицеприятни детайли. Рядко ще попаднете на изречение, в което ще се говори за телесни течности. Според Харкъп това, което привлича читателите е самият процес на обмисляне, планиране и прилагане на отровата, а не подробностите покрай самото натравяне.

„Произведенията на Агата Кристи са привидно семпли, само привидно. В тях всъщност се преплитат най-светлите и най-тъмните страни на човешката природа“, споделя д-р Мишел Казмер от Държавния университет на Флорида.