RIP Силвестър Сталоун или как фалшивите новини за кончината на някоя знаменитост продължават да се носят в онлайн пространството

Интернетът е убиец. Фейсбук, Туитър и други социални онлайн мрежи се използват изключително успешно за бързото и масово разпространение на сведения за ненавременната "кончина" на някоя световноизвестна личност. През последните две десетилетия, интернетът е спомогнал множество подобни фалшиви вести да се популяризират в рамките на часове, заблуждавайки обикновения човек, че любимата звезда е напуснала този свят и се е пренесла в следващия. Последната жертва на този вид жестока шега е холивудският актьор Силвестър Сталоун, за когото само преди няколко седмици тръгна лъжливият слух, че преждевременно е срещнал Създателя си.

Но защо подобни новинарски заблуди изникват непрекъснато в онлайн пространството и каква е причината хората да продължават да им вярват?

Фалшивите новини за смъртта на някоя известна личност, било то политик, актьор или музикант, не са нещо ново или оригинално. Чарли Чаплин и Франк Синатра са били едни от първите знаменитости за времето си, които са изпитали на свой гръб лъжливите слухове за собствената си кончина. Разликата е, че днес много хора имат пряк достъп до средства за масова комуникация, в частност онлайн пространството, което е пълно с нова, важна или интересна информация, но също така с невярна, непотвърдена или измислена такава. От нас зависи да сме критични относно източниците на новини, които ползваме. Това не е лека задача, имайки предвид, че съществуват сайтове в интернет, чиято единствена задача е производството и разпространението на фалшиви новини.

Кой всъщност печели от този неетичен бизнес и има ли начин да се спре?

Вярно е, че има сайтове в онлайн пространството, които специализират във всекидневната публикация на лъжливи вести. Но нека бъдем честни, измамните сайтове се разпознават лесно чрез сензационните си и силно преувеличени заглавия, лош уеб дизайн, явни правописни грешки и всеки, проявяващ дори малко съобразителност индивид, ще има едно наум като ги посещава. Тогава въпросът остава как тези уеб страници продължават да акумулират трафик и да печелят от публикуването на очевидно невярна информация.

Има две причини: първо, създателите на фалшивите новини стават все по-изобретателни в оформлението и стилизирането на своите сайтове и второ, повечето определят своите творения като сатирични произведения, като по този начин заобикалят нуждата да се уповават на истината. Тези, които не използват тези практики, защото не са достатъчно хитри или нямат дългосрочни бизнес стратегии, често биват блокирани от Гугъл поради подадени сигнали за нарушение на правилата. Но не преди уеб страниците да са донесли хиляди долари на създателите си, натрупани главно от приходите от реклами, както на медийната платформа Гугъл, така и от други рекламодатели.

Тези, които искат да останат по-дълго в бизнеса обаче, инвестират малко повече пари за добрия дизайн на сайта си и използват имена и оформления подобни на други известни, реномирани новинарски уеб страници, за да може читателите по-трудно да забележат, че не са кликнали на очаквания интернет адрес. Всъщност дори не е толкова важно дали посетителите ще излязат веднага от сайта, или няма да прочетат статията, защото самото посещение на фалшивите страници, колкото и кратко, носи печалба за създателите. Добавете към микса и хора, които не си правят труда да прочетат или проверят източниците на статиите, а само ги споделят и разпространяват спрямо сензационността на заглавието, и се създава перфектната среда за масовото разпространение на лъжливи слухове.

Само професионални творци на измамни вести ли съществуват, или началото на един онлайн тренд от вида на #RIP Силвестър Сталоун може да имам по-нищожно начало?

Също така е вярно, че лъжливите слухове за смъртта на някоя холивудска звезда могат да намерят началото си и в един самотен пост в Туитър или Фейсбук, написан от някой объркан, отегчен, циничен или злонамерен човек. След това други хора забелязват написаното, започват да го споделят и след няколко часа вече е станало водеща новина в интернет пространството. Трудно е да си признаем, че често приемаме за чиста монета написаното от нашите познати, колеги и приятели в онлайн социалните мрежи, без да се усъмняваме в тяхната честност или източника на информация. Защото кой би излъгал за нещо толкова трагично и мрачно?

И точно така се заформя перфектната буря, по време на която скърбим за Чарли Шийн, Майли Сайръс или Мадона, които според слуховете са загубили живота си в някоя злополука или от незнайна болест. А след няколко часа ни чака огорчението и срамът, че сме се подвели и сме се оставили да бъдем измамени толкова лесно. От тази лоша шега сякаш никой не печели, тъй като е почти невъзможно да се проследи как е започнал неверният слух. Остава само чувството на Schadenfreude (задоволство от нещастието на някого друг), което вероятно изпитва оригиналният източник на жестоката заблуда.

Възможно ли е да се предпазим от евентуално подлъгване в интернет пространството?

Твърде човешко е да се подвеждаме. В отношение на лъжливите слухове за смъртта на някоя известна личност, извършителите на измамата разчитат на емоционалната привързаност към знаменитостите да предизвика прибързана реакция, която да изпревари нуждата от проява на умерена доза съмнение относно източника. Фалшивите новини бързо набират сила, тъй като хората са биологично програмирани да забелязват и запомнят странни или опасни неща в социалната си среда. По този начин, новина, като например кончината на холивудска звезда, кара човешкия мозък да обърне внимание и преоцени значимостта на събитието. Особено обезпокоително е, когато известната личност е някой млад човек, едва успял да остави своя отпечатък в света. Тогава, осен емоционалната загуба и последиците в културен и социален аспект, изникват въпросите за човешката тленност и преходността на нещата. След тази емоционална въртележка, идва новината, че съчувствието и тъгата не са били необходими, тъй като вестите са били измислени.

Добрата новина е, че подвеждането може да се избегне чрез използването на няколко техники за разпознаване на съмнителни източници. Необходимо е да се обръща внимание дали сайтовете, които публикуват шокиращите и сензационни статии, са реномирани и достоверни, или публикуват информация под формата на сатира. Добре е също да се подхожда критично и внимателно към онлайн новините, дори и те да потвърждават мненията на читателите. За да се избегне участието във фалшивия тренд #RIP, е препоръчително хората да не се доверяват сляпо на изразеното мнение в интернет на свои близки и познати, а да проверяват в някоя търсачка дали разпространяването на новината не е ограничено само до Туитър или Фейсбук, или наистина някоя знаменитост се е простила с живота си. По този начин, ще се спести ненужната емоционална реакция и възможните огорчения от страна на читателите.

Кои са жертвите на безсърдечния и фалшив тренд #RIP?

Докато инициаторите на измамата се наслаждават на облагите от вдигналия се шум под формата на капитал или Schadenfreude, подлъганите читатели често са ядосани, оскърбени или с наранено самочувствие. Неуважението към известни личности чрез лъжливите слухове може да създаде враждебност в читателя, която несъзнателно да се свърже и със самата знаменитост, станала жертва на измамната вест. Друга потенциална вреда на #RIP онлайн трендове е привикването към и евентуалното нормализиране на феномена поради непрестанното циркулиране на фалшиви новини в интернет пространството. Това неморално и неетично поведение започва да изглежда приемливо и впоследствие многократно възпроизвеждано като жестока шега от онлайн тролове или за парична облага от професионални сайтове за неверни вести.

Това, което инициаторите на измамите не вземат предвид, са щетите и за известните личности, на чиито гръб разпространителите на погрешна информация печелят. "Няма лоша реклама", някои биха казали, но има ли болезнена реклама? Дори подобни слухове да имат заслуга за поставяне на звездата във фокуса на медийното пространство, навярно не всяка знаменитост успява да види смешната страна на ситуацията или да отхвърли безмилостните слухове за себе си с лека ръка. Емоционалното бреме, предизвикано от безсърдечността на измамата, заедно с възникналите въпроси за собствената си тленност, вероятно са част от преживяванията на #RIP жертвите.

Реалистично ли е да си мислим, че в близкото бъдеще фалшивите новини за кончината на знаменитости могат да намери своята интернет гибел?

Фалшивите новини за кончината на знаменитости не представляват нещо ново и историята показва, че най-вероятно няма да изчезнат скоро. Урокът, който може да се вземе от потребителите на интернет пространството, е как да бъдат критични и съзнателни читатели и да не позволяват да попаднат отново в клопката на лъжливите слухове.

По статията работи: Нора Маркова
Източници: psychologytoday.com; blog.adbeat.com; bloomberg.com; bbc.com
Снимки: pixabay.com