6 ужасяващи насекоми, на които не им пука за правилата на Майката природа

Природата прелива от невероятни явления, животни и чудеса… разбира се, ако не се вглеждате прекалено отблизо, защото може да бъдете и ужасени. Когато изучавате някои от създанията на Майката природа под лупа, става ясно, че докато човекът е изграден от въглерод и вода, насекомите са направени от равни части кошмари и адска ярост.

"Мравки камикадзета" експлодират, за да хванат в капан враговете си

В Борнео съществува специален вид мравки, наречени Camponotus cylindricus, които са по-известни като експлодиращите мравки. Около половината тяло на тези малки създания е направена от токсично, лепкаво вещество, което учените определят като "жълто лепило". Когато са заплашени от някакъв хищник /обикновено по-голяма мравка/, експлодиращата мравка се прикрепя с челюсти към краката на нападателя си, увисва надолу в неособено приятен батален танц и напрягат коремните си мускули, докато дупето им буквално не експлодира.

Тази защитна реакция има две функции. Първо, жълтата субстанция е отровна и вероятността да убие моментално нападателя е голяма. Ако това не проработи, тя е толкова лепкава, че буквално тялото на мъртвата мравка залепва за тялото на врага й. Затова, дори да оцелее след излагането на силно токсичното вещество, хищникът ще трябва да прекара остатъка от живота си по не особено приятен и привлекателен начин – разнасяйки разлагащия се труп на своята жертва.

Вероятно ви звучи като пълна лудост, но тази защитна реакция не е нещо необичайно за високо социални насекоми като мравките – те често се превръщат в камикадзета, за да защитят гнездото си. Разликата при експлодиращите мравки е, че те го правят дори при най-малката провокация – нежно побутване с форцепс в лабораторни условия предизвиква същия ефект. Те го правят и на стотици метри от гнездата си ако по-голяма мравка стъпи върху територията им, която е източникът им на храна. Като да взривиш съседа си, само защото има вероятност да вземе последния хляб в магазина.

Ветрилокрили паразити превръщат гостоприемниците си в сексуални зомбита

Ветрилокрилите паразити започват живота си като малки ларви. Много малки. Толкова малки, че могат да се вмъкнат в пчела, люспеница или хлебарка. Веднъж влезли в своя гостоприемник, присъствието им причинява изчезването на гениталиите им. Трябва да отбележим, че дори все още не сме стигнали до най-ужасяващата част от разказа си.

Щом пораснат достатъчно големи  и силни, мъжкият ветрокрил паразит напуска гостоприемника си и отлита, за да изпълни мисията на всеки зрял мъжки индивид в животинското царство: да се съвкупи с колкото се може повече женски, преди да умрат от спонтанна експлозия на половия им член. Проблемът е, че на женската ветрилокрилка никога не й порастват крила. Поради тази причина тя не се различава много от ларвената си фаза и никога не напуска гостоприемника си. Тогава как правят секс? По възможно най- ужасяващия начин. Женските задръстват задницата на своя гостоприемник, превръщайки го в ходещ букет от вагини, подобно на извратен порнографски филм.

И в случай, че все още планирате да спите тази вечер, при някои видове за женските не важат понятия като "нормално" и "притежаване на гениталии". При тези разновидности мъжките трябва да оплодят женските чрез познатия в науката метод на "травматично осеменяване". След това по време на бременността, неблагодарните малки изчадия изяждат майка си отвътре, за да се появят на бял свят и цикълът отново да се завърти.

Осата костница улавя паяци и ги заключва в "килер, пълен с трупове", където биват изяждани живи

Въпреки че паяците звучат достатъчно кошмарно, има една оса, която ги надминава по точки в графата "ужасен". Става дума за осата костница, известна още тарантула ястреб, която снася яйцата си в тях, след което бебетата й бавно ги изяждат отвътре навън, докато паяците са още живи.

Обичайният метод на тарантулата ястреб е да заключи парализираните си жертви, в които е снесла яйцата си, в стая със стени, направени от мръсотия и слюнка /като в разказ от Едгар Алън По/, т. нар. оса костница извисява този ритуал до по-големи висоти. Тя натъпква стените на своя инкубатор с телата на мравки.

Докато изучавали гнездата на тази оса в китайски природен резерват, учените открили, че много от тях има входно отделение с купища тела на мравки. Трябва да отбележим, че тарантулата ястреб дори не се храни с мравки. Тогава защо й е да ги убива и да подрежда телата им в "детската стая"? Учените предполагат, че миризмата на мравките вероятно отблъсква други хищници и паразити.

Малки мухички обезглавяват мравки и живеят в черепите им

Докато хората след секс обичат да пушат, спят, ядат или просто да се преструват, че съквартирантите им не са чули нищо през тънките като хартия стени, мухата Dohriniphora предпочита да следва своя мистичен старомоден ритуал, който включва обезглавяване. Малки съвкупяващи се двойки мухички обичат да се спускат към ранени мравки. После, след като мъжкият достигне кулминацията на акта, той се оттегля и наблюдава как женската използва нейния "дълъг, подобен на трион хобот" да отреже главата на мравката, преди да си я отнесе на безопасно място и да започне да яде мозъка й.

Учените вярват, че това поведение всъщност е необходим компонент от репродуктивния цикъл на мухата. Протеините от мозъка на мравката са жизнено важни за развитието на току що оплодените яйца. И вярвате или не, това не е най-разтърсващата част от репродуктивния цикъл на мухата. Мъничкият братовчед на мухата Dohrniphora, мухата Phoridae, също обезглавява мравки… само че отвътре.

Възрастните женски нападат живи мравки и използват своите островърхи яйцеклади, за да снесат яйцата си дълбоко в телата на мравките. Докато личинката се развива, тя постепенно си прокарва тунел през своя гостоприемник към главата му, където използва специални вещества, с които взима контрола на мозъка й и кара горката мравка да си мисли, че всичко е наред и няма нищо подозрително. След като порасне достатъчно, личинката насочва мравката към влажно и безопасно място, където най-сетне смъртта я освобождава от мъките й – ларвата разгражда тъканите, които свързват главата й с тялото. Главата се превръща в креватче, в което ларвата продължава да се развива, докато се превърне във възрастна муха и излезе през устата на мравката, за да продължи с ужасяващата пародия, наречена живот.

Борнейска гигантска червена пиявица, която всъщност е като трифазна помпа

Животинският свят на Борнео е постоянен източник на ужаси, включващи и огромен 60-сантиметров земен червей. Добрите новини са, че въпреки отвратителния си вид, тези червеи са безобидни. Лошата е, че това въведение изобщо не е за тях. Става въпрос за нещото, което ги лови.

Един ден Бог изпил повечко уиски и решил да открие как би изглеждал един месояден ректум. Резултатът бил гигантската червена пиявица, която се открива само в района на борнейската планина Кинабалу.

Това кошмарно създание е открито само преди две години. Пиявицата се плъзга по горската земя с шокираща скорост, надушвайки слузестите следи, оставени от огромните земни червеи. Когато открие някой, личинката го поглъща както вие бихте засмукали гигантска спагета.

Имайки предвид скорошното откритие на това ужасяващо създание, учените все още са в процес на изследването му. Преди да сме открили начин да изселим тази адска пиявица до далечните луни на Юпитер, ние ви препоръчваме да стоите далеч от Борнео. За всеки случай.

Пчели, които се хранят с месо, и от него правят мед

Пчелите лешояди не си набавят протеини от полена и нектара на цветята като повечето пчели. Както предполага названието им, те се хранят с плътта на мъртви животни. Пчелите лешояди са снабдени с остри челюсти, за рязане на месо; те преследват своите месоядни роднини благодарение на следите от феромони и след това като роботи се гмурват в труповете на животните и упорито като трудолюбиви пчели унищожават кожа и пера и превръщат труповете в скелети за няколко часа.

Разбира се, причината поради която пчелите правят мед, е че те не изяждат цялата си храна веднага – тяхното оцеляване зависи от способността им да я складират както за себе си, така и за развиващите им се деца. Поради тази причина медът няма срок на годност. Но докато насекомите не си измислят свои собствени малки хладилници, пчелите лешояди ще имат един огромен, миризлив проблем: месото гние. Тогава как тези летящи месари оцеляват?

Много лесно. Те правят онова, което правят всички пчели: мед. Мед от месо.

Пчелите лешояди консумират месото, използвайки вещество, което се отделя от челюстта им и разгражда плътта. След това с вътрешности, пълни нектар от плът, те се връщат към колонията си и повръщат отблъскващата смес от полуразградена мърша за своите приятели. Техните приятели изсмукват този ужасяващ сок и го превръщат в богата на хранителни вещества течност, която може да се съхранява неопределено дълго време. Нали се сещате, като меда.