6 неща, които само майките на момчета тийнейджъри биха могли да разберат

Попитайте хората, имащи повече от едно дете, дали повече си приличат или повече се различават като личности и почти всички ще отговорят без да се замислят, че са коренно различни. Независимо, че са деца на едни и същи родители, които се придържат към един и същи модел на възпитание, децата се отличават едни от други, проявявайки своите индивидуални качества от най-ранна възраст.

Това означава, че опитът, придобит в хода на отглеждането на едното дете, невинаги може да послужи за справяне с предизвикателствата и трудностите в грижите и възпитанието на другото. А когато малките децата пораснат и станат тийнейджъри… е, тогава единствените жокери, с които повечето от нас разполагат, са безусловната любов и безграничното търпение, които изпълват съществото на човека в момента, в който осъзнае, че е родител… Защото и най-дисциплинираните и уравновесени деца често стават напълно непредвидими и преживяват тотална и крайно обезпокоителна метаморфоза в момента, в който възрастта им започне да се изписва с двуцифрено число.

Имате син и вече сте минали през това? Тогава тази статия на Ан Бреноф за "Huffington Post" ще ви въздейства като дежа вю или най-малкото ще ви накара да се усмихнете (или да потръпнете) при спомена за едно или друго "явление".

"Аз съм майка на син и на дъщеря и мога да заяви със 100-процентова увереност, че в моя случай, родителството на единия няма нищо общо с това на другия. От момента, в който синът ми стана способен да хване в ръце играчка, любимата му игра обикновено включва хвърляне, блъскане и разбиване. Камиончето, с което най-напред започна да играе, винаги завършваше метнато по посока на стената, мебелите или кучетата, които бързо развиха невероятни умения да бягат от пътя му. Моят син все още играе по този начин, както ще ви каже и всеки негов опонент в мачовете по футбол, в които участва; до втората четвърт, те също вече са започнали да се отдръпват от пътя му…

Но сега, когато синът ми официално е тийнейджър, навършвайки 13 години, мога да кажа, че съм научила някои неща, които, предполагам, само майките на тийнейджъри от силния пол могат да разберат", започва своя разказ мисис Бреноф, преди да изложи своите разсъждения относно характерните за тази възраст етапи в порастването на повечето момчета. И въпреки че е американска майка на американски тийнейджър, повечето от преживяванията и вълненията й ще се сторят близки на всяка друга жена в нейната роля.

На 13 те се намират в ничията зона между детството и съзряването – в този момент не са нито малки момчета, нито мъже

Въпреки че имам основания да го нарека мъж на 13, това е вярно само в някои дни. В други той все още си е момче. През изминалата година многократно ставах свидетел на изяви на независимост и мъжество, но те идваха и си отиваха на пориви. На единия ден той грабва и изхвърля боклука, без да е помолен, а на следващия го хващам как нарушава правилото, което имаме вкъщи – никакви монитори нощем, щом на другия ден е на училище. Пубертетът е процес, не събитие, което се случва в една нощ. И въпреки че всички те все някога пресичат финалната линия на пубертета, стигането до нея отнема различно време и бива изминало по различен път от всеки. Понякога баща му не може да приеме това. Той се вглежда в младия мъж срещу себе си и не успява да съзре момчето, което се крие вътре.

Способни са да спят 26 часа на ден и това няма нищо общо с амбициите или липсата на такива

Синът ми излиза за училище в 6 сутринта пет дни от седмицата и има поне по едно занимание след училище всеки ден. Два пъти седмично се прибира у дома не по-рано от 9 вечерта, защото тренировката на отбора му по футбол се е удължила. Съпругът ми не разбира дневните придремвания и ги асоциира с мързел или с навиците на възрастните хора. Аз знам, че това са малки дарове от всевишния. Ако синът ми се вози в кола, без да има неща, които да го разсейват, лесно се унася в дрямка. През уикендите понякога заспива на пода по средата на някоя видеоигра. Веднъж заспа по средата на разговор. Ако беше на 29, безработен и живееше в мазето ми, спейки по цели дни, щях да се разтревожа. Той обаче е на 13 и тялото му просто си иска своето, за да се възстановява и расте.

Нуждата от по-голям хладилник и шкафове за храна става належаща, тъй като мястото, в което да съхранявам достатъчно храна за ежедневните му нужди става недостатъчно

Едно е сигурно – той се намира в период на усилен растеж. Все още има предпочитание към някои храни, но в повечето случаи ще грабне всичко, което се намира най-близо до лицето му и ще го унищожи за отрицателно време, независимо дали му харесва. Виждала съм го с очите си да изяжда повехнало сурово зеле, докато прави гримаса на отвращение и ме пита защо купувам подобни неща с толкова отвратителен вкус. Миналата седмица отидохме в едно заведение за бързо хранене, където той си поръча същото като нас, но по 2. Аз стоях и наблюдавах със страхопочитание, а баща му се произнесе с "ако го поръчаш, ще трябва да изядеш всичко без остатък", сякаш говори на малко дете. Саймън сгъна всичко, което беше поръчал, за отрицателно време след което започна да се взира в съпруга ми.

Те обичат майките си, но има някои въпроси, на които само бащата може да отговори

В нашето семейство винаги сме дискутирали много открито, без евфемизми, темите, свързани със секса и частите от човешкото тяло. И въпреки това всяка майка на тийнейджър трябва да разбере, че в един момент на иначе гладкия път се появява препятствие. Говоря за емоции, чувства и уважение към партньора ти. Друга тема, с която не се оправям – безопасността. Въпросите от рода на "как в действително се прави това или онова" биват отнасяни към таткото. Кого заблуждавам? Те въпроси се задават на неговите приятели.

От родителите произлизат много неща, включително безспирното чувство за срам

Моят син беше едно от тези деца в детската градина, които отказаха да хванат майките си за ръка в първия ден."Тръгвай, мамо", каза ми той. Ето защо не бях особено изненадана, когато започна да върви на три метра пред нас при ходенията ни до мола. Той все идва с и без повод при мен и ме прегръща силно. Разликата е тази, че сега той идва и прави това само тогава, когато няма кой да ни види. Бащите понякога не разчитат тези признаци толкова добре. Познавам много от тях, за които съм убедена, че трябва да престанат да са треньори на отбора, заради това, че техният син предпочита просто да си седят на скамейката като всички други и да гледат. Родителите, по правило, трябва да се опитват да са невидими, когато собствените им тийнейджърите са наоколо.

Оставете го да се грижи за себе си дотолкова, доколкото е способен

Мина много време, откакто синът ми намери своя собствен стил на обличане. Докато се облича с дрехи, които се подходящи за сезона и времето навън, аз не възразявам. Той също така е отговорен дрехите му да са чисти, стаята му да е чиста и самият той да е чист. Какво толкова, ако едно от тези неща не е както трябва, казвам си постоянно. Какво да кажем за момчетата и избягването на банята? Що се отнася до стаята му, аз просто затварям врата й до идването на компанията и го карам да я оправи. Да дадеш пространство на тийнейджърите момчета е също толкова важно, колкото и за тийнейджърите момичета, с тази разлика, че те не го изискват от теб с ПМС продиктувани тряскания на врати.