6 нагласи, които пречат на мъжете да се грижат по-добре за себе си

Трябва ли да бъде постоянно напомняно на мъжете да се грижат за себе си? Това не е ли очевидно? Като напомнянето на някого да не умира? Припомнянето, че грижата за себе си е от съществено значение, най-вероятно звучи банално на мнозина. Проблемът обаче е, че тази грижа е очевидна, но не е обичайна, особено за мъжете.

Когато грижата за себе си се пресича с това да бъдеш мъж

Тъжният факт е, че половата социализация на мъжете често пречи на воденето на дълъг и здравословен живот. Мъжете са изложени на по-висок риск от заболявания, наранявания и смърт в сравнение с жените. Също така процентът на самоубийства при тях е значително по-висок и е по-вероятно да злоупотребят с алкохол. Младите мъже, особено тези от малцинствените общности, са най-малко склонни от всички демографски групи да търсят медицинска помощ.

Високият риск от здравословни проблеми не е непременно присъщ на мъжкия пол, а по-скоро резултат от традиционни западни норми за мъжественост, пресичащи се със структурен расизъм, социално-икономически неравенства и нездравословна среда.

Не липсата на желание да бъдат здрави, а по-скоро ограничаването на свободата на избор, пречи на мъжете да полагат необходимите грижи за собственото си здраве. При много от тях желанието е налично, но това би ги превърне в нещо, което обществото не им позволява да бъдат – по-малко мъжествени.

>>> Защо грижата за себе си е важна – без извинения!

Нагласи, които пречат на мъжете да се грижат за себе си

Човешките нагласи са неизказаните вярвания и традиционните мъжки норми за това какво означава да си „истински мъж“. Те влияят на типовете поведението, които мъжете смятат, че могат да предприемат, особено на обществени места. Съществуват най-малко шест нагласи, които възпират мъжете да се грижат по-добре за здравето си:

1. „Грижа за себе си? Ами ако някой ме види?“

Много мъже несъзнателно сравняват грижата за себе си и женствеността – проблем, наследен от патриархата. Тази връзка се изостря от козметичната индустрия, която е насочена предимно към жените. Поради това мъжете често се отказват от продукти за лична грижа, които може да изглеждат твърде женствени. Те не желаят да бъдат възприемани като по-малко мъжествени, дори ако това е услуга, която може наистина да им хареса или да им бъде полезна. Човешките нагласи одобряват вдигането на тежести, спорта и готвенето, докато салатите, грижата за кожата и спа процедурите биват презирани.

2. „Без болка няма победа.“

Традиционната мъжка норма за доминиране и емоционален контрол прави хроничната болка и трудностите начин на живот. Много мъже не само са свикнали с живот, изпълнен с болка, но и много често го търсят, смятайки, че е знак за чест, гордост и твърдост. Това може да доведе до пренебрегване на сигналите за болка, преяждане до степен на дискомфорт или екстремни упражнения, само за да докажат, че са способни да издържат на трудностите.

3. „Достатъчно силен съм, за да се справя сам.“

Независимостта и самостоятелността все още са високо ценени качества от мъжете. Проблемът е, че те водят към избягване и отричане, вместо към грижа за себе си. Поставянето на стена може да попречи на представителите на силния пол да признаят сериозността на проблемите, пред които са изправени, както и да ги възпре да потърсят професионална помощ, тъй като признаването на слабост може да навреди на тяхното самочувствие и социална идентичност.

4. „Обръщам внимание на тялото си, казвам му какво да прави.“

Доминирането на ума над тялото е безспорен начин на живот за много мъже. Желанието за контрол и власт над собственото тяло прави слушането и зачитането на телесните сигнали доста трудно. Поради това има твърде много мъже, страдащи от различни заболявания, тъй като са се натоварили прекалено много и са надхвърлили границите си.

5. „Ако това не ми помага да продължа напред, не си струва.“

Фокусът върху победата често поставя мъжете в конкуренция с другите и със самите себе си. Тренировката се превръща в състезание и възможност за доказване. Незабележимото, но постоянно сравнение с другите създава страх от превъзходство. Забавянето или приемането на физически ограничения подкопава амбицията, което прави представителите на силния пол слаби и неефективни. Нещо повече, мъжете нямат търпение да извървят дългия път на създаване на устойчиви навици, те искат бързи победи.

6. „Ще се погрижа за тялото и здравето си, след като постигна напредък в работата.“

Време е да се изкорени идеята, че прекомерната работа е знак за чест. Толкова много нездравословни навици произтичат от натрупания стрес на работното място. Това, което прави този начин на мислене особено пагубен, е, че мъжете са тласкани да приравняват своята продуктивност и финансова платежоспособност със собствената си стойност. Много мъже се чувстват принудени да докажат, че са способни и достойни чрез похвали, бонуси и повишения.

Това желание да се чувстват достойни измества грижата за себе си на заден план. Много мъже пренебрегват здравето си в моментите, когато игнорирането на телесните сигнали се комбинира със злоупотреба с алкохол.