5 неудобни истини за живота в Хаваи

Ако някога сте мечтали за това как хващате една раница и заминавате за Хаваи, за да останете и да заживеете завинаги щастливо там до края на дните си, то може би ще трябва да помислите отново! Не, че "гроздето е кисело", просто реалността може да бие леки шамари по отношение на някои идилии. Вижте за какво говорим:

1. Хаваи е едно от най-скъпите места за живеене в САЩ.

Ако искате да живеете в Хонолулу, бъдете готови да платите за жилище толкова, колкото бихте платили в Сан Франциско, или Ню Йорк. Ограничената площ за живеене и привлекателният начин на живот там правят повечето имоти финансово недостъпни за хората със средни доходи. Дори семействата от средната класа в Хаваи изпитват големи трудности да се сдобият със собствен дом.

Високата цена на живот не спира до тук. Понеже Хаваи внася голяма част от храната си отвън, хранителните стоки в магазините струват към 50% повече от средното за страната. Понеже Хаваи е изключително зависима от вноса на петрол, обществените услуги са почти 70% по-скъпи. Всичко от карането на кола, хапването в ресторант, до това да си купиш мляко от магазина, струва изключително скъпо.

2. Хаваи има проблем с „изтичането на мозъци“

Туристите идват в Хаваи, за да видят красивите плажове, духът „алоха“ на местните и да се потопят в начина на живот на хората там. За повечето от тях е трудно да проумеят защо някой би искал да напусне това райско място, но за един млад човек, току-що завършил, е много трудно да си намери добре платена и смислена работа. От много десетилетия икономиката на Хаваи зависи изцяло от туризма, армията и от правителството. Младите хора осъзнават, че ако искат да изградят кариера в науката, технологиите и бизнеса, трябва да напуснат щата. Семействата, които могат да си го позволят, изпращат децата си да учат извън Хаваи, надявайки се, че техните деца ще имат по-добри възможности за развитие и един ден да се върнат обратно вкъщи.

Щатското правителство вече е осъзнало този проблем и се опитва да диверсифицира икономиката си, така че тя да бъде по-привлекателна за младите хора.

3. Икономика на хранителната индустрия е изключително сбъркана

Гостите на Хаваи си мислят, че заради тропическия климат, всичката храна е местна. Въпреки че можете да видите навсякъде дръвчета, по които растат банани, папая и авокадо, реалността в Хаваи относно нейната хранителна система е доста по-различна от това, което повечето си мислят. Днес 90% от храната, която се изяжда в щата, е вносна. Отидете на някоя сергия за плодове и зеленчуци и ще видите много авокадо и банани, но те са или от Мексико, или от Централна Америка. Рибата и скаридите също не са местни. Те се внасят замразени и са от Тайланд, или Филипините.

Това, което се отглежда в Хаваи – ядки от макадамия, ананаси и кафе, е предимно за износ. Да, Хаваи е домът на „Parker Ranch”, едно от най-големите ранчота в САЩ за отглеждане на говеда, но веднъж щом кравите се отбият от майките си, те се товарят на кораб към Континенталните Щати, за да бъдат захранвани с царевица. След това те идват отново в Хаваи, този път обаче, под формата на вносни стекове.

Местните започват да осъзнават нарастващата нужда от хранителен суверенитет. Това дава резултат в активизиране на интереса към храните местно производство и в популяризирането на идеята за храната от типа „от фермата, към масата“ .

4. Някои острови имат ограничен достъп до здравеопазване.

Попитайте всеки един човек къде иска да изкара старините си. Топлият климат и красивите плажове на Хаваи ще са в челото на класацията. Въпреки представата за Хаваи, като за място, където човек може да прекара „златните си години“, истината е, че достъпа до здравеопазване извън остров Оаху (третият по площ от Хавайските острови и най-населеният в щата Хаваи) е силно ограничен.

Голяма част от жителите на островния щат, страдат от ограничен достъп до основни, психологически и специализирани грижи.

Въпреки че Хаваи е един от щатите, в които хората водят най-здравословен начин на живот, поради многото хора, които плуват, карат сърф, тичат и карат колелета, реалността е малко по-сложна. Щатът е на челните места, що се отнася до процента на хората, който страдат от диабет. Проблемът се наблюдава най-вече сред коренното население. Хавайците също така са и на челни места при употребата на кристален метамфетамин.

5. Борбата на Хаваи за суверенитет.

Американците приемат за даденост факта, че Хаваи е американски щат. Те могат да летят до там без паспорт. Виждат познати магазини и вериги. Мобилните мрежи действат без проблеми. Въпреки тропическата атмосфера, повечето американци се чувстват вкъщи там.

Статутът на Хаваи обаче е доста оспорван през годините. През последните няколко десетилетия се появяват групи, които се борят за суверенитета на щата. Те обвиняват САЩ в незаконното сваляне от власт на Хавайската суверенна кралица Лилиуокалани, през 1893 и започването на военна окупация, чиято кулминация е обявяването на Хаваи за 50-ят щат на САЩ, през 1959г. От тогава насам, организациите борещи се за суверенност, не винаги намират съгласие по всички въпроси, но в основата си те виждат САЩ като окупатор и колонизатор на острови.

Въпреки че няма яснота какво ще произлезе от тези движения, важно е всеки от нас, който посети Хаваи да се отнесе с уважение към терзанията и историята на хавайския народ.

Източник: astonhotels.com