5 малко известни факта за нацисткия лагер на смъртта Аушвиц

Днес Аушвиц е синоним на Холокоста. Лагерът се е превърнал в символ на жестокостите, извършени от нацисткия режим, по време на Втората световна война. Лагерът на смъртта днес е част от Световното културно наследство на Юнеско и държавен музей, който само през 2011 г. е бил посетен от 1.5 милиона души.

Вижте 5 малко известни факта за концентрационния лагер.

Аушвиц е съставен от 3 главни лагера: Аушвиц I, Аушвиц II-Биркенау и Аушвиц III-Mоновиц

Първо бил създаден Аушвиц I, лагерът, който повечето хора днес възприемат като известния лагер на смъртта. Той бил главният лагер и бил съставен от 16 стари порутени военни бараки. През април 1940 г. началника на Шутцщафела, или още охранителния отряд, Хайнрих Химлер, го одобрил за концентрационен лагер.

В началото лагерът бил предназначен за политически затворници на нацисткия режим. По време на съществуването на лагера, Аушвиц е административния център на целия комплекс, състоящ се от 3 лагера, и в него се намирал известният смъртоносен Блок 11.

Изграждането на втория лагер Аушвиц II-Биркенау започва през 1941 г., за да облекчи претъпкания основен лагер. Той трябвало да приютява 50 000 военни затворници, които щели да полагат принудителен труд, но плановете се променили и в него били настанени 200 000 човека.

Първите затворници, които влезли в лагера, били 10 000 руски военнопленници, които пристигнали през октомври 1941 г. в главния лагер Аушвиц. Докато бъдат преместени в Биркенау през март 1942 г., оцелели само 945 от тях.

По-късно Биркенау бил превърнат в лагер на смъртта. В него били изградени 2 газови камери, които били използвани за масовите убийства до началото на 1943 г., когато нацистите решили да увеличат капацитета на крематориума – „бялата къща“ – като инсталират газонепропускливи врати, отвори за Циклон В и вентилационно оборудване. До юни 1943 г. в Биркенау функционирали 4 крематориума

Третият лагер Моновиц е изграден за работниците в близко разположения химически завод, които произвеждали синтетична гума, наречена Буна. Намирал се на 4.3 мили от главния лагер и в началото работниците живеели в Аушвиц I и ходели до завода всеки ден, но това се оказало неефективно. На 30 октомври 1942 г. Моновиц бил отворен за затворници. Това е първият концентрационен лагер, финансиран и построен от частната индустрия.

В завода работели 35 000 работници, от които 25 000 умрели от недохранване, болести и заради тежкия физически труд. Ръководителите му ги заплашвали с преместване в близкия Биркенау и убиването им в газовите камери, за да увеличат производителността на работниците. Трансферите в газовите камери намалявали населението в Моновиц с 1/5 всеки месец.

-> Защо Албания излиза от Втората световна война с повече еврейско население, отколкото в началото

Продължителността на живота в Моновиц била средно 3 месеца. Производителността в завода била ниска заради недостига на работници и материали и той започнал да става продуктивен малко преди съветските сили да завладеят лагера през 1945 г.

През 1944 г. избухва въстание и една от газовите камери е унищожена

Отрядите, наречени Зондеркомандо, в лагера били съставени от затворници, избрани да извършват убийствата на своите съкилийници. Те работели в газовите камери и продължителността на живота им била ниска, защото ставали свидетели на масовите убийства. Първата задача на новия отряд била да убие членовете на предходния, а тъй като те обикновено били новопристигнали затворници, следващата мисия била да убият и собствените си семейства.

На 7 октомври 1944 г. участниците в зондеркомандо отряда на Биркенау чули, че ще бъдат „транспортирани до друг лагер“, което обикновено се използвало като код за предстоящото убиване на затворници. В резултат на това отрядът въстанал и нападнал охранителите от Ес ес с камъни, брадви и ръчно направени гранати. Ес ес отвърнали на атаката с картечници, след което зонердкомандо отрядът в Крематориум II също се разбунтувал и дори някои от тях успели да избягат от затвора.

В резултат на въстанието били убити трима ницистки охранители, един от които бил изгорен жив в една от пещите на крематориума. 250 от затворниците, участващи в зондерконадо отряда, били убити. Стотици затворници избягали, но всички били заловени и екзекутирани. По време на бунта бил разрушен Крематориум IV.

Имало стотици опити за бягство, но само 150 от тях били успешни

Наказанието за опита за бягство било гладна смърт, а семействата на успешно измъкналите се понякога били арестувани и излагани на показ, за да предотвратят бъдещите опити за бягство. Когато някой успеел да избяга, Ес ес избирали по 10 човека от неговия блок на случаен принцип и ги подлагали на гладна смърт, но това не спрялo затворниците да мечтаят за свободата. В лагерите имало общо около 800 опита за бягство. 144 се увенчали с успех.

При едно от по-известните бягства 4 поляци успели да проникнат в един склад и да се предрешат като охранители от Ес ес, откраднали оръжие и служебна кола и безпрепятствено излезли през главната порта на 20 юни 1942 г.

През юни 1944 г. двойка се опитала да избяга, облечени в откраднати униформи на пазачи, но били заловени, измъчвани и екзекутирани. На 21 юли 1944 г. един затворник се облякъл в униформа на Ес ес, използвал фалшив пропуск и успял да избяга от лагера с приятелката си.

По-късно двама затворници от Аушвиц били канонизирани от Католическата църква

Максимилиан Колбе бил полски монах, затворен в Аушвиц на 28 май 1941 г. По време на престоя си той продължавал да изпълнява свещеническите си задължения и станал жертва на побоища и мъчения. През юли 1941 г. трима затворници избягали и заместник командирът на лагера избрал 10 мъже, които да бъдат подложени на гладна смърт в подземния бункер в Блок 11.

Един от тях проплакал „Жена ми! Децата ми!“ и Колбе предложил да заеме мястото му. Свидетел твърди, че Колбе се молел заедно със затворниците в килията, коленичил в центъра й. След две седмици дехидратация и глад само Колбе бил още жив и тъй като килията им трябвала, нацистите го убили със смъртоносна инжекция.

Папа Йоан Павел канонизира Колбе на 10 октомври 1982 г. Той е светец покровител на пристрастените към наркотици, политическите затворници, журналистите, а папата го нарича „Покровителят на нашия труден век“.

Едит Стайн е германска еврейка и философ, която през 1922 г. станала католичка и се посветила на Бог като влязла в манастир. През 1938 г. тя и сестра й били изпратени в манастир в Холандия, защото се притеснявали за безопасността им, но все пак били арестувани на 2 август 1942 г. и затворени в Амерсфорт и Вестерборк.

Представител на холандските власти във Вестерборк бил впечатлен от нейната вяра и спокойствие и й предложил план за бягство. Тя отказала помощта му, казвайки: „Ако някой се намеси в този момент и ми отнеме шанса да споделя съдбата на моите братя и сестри, би означавало пълно унищожение.“ Едит била убита на 9 август.

-> Вижте всичко за лагера Аушвиц в раздел История на framar.bg

Тя била канонизирана на 11 октомври 1998 г. като светец и мъченик на Католическата църква.

Съществуват почти 50 подлагера на Аушвиц

Освен трита главни концентрационни лагера, споменати в началото на статията, Аушвиц разполагал с още 44 подлагера във ферми, индустриални заводи или обекти с друга функция. Най-малкият от тях е Катовиц, в който лежали само 10 затворници, а най-големият се казвал Ной-Дахс. В него се охранявали около 3 500 затворници.

Много от тези по-малки лагери били разположени близо до местата, където затворниците трябвало да извършват принудителния си труд, а някои били използвани за проучвания на Ес ес. Други били собственост на частни компании като IG Farben and Siemens.

По-голяма част от подлагерите се използвали само по няколко месеца. Други съществували много по-дълго време.