18 стайни растения за начинаещи градинари

Загиват ли често стайните ви растения, без дори да разбирате защо? Това не означава, че не заслужавате къща, пълна с красиви цветя. Някои просто се отглеждат много по-лесно от други, което ги прави перфектни за неопитните градинари. Ето списък с 18 стайни растения, които са издръжливи и лесни за поддържане.

N.B: Голяма част от тези растения са отровни за животните, затова преценете кои от тях са съвместими с домашните ви любимци.

1. Аглаонема

Аглаонемата има зелени листа със сребърни, бели или жълти нюанси, а цветчетата са бели, подобни на растението кала. След като прецъфти, се появяват зелени плодчета, които стават оранжево-червени. Самото растение трудно заболява и може да оцелее в почти всякаква обстановка. Тъмнозелените видове предпочитат сенчести места, докато по-светлите имат нужда от повече светлина. Важно е да се отбележи, че не трябва да се излага директно на слънчеви лъчи. Аглаонемата се полива на всеки три дни и предпочита топла и влажна среда. Ако листата започнат да пожълтяват, е желателно да се премести на друго място. Растението е отровно за домашните любимци.

2. Аспарагус сетацеус (зайча сянка)

Зайчата сянка има деликатни остри листа с яркозелен или жълто-зелен цвят. Стайното растение не принадлежи към разред Папратовидни, а е роднина на лилиумите, което го превръща в токсично за котки и кучета. Цветчетата на зайчата сянка са малки и бели, въпреки че цъфтежът е спорадичен. Самото растение не понася пряка слънчева светлина, затова е наложително да се позиционира на умерено светло място. Задължително е да се полива всяка или всяка втора седмица.

3. Аспидистра (семейно щастие)

Аспидистра е способно да оцелее в почти всякакви условия. Лъскавите му тъмнозелени листа могат да достигнат дължина от 60 см и цъфти с кафяво-лилави цветчета в основата на растението. Семейното щастие може да толерира всякакви условия: прах, горещина, студ, прекалено или недостатъчно поливане и малко светлина. Също така трудно заболява от вредители и се разсажда лесно. Стайното растение предпочита по-малко светлина и леко влажна почва. Добре е да се полива винаги, щом пръстта изсъхне. Не е отровно за животните.

4. Бромелия 

Съществуват над 2 000 вида бромелии, като най-известният представител е ананасът. Тези растения имат дебели месести листа, които се преплитат едно в друго, образувайки подобна на стебло основа. Рядко се срещат вредители по листата. Зеленият цвят на последните е по-ярък, когато растението се намира на по-светло място, но бромелията може да оцелее и с много малко слънчева светлина. Добре е почвата да е влажна постоянно, но през зимата напояването трябва да се случва много по-рядко.

5. Хлорофитум

Хлорофитумът е едно от най-издръжливите цветя. Стайното растение обикновено има тънки зелени листа. Ярката слънчева светлина се отразява най-добре на хлорофитума, но той може да оцелява и на по-сенчести места. Въпреки че растението предпочита влажна почва, липсата на чести поливания няма сериозно да му навреди. Листата му потъмняват, когато водата, с която се напоява, има висока концентрация на хлор или не се наторява достатъчно често. Това растение не е токсично за домашните любимци.

6. Цикус

Цикусът е вид бръшлян, който е безопасен за животните. Има зелени листа, а някои видове цъфтят с малки цветчета. Това растение е едно от малкото, които могат да толерират ниски температури и течения. Цикусът предпочита непряка слънчева светлина и е препоръчително да се полива всеки път, когато пръстта му изсъхне. Важно е да се постави в саксия с отвори на дъното, за да може излишната вода да се оттича.

7. Декоративна копривка

Декоративна копривка притежава цветни кадифени листа, чийто цвят може да бъде червен, розов, зелен или жълт. Когато се постави на открито през лятото, растението може да произведе сини цветчета. Декоративната копривка има нужда от постоянна слънчева светлина и влажна почва. Препоръчително е да се сложи торфен мъх в саксията. Желателно е собствениците на домашни любимци да избягват това растение.

8. Дърво на живота

Това сукулентно растение има гладки дебели листа, чийто размер варира. Понякога цъфтят през зимата, като сформират малки бели цветчета. Дървото на живота расте бързо и е лесно за гледане. Предпочита ярка слънчева светлина, но ще оцелее и на по-сенчести места. Умерената температура е желателна, но сукулентното растение толерира почти всякакъв климат. Полива се рядко, като честото наторяване помага на дървото на живота да расте по-бързо. Не се препоръчва за хора, които имат котки или кучета.

9. Драцена

Друго много издръжливо растение, подходящо за неопитни градинари, е драцената. Зелените листа, които могат да имат жълти, тъмночервени или бели ръбове, са продълговати и островърхи. Растението има нужда от много светлина, въпреки че точното количество зависи от дадения вид драцена. Желателно е почвата да се поддържа влажна, но не прекалено мокра. Ако тя пресъхне, листата ще пожълтеят или потъмнеят, като дори е възможно растението да загине. Драцената не се разболява лесно, но е отровна за животните.

10. Дифенбахия

Покритието на листата е зелено с бели петна или бледозелено с тъмни ръбове. Растението ражда цветове, подобни на лилиума. Големите листа на дифенбахията събират прах, затова е необходимо да се почистват редовно. Самото растение предпочита недиректна слънчева светлина, а рязка промяна на температурата може да предизвика листата да избледнеят, затова е добре цветето да не се държи близо до врати или радиатори. Необходимо е да се полива всеки път, когато пръстта му изсъхне, защото липсата на вода води до пожълтяване на листата. Важно е да се знае, че стайното растение е изключително токсично както за деца, така и за домашните животни.

11. Дяволски бръшлян

Това стайно растение е добър избор за начинаещи градинари. Сърцевидните лъскави листа на дяволския бръшлян са бяло-зелени или жълто-зелени. Непретенциозният характер прави растението подходящо за най-различни среди. Дяволският бръшлян предпочита добре осветени места, но не директна слънчева светлина. Препоръчително е да се полива веднъж или два пъти на седмица, но ако започне да потъмнява, това означава, че не получава достатъчно светлина. Стайното растение е токсично за котките и кучетата.

12. Фикус Еластика (каучуково дърво)

Този вид фикус има големи тъмнозелени овални листа. Издръжливото растение може се отглежда успешно в слънчеви и сенчести помещения. Желателно е почвата да се поддържа влажна, но прекаленото поливане води до пожълтяване на листата. Най-добрият вариант е да се напоява, като се постави в кофа с вода, от която да поеме колкото има нужда. Ако се забележи мъх по листата, може да се избърше с мокра кърпа. Този вид фикус е отровен за домашни животни.

13. Обикновен бръшлян

Стайното растение може да се намери в най-различен цвят, форма на листата или големина. Отглежда се лесно, тъй като толерира всякакви условия. Обикновеният бръшлян се чувства най-добре, когато получава достатъчно непряка светлина, но няма да увехне при други условия. Почвата на растението изисква често поливане, но в по-малки количества. Възможна е появата на вредители, ако бръшлянът се държи на топло и сухо място. Стайното растение е токсично за животните.

14. Xовея Белмор

Xовея Белмор е вид палма, която притежава дълги остри листа, сочещи във всички посоки. Необходимо е да се отглежда в топла стая с недиректна слънчева светлина. Ако по горните листа се появят бели петна, това означава, че растението трябва да се премести на по-сенчесто място. Този вид палма е много издръжлив, но постоянната сухота на почвата или прекомерното поливане могат да унищожат дори Xовея Белмор. Ако върховете на растението пожълтеят, значи палмата получава прекалено много вода. В случай че листата клюмнат и върховете потъмнеят, тогава е необходимо по-често напояване. Стайното растение е перфектно за собственици на домашни любимци, защото Xовея Белмор не е отровна за животните.

15. Сансевиера (индийски меч)

Сансевиерата е едно от най-устойчивите растения, които един неопитен градинар може да иска. Индийският меч има дълги и остри листа, които растат нагоре. Цъфтежът е непредвидим, но когато се случи, сансевиерата ражда ароматни бели или жълти цветчета. Въпреки че растението предпочита ярка слънчева светлина, по-сенчеста среда няма да му навреди. През пролетта, лятото и есента е препоръчително да се полива веднъж на десет дни. Напояването на индийския меч през зимния период се позволява веднъж на месец. Растението е токсично, така че е желателно да се държи на недостъпни за деца и животни места.

16. Сентполия (африканска теменужка)

Африканската теменужка е едно от малкото растения, които цъфтят няколко пъти в годината, дори и на слабо осветени места. Прекалено многото слънчева светлина има неприятно въздействие, водещо до пожълтяване на листата. Сентполията има много разновидности относно цвят и големина. Африканските теменужки се поливат, когато почвата в саксията изсъхне. Най-добрият начин за напояване е, когато растението е поставено в купа с вода, защото листата потъмняват, когато върху тях попаднат капки течност. Въпреки че сентполията предпочита по-студени помещения, не расте добре при силни въздушни течения. Африканската теменужка е друг безопасен вариант за начинаещи градинари, които имат домашни любимци.

17. Традесканция

Стайното растение има яркозелени овални листа, но някои вариации на традесканцията може да са лилаво-зелени, лилаво-бели или червени с бели линии. Цъфтежът включва индиговосини, бели или розови цветчета. Трандескацията се отглежда толкова лесно, че в някои райони е класифицирана като вид трева. Издръжливото растение толерира сенчести места, ако почвата се поддържа наторена. Цветът на листата става по-ярък, когато то е изложено на повече светлина. Растението вирее най-добре, когато пръстта в саксията е влажна постоянно. Повечето видове традесканция са безопасни за домашните животни, но някои разновидности предизвикват алергични реакции при кучетата.

18. Замиокулкас (дървото на желанието)

Стайното растение има дебели и много месести листа, които са устойчиви на болести и паразити. Дървото на желанието расте добре на сенчести места, но предпочита по-големи количества светлина, стига да не се излага на следобедното жарко слънце. Напояването на растението замиокулкас не трябва да е прекалено често, като е най-добре първо да се остави почвата в саксията да изсъхне. Ако листата пожълтеят, вероятно водата му идва в повече. Всички части на цветето се смятат за отровни както за хората, така и за домашните любимци.