Начало Лайфстайл За свободното време Живот и Ум 10 псевдодуховни неща, които хората правят, саботирайки растежа си – част 2

10 псевдодуховни неща, които хората правят, саботирайки растежа си – част 2

10 псевдодуховни неща, които хората правят, саботирайки растежа си – част 2 - изображение

Внимание: Някои от тях може да се окажат доста познати за вас...

Запомнете: Не е нужно да се срамувате да признаете, че някои от изброените в този списък ви засягат пряко. Подозираме, че те се отнасят до всеки, който някога се е интересувал от духовността като цяло.

Целта тук не е да се съди, а да се повиши самосъзнанието по пътя към една по-честна, овластяваща и полезна духовност. Нека видим за какво иде реч.

10 "духовни" неща, които хората правят, саботирайки своя растеж:

Надценяват "позитивността", за да избегнат проблемите в живота си и в света като цяло.

Призивът "Просто бъдете позитивни!" често се използва като отклоняващ механизъм на "духовните" хора, които предпочитат да не вършат трудната работа по справяне със собствените си вътрешни проблеми, раните и багажа, да не говорим за световните проблеми. През последните години движението "позитивност" просто избухна в западната култура. Интернет прелива от безкрайни картинки с цитати и статии, повтарящи едни и същи послания "Мислете положително!", "Просто бъдете позитивни!", "Не се съсредоточавайте върху негативите!"

Макар че със сигурност е ценно да се култивира благодарност към многото чудеса в човешкия опит, това движение изглежда пренебрегва нещо доста критично: по-тъмните аспекти на живота не изчезват, просто защото са игнорирани. Всъщност много проблеми, както в нашия индивидуален живот, така и в глобален мащаб единствено ще се влошат или усложнят, когато бъдат игнорирани. По същия начин, както би било абсурдно да използвате фразата "Просто мислете положително!" като съвет към хероинозависим, също толкова абсурдно е да се смята, че то предлага каквото и да е решение на важни глобални въпроси като изменението на климата, бедността, индустриалното земеделие и екзистенциалните рискове.

Това не означава, че трябва да качим проблемите на целия свят върху плещите си и да се чувстваме зле през цялото време. Здравословно е да чувстваме оптимизъм относно факта, че светът се подобрява по много важни пунктове. Трябва обаче да балансираме този оптимизъм с готовност да се изправим пред реални проблеми в нашия личен живот, нашите общности, нашият свят.

Потискат неприятните емоции, които не отговарят на техния "духовен" контекст.

"Няма начин, не мога да бъда депресиран или самотен, уплашен или тревожен. Обичам живота твърде много и съм прекалено [Дзен/мъдър/просветен], за да позволя това да се случи така или иначе. "

Понякога, когато нещата се променят коренно в живота ви (местите се в друга държава например), преживявате културен шок, смазваща самота и носталгия, се налага да признаете пред себе си, че не сте толкова Дзен, въпреки всичко. Или по-скоро да осъзнаете, че способността да "вървиш с потока" и да приемаш това, което се случва, е ценна, но понякога това означава да приемаш, че се чувстваш зле.

Лесно е да се заблуждаваме, вярвайки, че духовността ще направи живота безкрайно летене в облаците, но на практика това не е така. Животът все още е пълен със страдание, и за да се развиваме и учим от опита си, трябва да бъдем честни със себе си за това, което чувстваме и да го приемем. Често желанието винаги да бъдем "Дзен" и да "вървим с потока", проектирайки имидж на вътрешен мир със себе си и другите, ни възпрепятства да видим истината за различните ситуации/преживявания и да поемем отговорността за справянето с тях.

Чувствате дълбоко отвращение и себеотрицание, когато сте изправени пред тъмната си страна.

Може да забележите това доста бързо у себе си, след като научите за т.нар. духовно заобикаляне. Да видите, че нарцистичният образ за самите себе си като мъдри индивиди, които са постигнали "по-висши" реализации, води до нелепо когнитивно раздразнение. Да съдите себе си тежко и да чувствате колосална смазваща вина за всяко недостатъчно добродетелно решение.

Лесно е да идеологизирате хора като Буда или Далай Лама, вярвайки, че те са перфектни индивиди, които винаги действат с пълно съзнание и състрадание. В действителност, това със сигурност не е така. Дори да е вярно, че някои хора постигат ниво на реализация, при което предприемат "правилни действия" при всички обстоятелства, трябва да признаем, че това е вярно за малцина. Ние подозираме, че такова нещо всъщност не съществува.

В действителност всички сме грешни и имаме своите недостатъци. Самият живот е устроен по този начин. На практика е невъзможно да се живее дори в продължение на седмица, без да се допускат грешки, колкото и незначителни да са те. Когато говорим за години, грешките ще са още по-значителни. Това се случва на всички нас и е съвсем нормално. Простете на себе си. Всичко, което можете да направите, е да се поучите и да се стремите да се справите по-добре в бъдеще.

Парадоксално е, че привидно духовният урок за личната прошка може да бъде особено труден за приемане от хора, които са поели по пътя на духовността. Духовните учения могат да оставят човек със стратосферно високи идеали, които водят до огромна вина и себеотрицание, такива че самият той да не успее да живее спрямо тях. Това е основна причина, поради която духовните хора често отклоняват отговорността - защото признаването на техните недостатъци би било твърде болезнено. По ирония на съдбата ние трябва да сме честни със самите себе за собствените си грешки, за да се поучим от тях и да се превърнем в по-съзнателни, състрадателни версии на себе си. Не забравяйте, че сте просто човек.

Тъжният факт е, че битката за оцеляване все още е съвсем реална за огромен брой хора на тази планета. Мнозина са израснали в мизерия, заобиколени от престъпност, и са научили, че единственият начин да оцелееш е да превъзмогнеш слабостите. Повечето хора нямат тази менталност, но ако се озовете в град или държава, в която бедността е преобладаваща, то бързо развивате подсъзнателни мерки за предпазливост, като:

1. Не се движете сами по тъмно.

2. Опитвайте се да стоите далеч от ненаселени райони.

3. Не обръщайте внимание на хора, които се опитват да ви продадат нещо.

4. Правете преценка за хората. Позволете си да се доверявате на мозъка си, който притежава развит механизъм да ви подскаже кога някой е дрогиран, афектиран, отчаян или опасен.

Изпадат в проблемни ситуации поради прекомерна толерантност и отказ да се прави разграничение между хората.

Мнозина сериозно приемат идеята, че всяко човешко същество заслужава състрадание и милосърдие. Но е нужно да се осъзнае, че има многобройни ситуации, в които други съображения трябва временно да надделеят над желанието ни да се отнасяме към всеки със състрадание.

В много държави може да се озовете в потенциално опасни за живота ситуации, ако се доверите твърде много на хора, които не познавате.

Толкова им се иска някои "духовни" практики да са верни, че изцяло пренебрегват науката.

В голяма част от духовната общност има доста тежко антинаучно наследство и мислим, че това е обезпокоително. Много духовни хора стават враждебни към науката, поради факта, че някои убеждения и практики, които те смятат за ценни, се считат за непроверени или псевдонаучни в научната общност. Ако вярата или духовната практика не са доказани или са псевдонаучни, това означава единствено, че все още не сме в състояние да потвърдим тяхната валидност чрез повторяемо експериментиране в лабораторна среда. Не означава, че те не са верни или ценни.

Научният метод е един от най-добрите инструменти, които имаме, за разбирането на механизмите на видимата вселена. Той ни позволява да открием дълбоката истина за биологичната еволюция, да наблюдаваме далечните космически пространства, да удължаваме живота си с десетилетия и да ходим на Луната, наред с още хиляди други неща. Да го отхвърлим означава да изгубим една от най-мощните ни лещи за разбиране на действителността.

Както Карл Сейгън го е казал:

"Науката е не само съвместима с духовността, тя е дълбок източник на духовност. Когато разпознаваме нашето място в безброй светлинни години и в процъфтяването на вековете, когато разберем сложността, красотата и тънкостта на живота, това усещане за успокоение и смирение, съчетано със сигурност, е духовно. Също както нашите емоции в присъствието на велико произведение на изкуството или музика, или литературата, или на примерите за безкористна смелост като тези на Ганди или Мартин Лутър Кинг-младши. Понятието, че науката и духовността по някакъв начин са взаимно изключващи се, води до лоша услуга и за двете."

Бонус: Пропускат материалния успех, защото вярват, че парите и капитализмът са зли.

Много духовни хора саботират собствената си способност да постигнат успех. Това е така, защото те изглеждат алергични към богатството, асоциирайки парите с алчност, нечистота и обща нечестивост. Капитализмът се разглежда като двигател на неравенството и корупцията, които трябва да бъдат премахнати.

Вижте още начини, по които "духовността" възпрепятства растежа ни ТУК >>>

Източник: highexistence.com

Снимка: allevents.in

По статията работи: Елиза Трайкова

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлЛюбопитноНовини