10 истории за чудото на живота и напредъка на медицината, с които ще запомним 2021 г.

През последните две години COVID-19 бе основна тема в медиите, което има своите сериозни причини. Междувременно обаче учените направиха открития и пожънаха успехи и в други области на медицината, които вероятно са останали незабелязани за някои. Бе извършена нечувана до момента трансплантация, проведоха се клинични изпитания за намиране нова форма на лечение на рак и бяха разкрити нови аспекти, свързани с чревния микробиом на човека. Списъкът е дълъг, затова ви представяме 10 от най-впечатляващите постижения на науката и медицината, които може би ще спасят живота на много хора в бъдеще.

Бебе, родено в 21 г.с., оцелява въпреки всичко

Къртис Мийнс и близнакът му К’Ася се раждат още в 21 г.с., или 19 седмици преди термин. К’Ася не се повлиява от лечението и умира малко по-късно, но жизнените показатели на Къртис постепенно се подобряват. Въпреки това лекарите изчисляват, че шансът му да оцелее е едва 1%. Месеци наред за момченцето се полагат постоянни грижи, като дишането и телесната му температура се поддържат с апаратура. На 3-месечна възраст то вече диша самостоятелно, а на 9 месеца е изписано от болницата. След половин година у дома Къртис и семейството му получават сертификат за поставен световен рекорд на Гинес, с който той е определен като най-малкото оцеляло недоносено бебе в света.

Бъбрек от генномодифицирано прасе е свързан успешно с тялото на човек в мозъчна смърт

Проблемът с недостига на дарени органи е изключително сериозен. Това е основната причина, която кара учените да търсят други, алтернативни начини да осигурят такива за пациенти, чийто живот е в опасност. Години наред те усъвършенстваха процеса по трансплантация на животински органи на човек, известна като ксенотрансплантация. През 2021 г. амбициозен и отдаден екип от лекари успя да свърже бъбрек от прасе с тялото на пациент в мозъчна смърт, като запази неговите функции за пречистване. Научният експеримент е извършен върху пациент в мозъчна смърт, който по-рано е бил включен в списъка на чакащите за трансплантация. Специалистите използват бъбрек от генномодифицирано прасе с премахнат алфа-гал (alpha-gal) ген – вид захар, която може да отключи твърде силен имунен отговор при човека. Постижението със сигурност е важна крачка по пътя към налагането на ксенотрансплантацията, въпреки че има още много проблеми, които предстои да бъдат разрешени.

Фекална трансплантация помага на пациенти с рак на кожата

Имунотерапията се доказа като най-ефективния инструмент за подсилване на имунната система при борба с раковите клетки. За съжаление, не всички пациенти се повлияват от нея. Само при 40% от болните в напреднал стадий на меланом (вид рак на кожата) например медикаментите по време на имунотерапия дават добър резултат. Малко изследване, проведено през февруари миналата година и публикувано в списание „Science“, сочи, че чрез модификация на чревните бактерии на пациенти с рак е възможно да се повиши ефективността на лекарствата, които приемат.

Експертите събират проби от фекалии от хора, които страдат от меланом, но реагират добре на медикаментозното лечение, и по-късно ги трансплантират в червата на 15 души, които за съжаление не се повлияват от имунотерапията. При 6 от тези 15 участници се наблюдава подобрение след трансплантацията в резултат на имуностимулиращите медикаменти, което се изразява или в свиване на тумора, или в стабилизиране на общото здравословно състояние в продължение на повече от година.

Бъдещите планове на екипа са да разберат какви са конкретните причини трансплантираните фекалии да помогнат на част от пациентите, а на другите – не.

Молекули успяват да ограничат антибиотичната резистентност на някои бактерии

Изследване, проведено в блюдо на Петри и върху лабораторни мишки, е на път да открие нов начин за справяне с антибиотичната резистентност на някои от най-често срещаните бактерии като Staphylococcus aureus и Pseudomonas aeruginosa, които са основните причинители на вътреболнични инфекции. Те са известни с това, че, благодарение на специфичен ензим, ефективно избягват действието на антибиотиците. Резултатите от научния труд са публикувани през месец юни 2021 г. в списание "Science".

Учените намират молекули, които блокират въпросния ензим и така „обезоръжават“ бактериите. Благодарение на откритието, антибиотиците стават 2 до 15 пъти по-силни срещу микроби, в зависимост от вида на антибиотика и бактериалния щам.

За в бъдеще предстои да се проучи доколко приложим е иновативният подход при хора.

Втори човек се излекува от HIV „по естествен път“

Жена, известна като Есперанца, е диагностицирана с вируса на HIV, който може да причини СПИН, през далечната 2013 г. През 2021 г. обаче лекарите с изненада установяват, че в тялото й няма и следа от него. Есперанца не е била подложена на трансплантация на костен мозък и не е приемала медикаменти. Очевидно имунната й система е успяла сама да елиминира HIV вируса. Подобен случай бе наблюдаван и по-рано при жена от Калифорния. Макар че става въпрос само за двама души, учените не крият надеждата си, че някога ще бъде намерен лек за ХИВ/ СПИН.

Ваксина срещу рак постига добри резултати

Експериментална ваксина срещу рак „учи“ имунните клетки да разпознават по-лесно и да атакуват раковите клетки, без обаче да засягат здравите. Малко изследване върху 8 пациенти с тежка форма на меланом разкрива, че ваксината предотвратява растежа на тумора години след поставянето й. В края на четиригодишния период на проследяване и осемте участници са живи, а при 6 от тях не се наблюдава активно протичане на заболяването. При двама настъпва рецидив и им е назначено допълнително лечение, наречено "checkpoint blockades," при което се дава пълна свобода на действие на имунните Т клетки. Когато то се комбинира с ваксината, се постига изключително висока ефективност.

С други думи, ваксината срещу рак може да се окаже незаменимо помощно средство за пациенти с назначена терапия. За да бъдат резултатите статистически значими, трябва да се проведат още проучвания върху по-голям брой хора.

Експериментална ХИВ ваксина успешно стимулира рядък вид имунни клетки

Особено вълнение през изминалата 2021 г. предизвика новината, че нова ваксина срещу ХИВ постига 97% ефективност при стимулирането на рядък вид имунни клетки с ключова роля в борбата с опасния вирус.
ХИВ вирусът се оказа голямо предизвикателство за научните среди през годините. Той мутира толкова бързо, че не може да бъде обезвреден с нито една от разработваните до момента ваксини. В конкретния случай изследователите залагат на уникален подход. Те създават ваксина, която да бъде тясно насочена към специфична група от B клетки – вид имунни клетки, произвеждащи неутрализиращи антитела. Те се закрепват за ключов ХИВ протеин и не позволяват на вируса да инфектира други клетки. В изследването участват 48 души, а резултатите показват, че ваксината е безопасна и достига 97% ефективност.

Важно уточнение, което трябва да се направи, е, че по време на експеримента не се провеждат тестове дали ваксината предпазва от HIV инфекция. Това предстои да бъде направено на следващия етап от работата на екипа.

Пробиотична храна подобрява чревната флора и води до покачване на теглото при недохранени деца

Изследователски екип създаде нова хранителна добавка, която не само помага на недохранени деца по-бързо да възстановят теглото си, но и подобрява чревната им микрофлора.

В резултат на хроничното недохранване чревните бактерии в човешкия организъм спират да се развиват, тъй като са лишени от необходимите за целта вещества.

Учените провеждат мащабни и задълбочени проучвания върху животни и едно пилотно клинично изпитване върху деца. Крайният резултат е нова формула на храна, която едновременно води до покачване на теглото им и до възстановяване нормалните функции на чревните бактерии.

В друго по-голямо изследване, публикувано през април 2021 г. в списание „The New England Journal of Medicine“, същият екип открива, че добавката, освен че помага на недохранените деца да пораснат по-бързо, успява да ускори производството на протеини в кръвта, които са ключови за растежа на костите и развитието на нервната система и мозъка.

Учени откриват специфични чревни микроби в чревната флора на столетниците

Хората над 100-годишна възраст може би трябва да благодарят на своята уникална чревна флора за дългия си живот. Изследване, публикувано през юли 2021 г. в списание „Nature“ сочи, че те притежават специфични чревни микроби, които са в точно определено, по-голямо или по-малко, количество в сравнение с останалите. Също така при столетниците се наблюдават значително по-високи нива на така наречената вторична жлъчни киселина (isoalloLCA) – течност, произвеждана от черния дроб и освобождавана в червата. Тази киселина притежава силно изразени антимикробни свойства, които на практика предотвратяват растежа на вредни бактерии.

В проучването са включени 160 души със средна възраст 107 години. Двете контролни групи обхващат 112 души на възраст 85-89 години и 47 души на възраст 21-55 години.

Изследване показа, че HPV ваксина е намалила с 85% случаите на рак на маточната шийка във Великобритания

Наскоро проведено изследване разкрива, че ваксината срещу човешки папиломавирус (HPV) е намалила с внушителните 87% броя на жените с рак на маточната шийка във Великобритания. Учените сравняват данни от регистъра на пациенти с ракови заболявания за периода 2006 г. – 2019 г. за три различни групи жени: ваксинирани срещу HPV с препарата „Cervarix“ на възраст 12-13 години, ваксинирани със същия препарат, но малко по-късно, и неваксинирани.

Оказва се, че ваксината е най-ефективна, когато се постави възможно най-рано. Заболелите от рак на шийката на матката сред момичетата, ваксинирани на 12 и 13 години, са с 87% по-малко, отколкото сред неваксинираните. При тийнейджърите, ваксинирани между 14 и 16 години, спадът е с 62%, а при тези между 16 и 18 години – 34%.