Черепи на 300 000 г., които изглеждат досущ като нашите, може би ще пренапишат човешката еволюция

Съществуват два въпроса, които терзаят учените от години и не се знае кога или дали изобщо ще успеят да им намерят отговор: точно кога и къде се появява за първи път човешкият вид. Антрополозите се опитват да открият истината десетилетия наред, а според най-известните находки, предполагаемият отговор се крие някъде в Африка, на юг от Сахара. Според досегашните теории хората са се появили преди около 200 000 години.

Но две нови изследвания, публикувани в научния журнал Nature, поставят под съмнение тази хипотеза. Според авторите на статиите, наскоро открити човешки останки предполагат, че първите представители на вида Homo sapiens са се появили повече от 100 000 години по-рано и то на място, което никой не е очаквал.

Фосилните останки може би ще се окажат най-ранното открито досега доказателство за съществуването на вида Homo sapiens, който е обитавал не само районите на юг от Сахара.

Черепи в праха

През 1961 г. група миньори пробивали плътна стена от варовик в хълмистия регион западно от Маракеш, когато попаднали на нещо меко. Твърдата бежова скала отстъпила място на купчина кафеникава на цвят пръст. От земята се подавало парченце от човешки череп.

След известно време се появил почти целият череп, който миньорите занесли на полевия лекар. Новината за находката се разпространила бързо и на мястото започнали да се стичат много учени. Те открили още човешки останки, включително няколко частици от долна челюст и фрагмент от кост от ръка на човек. По онова време находките получили много по-ранна датировка – около 40 000 години, само няколко хиляди години преди европейските ни роднини, неандерталците, да изчезнат.  

Но те просто не били стигнали достатъчно дълбоко.

Археологическият обект край Мароко

Около 40 години по-късно антропологът Жан-Жак Хублин и екипът му от института Макс Планк проучват половин дузина стратиграфски пласта под мястото, където са открити черепът и останалите кости. При разкопките учените намират останки, които според тях принадлежат поне на петима индивида, заедно с комплект кремъчни остриета, които сякаш били обгорени, вероятно близо до огнище, на което хората са приготвяли храната си.

Чрез технология за датиране, която измерва радиацията, натрупана в кремъка след нагряването му, Хублин и екипът му открили, че древните кости принадлежат на хора, които са живели преди около 300 000-350 000 години.

"Тези дати бяха голям шок," казва Хублин.

Но това не е най-голямото откритие – те все още не били разгледали достатъчно внимателно черепите.

Невероятна прилика

Когато Хублин се вгледал в очните кухини на единия от черепите, той бил удивен.

Вместо груби черти, каквито бил свикнал да вижда при древните човешки предци от видовете Homo erectus и Homo heidelbergensis, лицето поразително напомняло на лицата на съвременните хора. Докато черепът на erectus се отличава с един общ издаващ се хребет в областта на веждите, тези индивиди имали по-малки, разделени удебеления. Вместо голямо лице и плосък череп, те имали малки лица и по-заоблени глави.

"Лицето на тези хора попада някъде по средата на съвременния вариант," казва Хублин. "Те имат череп, който е по-издължен от черепите на повечето от нас, но не съм сигурен, че тези хора биха изпъкнали сред тълпата днес."

Мозъчната им кутия (означена със синьо на долната снимка) също попада някъде по средата между древните ни предци и съвременния човек, въпреки че е малко по-близка до тази на предшествениците ни.

Тази уникална комбинация от съвременни и архаични черти предполага нещо много важно. Хублин е убеден, че мароканските образци "представляват корена на нашия вид".

С други думи, всички останки от Homo sapiens, откривани някога – включително онези извън Африка – могат да бъдат проследени до земите на днешно Мароко.

Това предположение се противопоставя на преобладаващата антропологична хипотеза, че нашият вид е еволюирал някъде на юг от Сахара, в района, наричан от учените "Райска градина", след което постепенно се придвижил към останалите части на света. Вместо това Хублин и екипът му твърдят, че Homo sapiens e обитавал цяла Африка.

"Не съществува т. нар. африканска 'райска градина', или ако има, то тя обхваща цяла Африка," казва Хублин.

Според Соня Закързевски, професор по антропология в университета в Саутхемптън, откритието на Хублин може да насърчи други археолози да променят начина по, който разсъждават относно произхода на човека.

"Това наистина хвърля светлина върху разбирането на еволюцията на вида Homo sapiens," казва тя. "Което определено означава, че трябва да преосмислим моделите си."

източник: businessinsider.com

по статията работи: Величка Мартинова