Урок по съпричастност: Учител моли децата да споделят това, което ги тревожи анонимно

Представете си, че прекарвате 6-7 часа в офис на ден, където дори не можете да отидете до тоалетната, без да питате за разрешение, а вашите колеги се кикотят всеки път, когато шефът каже нещо за вас. Почти всеки ден трябва да се притеснявате, че не сте подготвили докладите си навреме и трябва да вършите скучни задачи. Ето така изглежда училището за повечето ученици.

Учителка от САЩ с 22-годишен опит, Карън Лоуе, която работи със 7-ми и 8-ми клас, решава да се опита да помогне на учениците си да победят всекидневния стрес. Когато тя публикува идеята си във Facebook, повече от 500 000 души я споделят. Впоследствие експериментът на Карън е приложен и в други страни -  Австралия, Китай и Пакистан.

Ще ви разкажем за една проста идея, която позволи на Карън да се сближи с учениците си и да им даде първия си урок по съпричастност.

Проучвания показват, че 2 от 3-ма ученици се отегчават по време на уроците всеки ден и много деца над 8 години дори се чувстват нещастни.

Освен това, ако имат проблеми в семейството си, тогава емоционалното натоварване става твърде голямо за едно нормално дете. А малчуганите невинаги са готови да споделят проблемите си с другите.

Карън Лоуе намира начин да реши този проблем. На 22 август 2019 г. тя решава да предаде на учениците си урок, по време на който да споделят това, което ги тревожи.

„Помолих ги да запишат на лист хартия какво ги притеснява, какво им тежи на сърцето, какво ги боли и т.н. Това беше анонимно, казах им да не пишат името си, а след като са готови с написаното, да разпръснат листите из цялата стая", обяснява Карън.

След това учениците вземат произволно избрани листи и прочитат написаното там. Решението дали  другите да кажат на класа, че това е бележката им, зависи от самите деца.

Нещата, които учениците пишат, шокират Карън. Някои от учениците говорят за смъртта на близките си, рак, развод на родителите си, а някои говорят за самоубийство, взимане на наркотици. Много деца плачат, когато четат бележките на съучениците си, защото емоционалният им багаж е толкова тежък. Само една история е била смешна: едно момче споделило, че хамстерът му е умрял, защото е бил дебел.

След като са прочетени всички истории, Карън споделя на учениците си, че не са сами и че са обичани. Тя смачква всяка една бележка и я слага в торбичка на вратата - напомняне, че не са сами и всички имат своите тежки периоди, които заедно могат да преборят.

"Тази чанта виси до вратата на класната ми стая, за да им напомня, че всички ние имаме багаж. Ще я оставя там. Когато си тръгнаха след часовете, им казах, че не са сами - обичам ги и те могат да разчитат на моята подкрепа във всяка една ситуация", споделя учителката.

Карън забелязва, че след като моли децата да споделят за своя "багаж", те започват да се отнасят един към друг с по-голямо уважение. Атмосферата в класната стая става по-приятелска - децата не се прекъсват един друг, не са груби и  постепенно започват да споделят за проблемите си. В интервю за "The Today Show" учителката казва, че децата могат да бъдат по-честни с възрастните, но им трябва повече време, за да се разкрият.