Трима мореплаватели, уловени от мита за русалките

Нещо странно се случва в крайбрежния град Кирият Ям, Израел, през 2009 г. Всичко започва с един човек, но скоро десетки други съобщават, че са наблюдавали същата изумителна гледка: русалка, която се смее под прикритието на вълните близо до бреговете на Средиземно море. В крайна сметка толкова много очевидци потвърждават видяното, независимо един от друг, че местното правителство обръща внимание на ситуацията и предлага един милион долара на първия човек, който успее да фотографира русалката. 

Разбира се, историите за русалки датират от началото на времето. Митичните същества присъстват във фолклора на много култури по света; приказките варират от такива за същества със свръхестествени глас и красота, които подмамват бедните моряци на дъното на морето и "изсмукват" живеца им, до истории за нежни благородни създания, които се жертват в името на своя възлюбен (любимият Ханс Кристиан Андерсен). Обикновено това е мястото, на което русалките принадлежат: сферата на фикцията.

Решението на властите да окуражи вярата в съществуването на предполагаеми митични създания изглежда озадачаващо, но истината е, че много легендарни изследователи в историята са се увличали по възможността русалките наистина да съществуват.

Хенри Хъдсън е познат като първият европеец, който плава по реката и опознава залива, сега носещ неговото име. През 1608 г. Хъдсън отбелязва в корабния дневник, че няколко души от екипажа му забелязват русалка, която плува близо до една от страните на кораба и ги наблюдава. Моряците описват тялото на съществото, като от пъпа нагоре "гърбът и гърдите му са като на жена", но когато се скрива под водата виждат "опашката й, която прилича повече на опашка на морска свиня".

Заинтригуваният капитан Смит описва жена, която "от стомаха надолу отстъпва място на риба".

Капитан Джон Смит вероятно е най-известен с действията си в Джеймстаун – първата американска колония – но опитът му в открито море преди знаменитата среща с Покахонтас не е никак малък. Морските му авантюри продължават до 1611 г., когато той отплава от Карибския регион и вижда жена, която "плува с цялата възможна грация" и която въпреки "дългата си зелена коса, по никакъв начин не е привлекателна". 

Не би трябвало да е изненадващо, че един от най-прочутите изследователи на всички времена също твърди, че е видял русалки по време на пътуванията си. На 9-ти януари 1493 г. Христофор Колумб съобщава за три русалки близо до Доминиканската република. Според думите му те не са "дори наполовина толкова красиви, колко ги изрисуват на картините". Като цяло Колумб остава необезпокоен от "инцидента", най-малкото защото, както самият той небрежно отбелязва, това не е първият случай, в който се натъква на митичното създание. 

Нима има по-подходящ да се докосне до тайните, които крият морските дълбини, от един мореплавател? Все пак съществува по-малко фантастично обяснение за техните разкази. Историята, която Смит разказва, е по-скоро чиста измислица. Най-ранната референция към срещата му с зеленокосата русалката, която може да бъде проследена, е статия във вестник от 1849 г., написана не от някой друг, а от Александър Дюма.

Историците обикновено са съгласни, че русалките, които Хъдсън и Колумб описват, са били обикновени ламантини. Тези водни бозайници имат пет групи кости в предните си крайници, които приличат на пръсти и благодарение на гръбначните си прешлени могат да въртят главите си подобно на хора. Не е необходим огромен скок на въображението, за да се досетим как гладни за женска компания моряци (и вероятно преживели дизентерия, скорбут, бъчви с ром) могат да объркат силуета на морска крава с русалка.

Що се отнася до сирената в Кирият Ям, общината отрича наградата да е изпълнявала функция на рекламен трик, въпреки че парите така и не са спечелени.

По статията работи: Наталия Тотева

Източник: allthatsinteresting.com

Снимка: pexels.com