Българските мореплаватели, оставили диря в океана и историята

Да си мореплавател в България винаги е било трудно, особено по времето на комунизма. А и да си признаем, яхтите са скъпо удоволствие. Но има една порода хора – смели, борбени, с визия за бъдещето и живота – които щом си наумят нещо, винаги го постигат. Независимо какво ще им струва това и колко хора ще се изправят срещу тях. Именно такива герои са българските мореплаватели Георги Геогиев и Николай Джамбазов, които успяват да обиколят света и то по море в една епоха, в която да си покажеш носа извън от "желязната завеса", било немислимо. Но те го правят, защото както гласи поговорката, когато човек иска нещо – намира начин, а когато не иска – причини.

Георги Георгиев /1930-1980/

"Да се твърди, че човек надделява над стихията е волнодумство. В най-добрия случай подобни мисли са плод на жерналистически ентусиазъм. Да се постигне хармония в отношението човек–море – ето това е главното, то е и единствено възможното, защото само тогава можеш да бъдеш на "ти" с океана."

Капитан Георги Георгиев е първият български мореплавател, който осъществява самотно околосветско пътешествие. Той е роден през 1930 г. в Кърджали.

През 1976-1977 г. капитан Георгиев извършва пълна обиколка на Земята под платната на яхтата "Кор Кароли" /Сърцето на Карл, преведено от латински/. Пътешествието се оказва много рисковано и представлява сериозно изпитание за физиката, психиката и морската подготовка на българския капитан.

Околосветският рейс започва на 20 декември 1976 г. от Хавана, Куба. Яхтата след това се насочва към Панамския канал, Маркизките острови в Тихия океан, островите Фиджи, Сува, австралийското пристанище Дарвин. После капитан Георгиев потегля за Кейптаун, прекосява южния Атлантик и завършва плаването си отново в Хавана.

За проявеното мъжество капитан Г. Георгиев получава редица държавни отличия и спечелва уважението на всички български ветроходци. Три години по-късно изключителното му достижение е включено и в Книгата за рекорди на Гинес: "Най-бързата обиколка на света с еднокорпусен съд по време: "Кор Кароли" – 29 фута, 9 инча… 201 дни, 21 часа и 36 минути…"

След ранната смърт на капитана и в негова памет през 1980 г. е учредена преходната награда Златен глобус "Кор Кароли", която всяка година се връчва на 20 декември на заслужил български мореплавател.

Николай Джамбазов /1948-/

"Самотният мореплавател би трябвало да се справя с всички възникнали ситуации. За някои може да звучи като шега, но не може един самотен мореплавател да не може да строи яхти. Задължително е да можеш. Това е гаранция, че ще се справиш при всякакви условия.
И когато всички тези качества като воля, умение, професионализъм, последователност и психическа издръжливост са на лице, се постига всичко, към което се е устремил човек."

Капитан Н. Джамбазов произлиза от моряшки род. Детската му мечта била да си направи сам лодка и да обиколи света. Е, той доказва, че когато има желание, има и начин.

Околосветското пътешествие е осъществено със собственоръчно изработена от него яхта – "Тангра" – и без никаква държавна подкрепа – времената са такива, комунизъм. Капитанът потегля на 1 септември 1983 г. от Канарските острови със само 680 долара в джоба, твърде недостатъчни за заветната цел на мореплавателя. Джамбазов тръгва по най-трудния и рискован маршрут – през нос Хорн, най-южната точка на архипелага Огнена земя и Южна Америка. Поради силния вятър, бурните вълни, силните течения и айсбергите, нос Хорн се е превърнал в лобното място на много кораби – поради тази причина го наричат и "моряшкото гробище". Всеки, преминал покрай нос Хорн и оцелял, се смята за герой.

Но преди да стигне нос Хорн, българският мореплавател прекосява Атлантическия океан, заобикаля нос Добра надежда /най-южната точка на Африканския континент) и се насочва към Индийския океан. Единствената му спирка е в Австралия – капитан Джамбазов пристига в Сидни на 1 март 1984 г. Там той похарчва всичките си останали пари за пристанищни такси, а провизиите му са иззети и унищожени съгласно австралийските санитарни закони. Останал без пукната пара, на капитана му се налага да прекара 9 месеца в Сидни, през които работи за насъщния си. След това тръгва на обратно, но по друг маршрут – през Тихия океан, южно от Нова Зеландия, и заобикаля нос Хорн.

На 12 май 1985 г. акостира отново на Канарските острови. Изминатото разстояние е около 60 000 км в продължение на по-малко от 2 години.

След завръщането си в България е посрещнат противоречиво. От една страна правителството се гордее с постижението му, а от друга се страхува от проявената сила и воля на характера му, жаден за свобода. Обявен е за почетен гражданин на Бургас. По-късно се налага да продаде яхтата си, защото завистници започват да я унищожават.

Днес живее в Царево и организира мини круизи из Егейско и Средиземно море.

За framar.bg: Величка Мартинова

Снимки: littledreamer-world.com; geology.bas.bg; ardanews.info; kardjali.news