Спешни медици по време на пандемия: Хората идват, изливат гнева си и си тръгват

Юджин На работи като лекар в спешно отделение, преди, по време и сега, когато пандемията от коронавирус вече е към края си. За съжаление, преживяванията й не са свързани само с благодарни пациенти, усмихнати лица и лично удовлетворение. Ще ви запознаем с нейния и с живота на други здравни работници, такъв какъвто е в действителност – суров и тъжен понякога.

„Когато влязох в болницата миналия октомври, спешното отделение изглеждаше като всеки друг път – цареше организиран хаос. Колегите ми бяха наредени един до друг в очакване, а броят на пациентите в коридора не спираше да расте. Малко след като седнах на бюрото, чух викове. Обърнах се и видях млад мъж, който псуваше, докато служителите от охраната го влачеха към изхода.

Безсилието (или безразличието) на полицията

Около полунощ случайно чух главната медицинска сестра, която говореше по телефона и умоляваше: „Имаме нужда от полицай пред спешното, разбирате ли?“ Оказа се, че тревогата й е предизвикана от същия този мъж, който се е обадил по-късно в болницата и е заплашил, че ще се върне, този път с пистолет. Реших да взема нещата в свои ръце и също се обадих в полицията. Въпреки настояването ми, отговорът отново беше отрицателен. Обясниха ми, че в дома на мъжа няма оръжие. Друго не можели да направят.

Бях шокирана. Дали въпросният служител щеше да е толкова категоричен, ако заплахата беше отправена към училище или летище?Защо животът на лекаря е по-малко ценен? Ами този на пациентите ни? Като началник на отделението, веднага изпратих част от персонала у дома, а медицинските сестри извиках в моя кабинет, за да решим какво да правим.

Когато се събрахме, започнахме да обсъждаме как трябва да процедираме, ако той се върне въоръжен. Изчислихме, че ще имаме броени минути за реакция. Щяхме да вземем с нас пациентите, които можеха да вървят. Вратите на останалите щяхме да барикадираме с каквото намерим – колички, носилки… Подчертах, че от първостепенна важност е безопасността на всички. Усетих, че всяка от нас се страхува. Обсъдихме от къде можем да излезем по най-бързия начин. Никога преди това не ни се беше налагало да се срещаме, за да говорим за собствената си безопасност, за живота ни. Същевременно не бяхме толкова изненадани, че стигнахме и до този момент. Той сякаш назряваше с месеци.

Забелязах промяната преди година. Пациентите от Ню Йорк бяха свикнали с модерната апаратура и вниманието на лекарите. Някои от тях трудно се адаптираха към суровата действителност, която ни наложи пандемията. Те крещяха и псуваха, докато не дойдеше техният ред. Други се обаждаха на свои познати от болницата, за да не чакат дълго.

„Неписано правило е хората да избухват и да упражняват насилие над нас“

Джилиан Шмиц, президент на Американския колеж за лекари в спешни отделения, също се сблъсква с агресията на пациент през юли 2018 г. По време на нощното й дежурство идва мъж със странната молба да разгледа помещенията. Според нея той може би е търсел наркотици или медикаменти. След като излиза от болницата, той вади оръжие и стреля по случаен минувач. Шмиц признава, че се е страхувала, че той може да се върне. Полицейският екип идва 30 минути по-късно, за да й каже, че не може да направи нищо. Не успяват да открият нападателя и бързат да тръгнат, защото „има и други хора, които се нуждаят от помощта им“. Лекарят с тъга добавя: „За съжаление, неписано правило е хората да избухват и да упражняват насилие над нас, тъй като сме първите здравни работници, с които се срещат в болницата.“

Ръст на случаите на насилие над лекари и сестри по време на пандемията

През последното десетилетие се забелязва ръст в случаите на насилие спрямо медици, което ескалира още повече по време на пандемията. Анкета със 7411 души, проведена през 2021 г., разкрива, че появата на коронавируса е увеличила с 50% риска от тормоз, заплахи и нараняване за здравните работници. Те се борят на два фронта – за здравето на пациентите и с тяхната агресия.

В отговор на зачестилите случаи на нападнати лекари, болница в Мисури например раздава на всеки свой служител паник бутон. Друго лечебно заведение в Охайо изготвя процедура за бързо реагиране в случай на превъзбуден пациент или посетител, който крие заплаха за останалите, наречена Code SOS.

Законодателната власт също опитва да намери ефективно решение на проблема. За съжаление, въведените реформи няма да доведат до бързи резултати, от което всъщност се нуждаят изтощените до краен предел медици.

Джилиан Шмиц признава: „Рядко съм се страхувала за живота си, но случка от миналото лято успя да ме разтърси дълбоко. По време на нощна смята забелязах, че една от медицинските сестри е видимо разстроена. Тя ми разказа, че пациент е извадил нож и се е опитал да я нападне.

Търпението е на изчерпване

Триажът, който допреди 2 години, бе напълно рутинна процедура за разпределяне на пациентите по спешност, се превърна в рискова задача, тъй като колегите ни трябваше да разпитват гражданите дали имат симптоми на COVID-19, ваксинирани ли са и т.н. Днес много по-често се налага сестрите да ги укротяват, и дори да ги завързват, когато станат по-агресивни.

Напрежението е много по-голямо. Търпението на хората се стопи. Вече избухват за секунди, при това поради най-различни, често дребни, причини. Според мен това е резултат от дългото чакане пред кабинетите и политизирането на всичко случващо се в държавата.

Нападение с камъни над персонала

Чашата преля, когато през септември миналата година гневен пациент се върна в спешното, носейки камъни от градината към болницата. Счупи едно от стъклата на входа, след което започна да замеря персонала. После се насочи към самото спешно отделение и само благодарение на наш колега, който се изпречи на пътя му, предотвратихме по-сериозни последици. Накрая пристигнаха полицаите и го арестуваха, което обаче не му попречи да се появи отново няколко седмици по-късно и отново да ни заплашва.

Убедих се, че не само ние страдаме от изблиците на изнервени граждани. Когато отидох да се видя с моята приятелка Клер, която работи като сестра в спешно отделение в Манхатън, тя беше с шина. Сподели ми, че пациент я е сграбчил за ръката, докато е опитвала да му проведе интравенозна терапия.

Защо хората станаха по-агресивни спрямо лекарите?

По последни данни от анкетата на Националното сдружение на медицинските сестри, проведена през септември 2021 г., близо 1/3 от тях са споделили, че насилието на работното им място е нараснало. Според Джилиан Шмиц тенденцията има своето логично обяснение, но само донякъде. „Вълните на коронавируса, огромният брой пациенти, чакащи в коридорите и текучеството на персонала се отразиха на всеки. Дезинформацията, страхът от заразяване и липсата на адекватна психологическа подкрепа също допринесоха за проявите на агресия“, пояснява специалистът. Тя обаче не може да оправдае възмутителното поведение на някои пациенти, каквито и причини да се крият зад него.

„Хората влизат в спешното, изливат гнева си и всичко, което се е насъбрало в тях, и си тръгват. Има случаи, когато просто идват, псуват ни и излизат. Една сестра беше замерена с… изпражнение от куче. Те не ни разбират, така си мисля аз. Не изпитвам лоши чувства към бездомниците или пациентите с психични разстройства, които не са били лекувани. Те не осъзнават какво правят и как ни се отразява държанието им. Има обаче друга група граждани, които вярват, че трябва да бъдат обгрижени преди всички останали. Отношението им към нас е снизходително и унизително“, разказва още Шмиц.

Служителите не докладват нападенията от страх

Според Шмиц служителите в болничните заведения рядко докладват, че са били обект на нападение, защото така е устроена здравната система. Средствата, които се отпускат, се определят от удовлетвореността на пациентите. Принципът „клиентът винаги е прав“ е над всичко. Според доклад от 2019 г. на Американската асоциация на сестрите основната причина тези случаи на насилие да не се регистрират се крие в страха на служителя да не бъде обвинен за инцидента, да не бъде заплашван от агресора или наказан под някаква форма от своя работодател. При оценяване на нейното представяне Клер, медицинската сестра с шината, например получава средни оценки, макар че е постигнала поставените й цели. Жената бързо разбира защо постъпват така с нея. Когато оценката не е висока, здравният работник не получава бонус за добра работа, а болницата пести средства. Не след дълго тя напуска.

Лин Труксило – сестрата, загубила живота си, при сблъсък с пациент

Лин Труксило е жертва на агресията, в буквален смисъл. Един ден пациент с поведенчески проблеми напада неин колега. Лин се намесва, но насилникът я хваща за врата и започва да удря главата й в бюрото. 5 дни по-късно сестрата умира от усложнения в резултат на тежката травма.

Насилието над здравни работници е 12 пъти по-голямо, отколкото в други сфери

Друго изследване от 2016 г. сочи, че насилието над здравни работници е 12 пъти по-голямо, отколкото в останалите сектори. 70% от нефаталните нападения на работното място са регистрирани в здравната и социалната сфери. Като се има предвид, че голяма част от служителите не докладват подобни инциденти, процентът със сигурност е много по-висок.

Конгресменът Джо Кортни споделя: „Никога няма да настъпи истинска промяна, ако не бъдат извършени политически реформи и не бъде утвърден нов стандарт.“ Той предлага изменения в закона, които обаче срещат сериозен отпор от страна на Националната асоциация на болниците.

"Пациентът винаги е прав"

Ръководството на болницата, в която работи Джилиан Шмиц, свиква няколко срещи с персонала след зачестилите инциденти. Фокусът е изцяло върху поведението на служителите. Супервайзорите са на мнение, че реакциите на пациентите са били предизвикани от тях. Шмиц не премълчава истината. И отговаря на упрека с думите: „Подобни неща ни се случват, дори когато сме се справили перфектно.“

След месец друга случка, доказва, че тя е права. Роднина нахлува в болницата и удря един от колегите й, без причина. Свидетели на нападението също потвърждават, че той не е бил провокиран по никакъв начин.

Тогава вече се въвеждат някои промени. Осигурени са повече защитни механизми в най-критичните отделения, здравните работници преминават допълнителен инструктаж и се монтира охранителна система.

Шмиц споделя, че след това не са имали толкова сериозни прояви на агресия. Насилието все още не е изчезнало, бърнаут синдромът и недостигът на персонал също. „Комбинацията от трите може да се наблюдава дори само по време на един-единствен разговор между лекар и пациент“, признава жената.

Спомня си последното коледно дежурство, когато същият голям брой пациенти е трябвало да бъдат обслужени от много по-малко нейни колеги. Тогава мъж на средна възраст, който дълго е чакал да му бъде направен тест за COVID-19, започва да крещи на сестрата в коридора. Преди това тя е търсела тампон за извършване на изследването, тъй като количеството им е било много ограничено.

Шмиц разказва: „Думите му бяха: „Знаете ли от кога чакам? Абсурдно е!“, а колегата му отговори: „Зная, че чакате отдавна. Моята смяна приключи. Останах да работя извънредно, за да Ви помогна, но смятам, да се прибера у дома.“ Забелязах как изражението и тонът на мъжа омекнаха и го чух да й се моли да му направи теста. Тя обаче вече знаеше как да постъпи, беше си взела поука. Прибра се при семейството си и, честно казано, не бих я обвинила, ако никога не се беше върнала.“