Скритата болка при пролапс на тазовите органи: Какво е важно да знаете

Акценти

„Когато разбрах, че имам пролапс на тазовите органи в резултат на раждането на дъщеря ми през 2019 г., не знаех колко сериозно ще се промени животът ми. Явно и лекарите не знаеха. Всеки нов симптом само ми показваше колко неподготвена съм – теоретично и психически. Не очаквах, че няма да мога да използвам тампони, както и че ще трябва да се боря почти целогодишно с инфекции на пикочните пътища.“

Така описва началото на дългия си път Ема Шевчак, автор на книгата The stitch-up, в която засяга проблема за недоверието и скептицизма на лекарите към женските заболявания и оплаквания (медицинска мизогиния).

По-долу ще ви запознаем с нейната лична история и с мрачните изводи, до които е стигнала съвсем сама, докато научи диагнозата, а и след това.

» Медицински газлайтинг: Когато лекарят не вярва, че пациентът изпитва болка

Всяка втора жена страда от пролапс на тазовите органи

„50% от жените на планетата ще развият степен на пролапс на тазовите органи някога през живота си, сочи статистика. Има четири вида пролапс: на влагалището, на матката, на пикочния мехур и на ректума. При всички се наблюдава смъкване на поне един тазов орган във влагалището. Често то води до образуването на издатина, която може да не е видима първоначално.

Липса на достатъчно информация за пролапса

За съжаление, дори в научните статии, състоянието сякаш са омаловажава. На много места пролапсът се описва просто като „дискомфорт“, а в сайта на Националната здравна служба на Англия честите пикочни инфекции, които влошават качеството на живот на пациентките, са наречени „проблеми с уринирането“.

Оскъдната информация, която човек може да намери по въпроса, сякаш ти крещи „Не се оплаквай толкова, не е кой знае какъв проблем!“ Истината обаче е, че за много жени смъкването на тазовите органи е сериозен проблем.

Причини за пролапс на тазовите органи

При мен то се случи след като родих, но има и други причини – физическа травма, менопауза, възраст. В някои случаи е възможно дори да няма медицинска причина. Не е изключено да протича безсимптомно и съответно пациентката да не знае, че страда от пролапс. И обратно, може да проявява немалко симптоми и въпреки това да не й бъде поставена правилната диагноза. Изминаха шест години, откакто разбрах на какво се дължат моите оплаквания, но все още не зная кой от четирите вида пролапс имам, дали е единичен и дали е напреднал. Разочарована съм от това, че знам твърде малко, но се опитвам да извлека максималното от него.

С годините събрах информация, която щеше да е добре да имам преди да чуя диагнозата си, и стигнах до някои изводи, базирани на личните ми наблюдения.

Сексът няма да е както преди

Когато ми казаха, че имам пролапс на тазовите органи, не подозирах как ще се отрази това на сексуалния ми живот. Е, оказа се, че той пострада най-сериозно. Уринарната инконтиненция е изпускане на урина при натиск върху пикочния мехур – например при кихане, кашляне, смях и други. И, разбира се, няма нищо по-смущаващо от това да ти се случи, докато правиш секс. Изпитвам болка във влагалището, което е характерен симптом при пролапс. Да те боли обаче по време на секс е още по-ужасно. На 29 години, след няколко изключително болезнени опита за сексуален контакт, започнах да си мисля, че повече няма да мога да правя секс. Болката беше наистина нетърпима.

Страничната поза причинява по-малко болка

Забелязах, че позата е много важна. Когато лягах странично, така че пенисът да не прониква толкова дълбоко, се чувствах добре и можех да изпитам удоволствие. Да, компромисно решение е и насладата не е такава, каквато може да бъде. Затова реших да послушам съвета на приятелка, която ми каза да повдигна таза с възглавница по време на секс, така че пелвисът да е в по-висока позиция, а маточната шийка да се наклони леко назад. Също така е добре да знаете, че лубрикантите са ваши съюзници. Така пенисът по-лесно ще успее да намери „пътя на най-малкото съпротивление“.

По отношение на уринарната инконтиненция установих, че посещаване на тоалетната непосредствено преди полов акт ми помага. Ако се притеснявате твърде много, опитайте да правите секс с патньора във ваната, под душа или просто използвайте много лубрикант, който ще помогне да „замаскирате“ изпуснатото количество урина.

Менструацията ви влияе по различен начин

Макар че пролапсът не влияе на менструацията, менструацията може да повлияе на пролапса. Аз например усещам тежест във влагалището, а няколко дни преди цикъл ми е много трудно да се напрягам физически. Получавам крампи във влагалището, вероятно заради смъкването на матката, заради което се налага да използвам загряващи подложки там, а не върху корема, както преди. Предупреждавам, че това се прави само през дреха, за да се избегне изгаряне на деликатната кожа в интимната област.

Тампоните и менструалните чашки останаха в миналото. Смъкнатият орган просто ги избутва обратно навън още щом ги сложа. След десетилетия без превръзки, за съжаление отново трябваше да им се доверя. Възнамерявам да проуча и възможността да нося менструални бикини. Наложи се и да си поставя отново вътрематочна спирала, което облекчи донякъде физическите симптоми.

Двигателната ви активност ще е ограничена

В дните преди цикъл или след тежко физическо натоварване подвижността ми е сведена до минимум. През първите една-две години след поставянето на диагнозата не беше така. В най-тежките дни дори стоенето права изисква неимоверни усилия и причинява силна болка. Налага се да стягам мускулите на тазовото дъно, защото имам чувството, че, ако не го направя, шийката на матката ми просто ще изпадне. Физиотерапевтите ме предупредиха, че вдигането на бебето ми не е препоръчително, но как е възможно това?

Хората, които обичат да спортуват, най-вече да тичат, приемат особено тежко мисълта, че това вече няма да е толкова лесно и приятно. Спомням си за жена, която сподели, че не може да пробяга и 10 метра, без да изпусне неволно урина. Нейното спасение се оказват превръзките за уринарна инконтиненция. Друга опция е песарът – малък пръстен, който се поставя във влагалището, за да предотвратява смъкването на органите в него.

Гинекологичните инфекции ще зачестят

Важно е да уточним, че използването на песар е свързано с по-висок риск от вагинални инфекции.

Инфекциите на пикочните пътища са често явление, защото смъкналите се тазови органи не позволяват на пикочния мехур да се изпразни докрай. Освен това те са причина за изпускане на урина, която пък предлага условия за размножаване на бактерии.

След секс в „джобовете“, образувани от пролапса, може да се задържи остатъчна семенна течност, което е предпоставка за развитие на инфекция.

Може би някой ще каже, че в такъв случай най-доброто решение е по-строга лична хигиена, но всъщност прекомерната употреба на почистващи продукти не е никак безобидна, тъй като нарушава баланса във влагалището.

Бременност би влошила състоянието ви

Няколко лекари ме посъветваха да не забременявам отново, ако не искам състоянието ми да се влоши. Дори и да избегна раждане по естествен път, натискът, който бебето ще оказва върху тазовите ми органи, е напълно достатъчен, за да се засилят оплакванията ми.
Разбира се, всеки случай на пролапс е строго индивидуален. Никой не може да ви забрани да забременеете. Ако решите, че искате бебе, просто бъдете готови за възможно влошаване на симптомите ви.

Психичното ви здраве може да пострада

След като ме диагностицираха, не исках да ставам от леглото. Донякъде защото всяка крачка ме караше да се чувствам още по-зле физически, но най-вече защото мисълта, че имам пролапс, ме плашеше и потискаше. Лекарите трудно разбираха какво ми е. Нямах представа какво ме очаква оттук нататък, а след раждането на детето ми изведнъж се отчуждих от собственото си тяло и от бебето, което не биваше да нося на ръце. Това, което ви разказвам, може да постави началото на нещо наистина тревожно – следродилна депресия.

Жените в менопауза също трудно приемат действителността и факта, че имат пролапс на тазовите органи. Заради резките хормонални колебания, тяхното психично здраве може да се вложи сериозно.

Медицинска мизогиния

Тук е моментът да засегна въпроса за медицинската мизогиния – феномен, който засяга жените пациенти по цял свят и се изразява в неразбирането, пренебрегването или подценяването на оплакванията на жените. Те много по-често изпитват болка и също толкова често остават недиагностицирани и не се лекуват. Не е никак приятно. Чувстваме се сякаш системата е срещу нас.

Това, което можем да направим е да настояваме за по-адекватно лечение и да полагаме усилия за премахване на стигмата върху заболявания, за които се говори твърде малко. Аз успях да преодолея срама от пролапса едва когато споделих своята история. Да говоря за подобряването на сексуалния си живот или за облекчаването на менструалните симптоми ми помогна да продължа напред. Все още се нуждаем от сериозни промени в здравеопазването и в нагласите на хората, но засега ми е достатъчно, че не се срамувам от необходимостта да нося превръзка за уринарна инконтиненция. Не бива да се срамувате и вие.“